/Поглед.инфо/ Настъпилият нов век внесе небивала яснота в отношенията на Русия като правоприемник на СССР и САЩ. Стана очевидно, че конфликтът между двете страни носи системен характер. Правата на човека, демокрацията, борбата срещу комунизма и тоталитаризма не са основната цел за САЩ през Студената война. На първо място те се стремят да отстранят СССР, а в последствие и Русия като субект на международните отношения. Втората им цел е да установят собствено доминиране на света. През 1991 година всичко се нареди, както го планират САЩ: те стават единствената свръхдържава на света, а СССР се оказа в руини. Но подобно положение не може да се запази завинаги.
Светът се промени, но ръководството на САЩ, пияно от победата си в Студената война, не забеляза това. Хората в постсъветска Русия постепенно престанаха да вярват в западната пропаганда и започнаха да мислят с главите си. В резултат Русия успя не само да се измъкне от пропастта, в която се оказа след разпада на СССР, но и да провежда самостоятелна външна и вътрешна политика. В началото на века Русия успя да погаси националните конфликти в своите граници, започна да провежда самостоятелна икономическа политика. Всичко това стана възможно по една причина: Русия успя да избере президент, който да не е зависим от Запада и неговите пари. Избирането на Путин за президент първо изненада Запада, а след това го вбеси. Стана очевидно, че Русия има сили не само да изкаже своята позиция по един или друг международен въпрос, както по-рано (Пример е обръщането на самолета на Примаков над Атлантическия океан по време на бомбардировките над Югославия), но и има сили да осъществи своите решения. Това доведе до ново втвърдяване на речта на западните страни по отношение на Русия и руското ръководство. Постепенно всички осъзнаха, че светът отново се намира в състояние на Студена война.
За борба срещу Русия САЩ продължават да използват вече доказаните в борбата срещу СССР методи: икономически натиск и идеологическа работа. На настоящия етап е очевидно, че нито едното, нито другото действат. В частност икономическият натиск под формата на санкции, разбира се, е неприятен за Русия, но в същото време дава възможност за пренареждане на икономиката и по-нататъшното по-независимо развитие на страната. А на новите съюзници на САЩ, чиито икономически връзки с Русия по исторически причини са значително по-силно, отколкото със САЩ, тези санкции оказват силно негативно влияние.
Да се преодолеят последиците от основаната на нацистките принципи западна пропаганда от 60-те до 80-те години е по-сложно за руското население, отколкото да се се преодолеят последиците от икономическата разруха. Удивително е, но дори и сега се случва така: пишеш, че съветските хора, без да щадят своя живот, воюват с нацистите и побеждават, правят СССР основен победител във Втората световна война, а в отговор ти пишат, че е имало “заем-наем”, който уж става основа на победата. Пишеш, че Студената война започва с Фултънската реч на Чърчил, а в отговор ти пишат, че Сталин уж обявява Студената война на Запада, забравяйки (или просто не знаейки?), че речта на Сталин е отговор към бившите съюзници, заявление, че СССР приема предизвикателството. Подобни примери са безброй. Оценявам ги като успехи на днешните пропагандисти. Или по-скоро като примери за лесно впечатляващи се личности, които не са склонни към критично мислене.
Но като цяло положението при западните пропагандисти не е много добро. Причините са много. На първо място съвременният свят се различава силно от света в средата на ХХ век. Развитието на Интернет си е казало думата. Сега разпространението на недостоверна информация се следи по-лесно. Трудно е например да убедиш някого, че в САЩ винаги е имало равенство между всички хора след движението ЧЖИЗ. Лъжата може веднага да се познае, ако събереш информация.
На второ място, с разпадането на СССР като бастион на комунизма, западните пропагандатори загубиха идеологическата основа за своята пропаганда. Как може да говорят, че в Русия няма демокрация, ако нашата избирателна система е много по-прозрачна и честна, отколкото в САЩ. Президентските избори през 2020 година в САЩ потвърждават това.
На трето място напълно ясно се наблюдава закостенялото, стереотипно мислене на западните лидери и пропагандатори. Байдън, разбира се, е ярък пример в това отношение. Но не е единствено. От страна е напълно очевидно, че престарелият политически елит на САЩ не е способен да провежда нова политика не само по отношение на Русия, но и по отношение на света. Те продължават да организират цветни революции по целия свят. Някъде им се получава, някъде не. Но това е вече остаряла технология, която за първи път е използвана от САЩ през 1968 година по време на Пражката пролет. Именно тогава САЩ изпитват възможностите на пропагандата за разклащане на ситуацията в страната. Те задействат тайни радиостанции, журналистите им са подготвени и работят под контрол на представителите на САЩ (“туристи” от САЩ, чийто брой в този период се удвоява).
Като нова основа на пропагандата Западът използва напълно измислени истории (честването на Деня на космонавтиката от Държавния департамент в социалните мрежи може да се запомни с това, че Юрий Гагарин изобщо не е споменат) и оскърбяване на руските лидери от страна на Запада. Слабичко, нали? Такава пропаганда не представлява заплаха за съществуването на Русия. Но ние като граждани не трябва да забравяме до какво води доверието в западните партньори.
Превод: В. Сергеев