/Поглед.инфо/ Този сценарий не изглежда неизбежен. Във всеки случай Западът ще трябва да се съобрази с новата реалност.

Алгоритъмът на западната политика

Министърът на външните работи Сергей Лавров действаше като дипломатически хирург, когато написа дълга статия „За постановката като метод на западната политика“. Препарирайки и анализирайки редица примери от далечната и близка чужбина, доказвайки, че фалшификатите и инсценировките не са някакви точечни или единични примери от западната политика, а едва ли не най-популярният метод на американските и европейските дипломати.

Това е целият смисъл на алгоритъма на западната политика: да измислят информационен фейк, да го раздуят до всеобща катастрофа за няколко дни, блокирайки достъпа на обществото до алтернативна информация и оценки, и когато фактите все пак си проправят път, те просто се игнорират, в най-добрия случай се споменават на последните новинарски страници с дребен шрифт.

Важно е да се разбере, че това не са безобидни играчки в медийната война, тъй като подобни продукции се използват директно като претекст за доста материални действия: наказване на „обвинените“ държави със санкции, извършване на варварски актове на агресия срещу тях с много стотици хиляди жертви сред цивилното население, какъвто беше случаят по-специално в Ирак и Либия. Или, както в случая с Украйна, да се използва народа като консуматив във войната на Запада срещу Русия“, обясни министърът.

Не е изненадващо, че след всичко казано по-горе Сергей Лавров поиска западните му колеги „от света на илюзиите да се върнат на земята“. „Постановката, независимо колко дълго продължава, няма да работи. Време е да играем честно, не според правилата за измама, а въз основа на международното право", каза той. Ако западните страни не могат да играят честно, тогава, според Сергей Лавров, „нека оставят всички останали на мира, нека спрат да вкарват насила в лагера си със заплахи и изнудване онези, които искат да живеят според собствения си ум, нека действително признаят правото на независимост и да зачитат правото на страните на свобода на избор.

От своя страна западните страни демонстрират, че не са готови да играят честно, „не без правилата за измама“. По-скоро, напротив, колкото по-тежка става вътрешната ситуация в страните-членки на ЕС, колкото повече става очевидна задънената улица на сегашния им подход към Руската федерация, толкова по-често те прибягват до фалшификати, измами и двойни стандарти.

Например падащият жизнен стандарт в САЩ и Европа се нарича „цената, която трябва да се плати за ограничаване на агресията на Путин“. Покачването на цените на храните и енергията - "данъкът на Путин". Прекъсванията в доставките на руски газ за Европа, причинени от санкциите на САЩ и ЕС и погрома на част от европейската инфраструктура на Газпром - "санкциите на Путин".

Освен това в западните медии редовно се разпръсква възмущение относно руските удари по съоръжения на ВСУ в големите градове (Виница, Кременчуг) - и в същото време се поддържа гордо мълчание относно ежедневния обстрел на цивилни обекти от украинска артилерия в същия Донецк . И ако това се пише, то с надпис, че това са резултатите от обстрела на града от... руската армия.

Песимистите и оптимистите

Въпросът е как, ако не сега, то след Специалната военна операция в Украйна, западните страни ще възстановят отношенията си с Русия. Има два отговора на него.

Поддръжниците на песимистичната версия твърдят, че както в притчата за скорпиона и жабата, разиграването на сценки от селската самодейност, както и двойните стандарти са в природата на западния възглед за Русия. Че САЩ и ЕС не го смятат за част от западния свят и винаги ще го третират като чужд и затова си позволяват да прилагат двойни стандарти.

В този вариант Русия трябва или да приеме такъв сценарий и да общува със Запада на един език, или (в рамките на многополярността) да се съсредоточи върху развитието на отношенията с други страни и държави. С тези, които водят бизнес повече или по-малко честно (доколкото е възможно в международните отношения). С тези, които не възприемат Русия като второкласна страна и като враг.

Има обаче и такива, които са оптимисти за бъдещето. Които смятат, че постигането на целите на Специалната военна операция ще доведе до преразглеждане на отношенията между Москва и Запада. Това ще събори всички люспи, останали от отношенията от 90-те години между „победителя“ и „губещия“ в Студената война, а също така ще послужи като стимул за писане на нови правила.

Правила, при които Русия ще се възприема като велика сила със собствена сфера на влияние. Като важен елемент от глобалната икономика и като отговорен играч, който играе по правилата. Като актьор, който Западът не може да пренебрегне и с когото не трябва да се влиза в конфликт от нулата. В крайна сметка като страна, близка в много отношения до Запада, способна да води равнопоставен диалог с Китай и още повече с всички останали играчи, които искат да преразгледат европоцентричния модел на света.

И едва тогава когато Западът достигне до осъзнаването и разбирането на всичко това, вече ще може да се изграждат нормални отношения с Русия. Нормални, а не мошенически отношения.

Оптимистичният вариант, разбира се, е по-изгоден и предпочитан за света. Възможна алюзия за него е започналата на места смяна на западните елити, формирана в атмосферата на отношенията през 90-те години. Няма нужда да отсега да се ласкаете за непосредствените резултати на този процес, но тектониката е характерна.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели