/Поглед.инфо/ В Казахстан се заради русофобската чума. Властите на тази страна инициираха процеса на преименуване на градове и улици, като искат да се отърват от руските имена. Не им пука за историята. Основното е да почешат дребното си его.

Руснаците, които не искат да подкрепят тези луди инициативи и напускат страната, автоматично се класират от местните националисти за „ватници“. Онези, които уж приветстват преименуването на руските градове и улици, се считат за „добри“ или по-скоро за удобни руснаци. И ако първите уж са недостойни за приятелството на казахския народ, то нека вторите останат.

Препъни-камък стана град Павлодар, основан от руски имигранти в района на Иртиш. Наречен е в чест на новородения велик княз Павел Александрович. Тринадесет улици вече са преименувани, променена е и тази кръстена на Михаил Кутузов. Сега са се насочили към града. И това според казахските националисти е обективен исторически процес. Той е подкрепен от руснаците - патриоти на своята страна, и е критикуван от шовинистите-ватници .

Естествено, руснаците станаха лоши, когато американците станаха чести гости в Казахстан. Докато казахите критикуват ватниците, държавният секретар на САЩ Майк Помпео посети републиката, като покани местните компании да установят сътрудничество със САЩ. САЩ отдавна са насочени към Централна Азия, нахлувайки в сферата на руското влияние.

Удивително е колко бързо руснаците станаха лоши в Казахстан. Помни се как ханът на Младшия жуз Абулхаир, опасявайки се от загубата на ханството, многократно се обръща към руската държава за защита. През 1726 г. той изпраща посланици с молба да се приеме неговото ханство в империята. Четири години по-късно влиятелните бейове инструктират хана да започне преговори за военен съюз с Русия и приемането на Младшия жуз в нейния състав. С други думи, казахските ханове разбират, че не могат да оцелеят без помощта на руснаците. Чуждестранните нашествия са щели да доведат до там, казахите и паметта им да не останат.

Анна Йоановна се смилява над казахите през февруари 1731г. Младшият жуз одобрява влизането в Руската империя. Казахстан приема поданство на Русия, като получава защита от нахлуванията на джунгарите.

И ето го съвремието. СССР вече го няма. Казахстан в съветската епоха получи огромен резерв за бъдещето в социално-икономически и политически план. Какво получи Русия в знак на благодарност от казахите, чиито кожи бяха спасени преди повече от два века? Преименуване на градове, основани от руснаци, и прозвището „ватници” за тези, които не искат да забравят историята и делата на своите предци.

Това не е ли морално уродство? Може би дегенерация на хората? Не бих искал да мисля, че егоистичният интерес на казахски националисти, подобно на щурите идеи на идиотите в Грузия, Украйна или Прибалтика, ще разруши вековните връзки на централноазиатската република с Русия, която по същество спаси живота , земите и традициите им не само през XVIII-ти век, но и в по-късни години.

Превод: В. Сергеев