/Поглед.инфо/ Лицето на беларуската опозиция Светлана Тихановская се е срещнала с американския заместник-държавен секретар. Това може да има точно обратния ефект на това, което е очаквала и да консолидира подкрепа за Лукашенко.

Пратеният в изгнание бивш кандидат-президент Тихановская се е срещнала със Стефан Бийгън в литовската столица Вилнюс за да обсъдят "засилването на демокрацията и човешките права в страната."

Статутът на Тихановская като "опозиционен лидер", който сега е в топли отношения със САЩ и може би е избрана за водач, накара някои да я нарекат беларуската версия на венецуелския Хуан Гуайдо.

Срещата й с Бийгън разкрива, че тя всъщност не е актив на Държавния департамент на САЩ и най-малко по един начин, точно като Гуайдо не е умен политически оператор.

Готовността на Тихановская да се обърне към Вашингтон постигна няколко неща: привлече сериозно внимание от Москва, даде легитимност на беларуския президент Александър Лукашенко и твърденията му, че външни сили се опитват да съборят страната. Ако това още не е създало разделение във вече разделената опозоция, със сигурност ще го направи.

Руският външен министър Сергей Лавров посочи, че "има много въпроси относно легитимността на този Координационен съвет", започнат от Тихановская, който изглежда се е обявил за най-легитимния авторитет в страната.

Според Лавров, "много от членовете му са научили постфактум, че са включени в него. Никой не ги е попитал. Някои след като са включени, са го напуснали".

И най-важното за геополитическите интереси на Москва, Лавров посочи, че "Тихановская е публикувала различни цели за съвета си на сайта им, които по-късно са изтрити. Изборът на членове на съвета повдига въпроса за отношението им към връзките с Руската федерация".

Неясното поведение на Тихановска и отбора й, които изглежда са готови да минат на страната на всяка група, която ги изслуша, е от особено притеснение за Русия заради сериозните стратегически интереси в Беларус. Москва ще счита за неприемливо ако Беларус падне под западен чадър.

Двете страни не само са част на Съюзната държава, но и са съоснователи на Евразийския икономически съюз, а също и дълбоко интегрирани в сферата на отбраната.

Русия има две стратегически военни бази в Беларус. Едната е радарната станция "Волга" и 43-ти комуникационен център "Вилейка" на руския флот. Това са едни от най-стратегически важните за Русия бази. Без излишни детайли, те осигуряват информация за потенциална агресия от Запада. Загубата им ще застраши не просто Беларус, а и Русия.

Ако Беларус напусне ОНД в полза на Северноатлантическия алианс при екстремна ситуация, шансовете това да се приеме добре в Москва са нулеви.

По този начин Тихановская служи само за създаването на по-голямо доверие между Москва и Минск, който е твърдо в ръцете на Лукашенко, който до неотдавна не се радваше на абсолютната руска подкрепа. Това е поради същата причина, която бе спомената и преди - Тихановская позволи да бъде представена като западен агент, без да има реални ползи, като по този начин затвърди позицията на Лукашенко.

От години Вашингтон се опитваше да проникне в беларуската опозиция, която наистина е спонтанна, с различни нива на успех. Има сериозни противоречия в беларуското общество, които заслужават интензивно обмисляне от хората, въпреки че бих казал, че тези неща не са огромни предизвикателства и могат да се решат чрез реформи, а не смяна на режима.

Беларус е изключително добре управлявана държава, със стабилност и много ниско ниво на неравенство, която беше свидетел на няколко периода на икономически растеж, дължащи се на плановия икономически модел. И всичко това докато ред други в постсъветското пространство страдаха по-дълго.

Технократите, които управляват основните институции са впечатляващо компетентни, но все пак през последното десетилетие нещата започнаха да се задъхват, което значи, че по най-високите върхове нещо загни, т.е. Лукашенко.

Така например, преди изборите от 2010-та, Лукашенко обеща на всеки гражданин заплата от 500 долара на месец, което допринесе за спада на валутата на страната и стопяването на валутните резерви. Това, както и рецесията от 2015-та предизвикана от спад в цените на петрола събори руската икономика същата година и хвърли сянка върху последното десетилетие на президентството на Лукашенко. Жизненият стандарт се е понижил незначително за този период.

Още по-скоро, въпреки че има компетентно здравно министерство, Лукашенко нарече коронавируса "психоза" и отказа да приеме вирус, който е заразил 70 хиляди белоруси сериозно, преди да го хване самият той. Дълго време Лукашенко е нещо като лоша шега за белорусите и това е само пример.

Тези, които са против него обаче, не са обединени в какъвто и да е идеологически смисъл, а само поради факта, че искат да го свалят.

В по-широк смисъл, те не са нацисти, както някои американски леви ги наричат, въпреки че определено има радикални елементи, както и преди и както винаги. Преди всичко това са млади и объркани либерали, които са политизирани от липсата на икономически просперитет в страната, сравнително високата безработица и ниското БВП на глава от населението.

Някои от тези млади активисти искат да са повече като Русия, която те вярват, че има повече свобода и политическа отвореност. Други, особено тези от чужбина, които са напуснали за по-добри икономически възможности искат западнизирането на Беларус.

По-възрастните белоруси са скептични за западното влияние във вътрешните им дела и най-вероятно са готови да подкрепят президента си, ако нещата станат по-зле, въпреки липсата си на привързаност в този момент. Нещо, което той може да използва.

Нищо от това, което става обаче, не дава индикация, че опозицията е свързана с Държавния департамент или вашингтонските тайни операции - Беларус не е Украйна. Протестите са мирни и в страната не се изсипват оръжия.

Протестиращите основно искат Лукашенко да си отиде, а не да сменят режима. Организираната опозиция, която представи най-различни искания, както руският външен министър посочи, е съмнителна дори от гледна точка на легитимността и представителството си.

Тихановская не е беларуският Хуан Гуайдо, но обкръжението й което само греши, може да са направили образа на младата опозиция твърде съмнителен и да са подари на Лукашенко добър наратив чрез опита си за помощ от Вашингтон.

Превод: СМ