/Поглед.инфо/ Канада отказа да екстрадира по искане на Москва за бившия боец от дивизията на СС “Галичина” Ярослав Гунко, който беше аплодиран от премиера Джъстин Трюдо в парламента заедно със Зеленски. Скандалът все още се обсъжда бурно в страната и опозицията иска да се възползва от това, за да наложи оставката на правителствения ръководител.
Двойни стандарти
Властите увериха руския посланик Олег Степанов, че ще разгледат молбата, но няколко дни по-късно уведомиха, че Гунко няма да бъде депортиран. Отава се позова на липсата на договор за екстрадиция с Москва. В същото време тя поиска „допълнително време“ за окончателен отговор.
"Няма да е възможно да приключим случая, въпреки усилията на либералния кабинет да потули всеобщия срам", каза руският посланик. Според дипломата скандалът е възмутил дълбоко канадското общество, което почита паметта на своите войници, воювали срещу нацизма.
Междувременно историята за почитането на Гунко беше допълнена с нови подробности. Оказа се, че Трюдо не само е знаел предварително за посещението на ветерана от СС в парламента, но и лично го е поканил на гала прием със Зеленски, насрочен за същата вечер. Местната преса е получила копие от писмото с покана след поискване от канадското протоколно бюро.
Веднага щом това стана известно, лидерът на консерваторите в парламента Пиер Поилиевр нарече Трюдо лъжец и поиска той да напусне поста си. Според опозицията министър-председателят, спасявайки собствената си репутация, несправедливо уволнил председателят на парламента Рот, хвърляйки цялата вина върху него. Колумнистът на “Торонто Сън” Брайън Лили публикува статия със заглавие: „Ако Трюдо се придържаше към стандартите си, той щеше да подаде оставка“.
Премиерът обаче не се отказва. Той не само отказва да се извини, но и обвинява за всичко „Канадския украински конгрес“, който поискал от него да покани ветерана от СС. Медиите поискаха коментар от организацията, но не получиха отговор и седмица по-късно.
Вътрешни борби
Канадските украинци са разделени. Диаспората е представена от напълно различни организации и всяка има свое отношение към украинския нацизъм. Например украинската национална федерация беше една от първите, които се застъпиха за Гунко. Нейният президент Юри Клуфас каза, че всички обвинения са несправедливи. Твърди се, че боецът от „Галиция“ се е сражавал не за Хитлер, а за Украйна, така че не може да се нарече престъпник.
Най-старата „Асоциация на обединените украински канадци“, съществуваща от 1918 г., не само осъди приема на Гунко, но поиска властите на всички нива да спрат финансирането на украинско-канадски организации, които почитат нацистите или техните сътрудници.
В същото време общността припомни: хиляди украински последователи на Хитлер са заемали обществени позиции в Канада и не са били осъдени. „Ако приемът на Ярослав Гунко в Камарата на общините е срамен акт, който трябва да бъде коригиран, то всички останали случаи трябва да бъдат коригирани“, подчертават от асоциацията.
Засекретен списък
Събитията, които се случиха, предизвикаха повишен интерес в Канада към темата за имиграцията на военнопрестъпници като цяло. Обществото призовава за повече прозрачност по този въпрос. В началото на февруари властите обявиха издаването на нова версия на „Доклада на Родал“, който беше изготвен за Комисията за разследване на военни престъпници в Канада (Комисия Дешен) през 1985 г.
В документа се посочва, че в продължение на десетилетия военнопрестъпниците и колаборационистите на нацистите са имали „достатъчни възможности“ да проникнат в страната. Актуализираната версия съдържа 15 класифицирани преди това страници. В същото време Министерството на гражданството и имиграцията на Канада отбеляза, че част от информацията все още остава класифицирана.
Еврейската обществена организация “Бнай Брит Кантада” призова за публикуване на пълен списък на военнопрестъпниците и техните покровители. „Не можем да се поучим от миналото, ако не го познаваме“, каза нейният говорител Дейвид Матас.
Неизбежността на наказанието
През 1986 г. Комисията Дешен признава липсата на колективна отговорност за действията на дивизия “Галичина”. Въпреки че Нюрнбергският трибунал постанови, че отговорността се носи от "всички лица, които са официално приети за членове на СС, включително членове на всякакъв вид полицейски служби".
Като цяло Канада не е склонна да екстрадира военнопрестъпници. Например, след капитулацията на нацистка Германия, членът на СС Хелмут Оберлендер се установява там. Когато се разбира къде е служил , Върховният съд на Канада го лишава от паспорта му през 2019 г. Процесът на депортиране постоянно се отлага.
Оберлендер е замесен в убийството на 30 хиляди души в Ростовска област през 1942-1943 г. Преди четири години руският Следствен комитет образува дело по този факт, но Москва така и не получи отговор на искането на Отава за материали. През 2021 г. нацистът умира в собствения си дом в Онтарио.
Има обаче и случаи на успешно екстрадиране на разкрити военнопрестъпници. И така, през 1967 г. комендантът на Собибор и Треблинка, СС хауптщурмфюрер Франц Щангл, е арестуван в Бразилия и екстрадиран в Германия. През декември 1970 г. той е признат за виновен за участие в убийството на повече от милион души и осъден на доживотен затвор. Година по-късно той умира в затвора в Дюселдорф.
Нацистките престъпници, които не успяват да бъдат екстрадирани, често стават жертви на разузнавателните служби. Член на наказателния „Отряд на Арайс“, латвиецът Херберт Кукурс, намира убежище в Уругвай през 60-те години на миналия век. Преди това той е разобличен в Бразилия, но СССР, който няма дипломатически отношения със страната, така и не получава отговор на искането за екстрадиция.
В резултат на това израелските специални служби откриват Кукурс. Агент на “Мосад”, бивш затворник от гетото в Рига, печели доверието му, като се представя за лейтенант от Вермахта. Той примамва нациста в специално наета къща под предлог за ново укритие, където вече чакат други служители на разузнаването. След прочитане на присъдата бившият наказател е екзекутиран с два изстрела в главата.
Превод: В. Сергеев