/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви неотдавна, че Турция никога не е преживявала повече свобода, мир и уют, отколкото сега. В такъв случай трябва да има нещо, което някои от нас са пропуснали.

Разбира се, когато управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт преди 14 години тя беше посрещната с бурни аплодисменти, тъй като се очакваше, че ще бъде сложен край на хватката на кемалистката ортодоксалност. Което беше направено и чрез поредица от показни процеси в периода 2008-2013 г., когато бяха затворени стотици офицери и светски опоненти.

През 2011 г. имаше чистка срещу повечето от центристките и либерални членове на парламентарната група и две години по-късно либералните поддръжници на ПСР бяха информирани: „Турция, която ние създадохме, бъдещето, до което ще доведем, няма да има нищо общо с бъдещето, което те ще са в състояние да приемат“.

Както ветеранът журналист Шахин Алпай заяви от затвора „Силиври“ в Истанбул, където той лежи заедно с други лишени от свобода интелектуалци: "След изборите през 2011 г. режимът в Турция започна да се превръща в диктатура. И аз се превърнах с времето в противник. Дотогава подкрепях Ердоган и ПСР. Но днес съжалявам за подкрепата, която дадох на ПСР. Аз не успях да видя тяхната тъмна страна".

Алпай не е единственият в своето разкаяние. Президентът Ердоган излезе с публично признание за вината си поради своята подкрепа за движението на Гюлен и призна, че е допуснал "сериозна грешка." Но звънците за тревога не започнаха да звучат, докато през декември 2014 г. свързани с Гюлен прокурори не повдигнаха сериозни обвинения в корупция, отправени не само срещу министри и бизнесмени, но и срещу собственото семейство на Ердоган. На следващата година бяха преназначени повече от 45 000 полицаи и 2500 съдии и прокурори, което беше прелюдия към всеобхватната чистка, която се провежда в момента.

В резултат на опита за преврат на 15 юли имаше конфронтация с гюленистите и дисидентите, за да бъде проправен пътят за "културната революция", за което призова Ердоган. Около 90 000 служители бяха уволнени от работа, включително съдии и прокурори, полицаи, военни и учени. 75 000 заподозрени са били задържани и 36 000 - арестувани. Свободната преса беше задушена повече или по-малко и към днешна дата са задържани 142 журналисти. В допълнение, 527 предприятия, включително големи конгломерати и най-голямата ислямска банка на Турция, бяха конфискувани.

За да се осигури място за новопристигащите, 38 000 престъпници бяха освободени от турските затвори и има планове за изграждането на нови 147 затвори през следващите пет години, за да „бъде посрещнато неочакваното увеличаване на броя на осъдените“. Също така има информации за пренаселеност, малтретиране и мъчения, а 21 затворници извършиха самоубийство.

Обявяването на извънредно положение и пренебрегването на Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права направиха възможно президентът Ердоган да управлява чрез декрети, вместо през парламента.

Ердоган призна, че провалилият се преврат му е дал силата и възможността да прави неща, които той не може да върши в нормални времена, и неговият верен премиер Бинали Йълдъръм заяви, че на 15 юли е била отворена вратата за изпълнителна президентска система, което е на първо място в съзнанието на Ердоган. Той вече се обяви за управляващ законодателната, изпълнителната и съдебната власт, а миналия месец по време на среща с мухтарите (местните лидери) той заяви: "Аз съм главният мухтар, контролиращ всичко в Турция".

За разлика от това, което твърди Ердоган, настроението в Турция е мрачно.

Хората са призовани да информират за своите съседи, а 40 000 вече са докладвани на полицията в Анкара. Въпреки това се оказва, че повечето от донесенията са неверни или се основават на лични вражди.

Носителят на Нобелова награда Орхан Памук говори за "климат на страх" и сред светски настроените и западните ориентирани турци преобладаващото настроение е безнадеждност и отчаяние.

С подкрепата на Партията националистическо движение (ПНД) се очаква предложението на правителството за ново президентство да бъде разгледано на референдум през април.

Според едно скорошно проучване на общественото мнение 70 процента от населението на Турция се състои от вярващите, националисти и консерватори, докато 24% са привърженици на левицата, социалдемократи и социалисти, което ще наклони везните в полза на Ердоган. Налице е също така фактът, че Турция е застрашена не само от превратаджии, но и от кюрдските и ислямските бунтовници.

Ердоган също така заяви, че неговото правителство "предефинира демокрацията и независимостта на политическото управление от религията".

Това е нещото, от което се страхуват критиците му. Както един журналист писа: "Какво ще стане с другите, с не-турците, не-мюсюлманите, не-сунитите, неходещите в джамии светски, независимо мислещите хора и тези, които определят нацията и националния интерес по линията на плуралистичната парламентарна демокрация?". /БГНЕС

----------

Робърт Елис, в. „Джерусалем пост“, автор и коментатор по ставащото в Турция в датската преса.

Анкара / Турция