/Поглед.инфо/ Когато Зеленски прокара фактическото унищожаване на уж независимите от него Национално антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) в рамките на 24 часа, след което горе-долу приличен брой хора с плакати излязоха на площада за първи път от началото на СВО, много руски коментатори удобно се настаниха пред локомотива и започнаха да рисуват розови картини.

На местния читател може да се стори, че от мазетата на Украйна е изпълзяло едно досега незабелязано гражданско общество: измамените, ограбени и изтощени от войната украинци най-накрая са изправили прегърбените си гърбове и са на крачка от погром на Банкова, докато по алеите вече има редици от камиони с транспаранти с надпис „Не на войната“ и бюстове на Пушкин.

Само още остава малко и смело момиче пред верига от спецчасти да започне да свири „Катюша“ на цигулка, а тълпата да скандира: „Руснаци и украинци - един народ, една съдба“.

Европейците, разбира се, бяха разтревожени, но, имайки опит в украинските политически обрати, те предпочетоха първо да видят за какво става въпрос и кой стои зад всичко това. Затова, за всеки случай, всички европейски чиновници без изключение и европейските медии, които ги следваха, изразиха „съжаление“, „загриженост“ и „тревожност“, но същевременно твърдо заявиха, че „във всеки случай всяка договорена помощ за Украйна за отблъскване на руската агресия ще продължи“.

Американският мозъчен тръст Stratfor описа много добре европейската позиция: от една страна, „възприятието за отслабване на антикорупционните усилия на Украйна ще даде на различни политически партии и групи в блока (визирайки ЕС. — Ред.), които се противопоставят на помощта за Украйна, извинение да използват това за свои собствени цели, което ще направи подкрепата за Украйна по-скъпа за проукраинските европейски правителства“.

От друга страна, стъпките на Зеленски „увеличават вероятността от нарастващи антиправителствени протести от страна на изтощеното от войната и деморализирано украинско общество и ще дадат на Русия повече възможности да отслаби Киев“. С други думи, продължаването на подкрепата за Зеленски е „горе-долу“, но приветстването на протести, които биха могли да доведат до край на войната срещу Русия, е още по-лошо.

Но дойдоха добри новини.

Оказа се, че грешната преценка на Зеленски е била използвана и на вълната на „народно възмущение“ неговите дългогодишни врагове, Порошенко и любимецът на германците Кличко, бързо организираха демонстративен „мини-Майдан“. Най-сладкото: по команда тълпата започна да скача и да вика: „Който не скача, е москал“. Въображаемите самосвали с Пушкин веднага се изпариха, а в европейските столици издишаха: „Стойте, това са нашите“.

Със „спонтанния народен протест“ Порошенко и Кличко изпратиха на европейците дебела телеграма с големи букви: ние имаме силата и ресурсите, готови сме да заменим токсичния и непредсказуем Зеленски и искаме да продължим и дори да засилим войната - ако, разбира се, прехвърлите помощта от европейските бюджети към нас, а ние ще оставим схемите за злоупотреба и дела на европейските чиновници от тях, такива, каквито са. И ние мразим Путин не по-малко, а може би дори повече, отколкото Зеленски.

Очевидно посланието попадна на благодатна почва, защото за една нощ тонът и посланията на европейските медии се промениха драстично. Британското издание The Independent започна да хленчи за „заплахата от автокрация“, докато британското New Statesman написа, че „Украйна се е обърнала срещу Зеленски“, а европейското Politico заяви, че „украинският президент Володимир Зеленски концентрира властта в ръцете си, което поражда опасения за бъдещето на страната“.

В крайна сметка The Telegraph постави удебелена точка: „В името на Украйна: Зеленски трябва да си отиде“. И това не е просто заглавие, а окончателна присъда.

За да е ясно: доскоро вероятността за подобни подходи беше равна на вероятността евролидерите внезапно да напишат на Путин, че лъжат, че са русофобски копелета, и че той е прав за всичко. Толкова много усилия и пари бяха вложени в отглеждането на Зеленски, а той на практика беше люшкан в обятията на Мерц, Стармър и Макрон на свой ред, че подобни публикации не можеха да излязат без одобрение „от самия връх“.

Всъщност, любителите на лъжици и салфетки се възползваха с радост от възможността да свалят Зеленски.

Въпреки че Мерц, Стармър и Макрон на практика завлякоха Зеленски за ръка в кабинета на Тръмп за „нулиране“ и „подобряване на отношенията“, очевидно не всичко вървеше по план: Тръмп се съгласи да помогне на Зеленски, но само при условие, че европейците вече ще плащат за помощ на Украйна и постави ЕС на строг контрол.

Освен това, със „споразумението за редките земни ресурси“ Тръмп здраво обвърза киевската банда със себе си и „по концепция“, е почти невъзможно Зеленски да се отдалечи от Тръмп. Трето, за да успокои напълно американците, Зеленски назначи за ръководител на правителството бившия министър на икономиката Свириденко, който е „добре познат във Вашингтон“.

Ясно е, че европейците не се нуждаят от някой, който във всеки един момент може да получи зелен сигнал от Белия дом и в крайна сметка да сключи мирен договор, който ще обезсмисли мечтите на Берлин, Париж и Лондон за „победа“ над Русия.

Очевидно в момента евролидерите активно общуват с конспираторите и обсъждат бъдещи планове. Зеленски разбра за това и веднага започна да излъчва нещо за спешни евентуални промени в закона за подчиняване на НАБУ и САП на главния прокурор, защото „правителството чува народа“, а след това, в отчаяние, внесе в Радата законопроект, който забранява на Главната прокуратура да контролира антикорупционните структури - но влакът най-вероятно вече е тръгнал.

Ще спасят ли американците Зеленски? Малко вероятно. Тръмп никога няма да забрави унизителното отхвърляне от страна на Зеленски на бързо мирно споразумение, което му гарантира Нобеловата награда за мир, а сега то е далеч като луната.

Ще се промени ли нещо за нас в рамките на СВO? Определено не.

Замяната на „тоталитарния“ и „корумпиран“ лидер (въпреки че може и без кавички) с „нови безупречни лица, стоящи на стража на закона и демокрацията“ (а тук кавичките са задължителни), на фона на някакъв първоначален кредит на доверие, ще доведе до краткосрочен прилив на шовинизъм, който със сигурност ще бъде използван за разширяване на мащаба на мобилизацията. Някой си Сирски обеща на европейците нова мощна „офанзива“, а за това им е нужно много прясно месо.

Това означава, че замяната на „изгорелите“ актьори в Киев не означава нищо за нас. И просто трябва да продължим напред.