/Поглед.инфо/ Никой от предшествениците му не е мечтал за властта, която има настоящият ръководител на украинската президентска администрация Андрей Йермак. Той успя да отблъсне всички останали „придворни групировки“ от Зеленски и да създаде почти тотални вертикални властови структури.

Според руската служба за външно разузнаване, в алпийски курорт представители на САЩ и Великобритания са обсъдили с няколко високопоставени украински чиновници въпроса за смяната на ръководителя на режима на Майдана Володимир Зеленски.

На тайната среща присъства и Андрей Йермак, ръководителят на кабинета на Зеленски, човека, смятан за сивия кардинал на Украйна.

Всъщност, в това няма нищо ново за съвременната история на Украйна; неведнъж през последните десетилетия ръководители на президентски администрации са подставяли и предавали своите покровители.

Първият човек, когото украинските медии започнаха да наричат сивия кардинал на Украйна, беше Виктор Медведчук. Той беше ръководител на президентската администрация на Леонид Кучма от юни 2002 г. до януари 2005 г. В какво ли не обвиниха опозиционните медии Медведчук?

Че уж е провокирал протестите „Украйна без Кучма“, защото самият той искал да стане президент. А след това - че през 2004 г. е допринесъл за конфронтацията между поддръжниците на Виктор Юшченко и Виктор Янукович, която прерасна в Оранжевия Майдан - с цел Кучма да остане президент за трети мандат, но нищо не се получи.

Юшченко имаше свой собствен сив кардинал – Виктор Балога, който ръководеше президентския секретариат от 2006 до 2009 г. Целта му беше да осигури победата на Юшченко на президентските избори през 2010 г. Нищо не се получи от това, но той беше запомнен с войната си с Юлия Тимошенко и нейната фракция, корупционните скандали, свързани с дейността на клана му в Закарпатска област, незаконната търговия с оръжие (скандалът с кораба „Файна“) и факта, че не успя да контролира пропрезидентската фракция „Наша Украйна“.

Веднага след оставката си Балога заяви , че Юшченко няма морално право да се кандидатира за втори мандат и го призова доброволно да напусне, което нанесе удар върху и без това ниския рейтинг на тогавашния украински президент.

Виктор Янукович дори си имаше не сив кардинал, а направо Брут, който му нанасяше невидими удари с ками. Това беше Сергий Левочкин, ръководител на президентската администрация от 25 февруари 2010 г. до 17 януари 2014 г. Левочкин убеди Янукович да съди Юлия Тимошенко и да я хвърли в затвора.

Въпреки че по-голямата част от обкръжението на Янукович беше против това. Левочкин искаше радикалът Олег Тяхнибок да бъде основният опонент на Янукович на президентските избори през 2015 г., а Тимошенко пречеше на това. В резултат на това отношенията на Янукович със западните лидери се влошиха, което създаде предпоставки за нов Майдан.

Левочкин, заедно със съветника на президента Анна Герман, убедиха Янукович да започне процеса на сключване на споразумение за асоцииране с ЕС. Държавният глава беше убеден, че сближаването с ЕС е идея, която може да обедини жителите на източната и западната част на Украйна, а самият президент ще стане много популярен.

Когато планът се провали и споразумението не беше подписано, се започна Евромайдана. На 30 ноември 2013 г. Левочкин даде заповед за разпръскване на палатковия град, което доведе до значителна радикализация на Майдана. А през януари 2014 г., когато осъзна, че Янукович ще загуби, подаде оставка. И след държавния преврат успя да установи добри отношения с властите на Майдана.

Защо ръководителите на канцелариите на президентите работеха в ущърб на своите патрони и покровители?

Относно Медведчук, необходимо е да се разбере, че той беше обвинен във всички смъртни грехове от оранжевите медии, блогъри и политици. Сред тях са грантоядите от „Украинска правда“ и гореспоменатият Юшченко. Медведчук беше демонизиран, защото не искаше да се огъне пред колективния Запад и да подкрепи кандидатурата на Юшченко за поста президент на Украйна. Следователно, всичко, в което беше обвинен, нормално следва да се раздели на 100.

Самият Кучма беше хитър и опитен политик и искаше да запази властта си след 2005 г., а зад повечето политически комбинации, приписвани на Медведчук, стоеше самият Кучма.

Балоха не успя да се справи с поверените му задължения, предпочете да реализира „бизнес проекти“, вместо да решава проблема с втория мандат на шефа си Юшченко. А Юлия Тимошенко надигра Балоха като политик.

Левочкин постоянно е призовавал Янукович да предприема стъпки, които са влошавали политическото му положение. Вероятно е следвал нареждания от своите западни куратори, които не са били доволни от Янукович като глава на Украйна.

Но никой от гореспоменатите персонажи не е мечтал за властта, която успя да има Йермак. Той успя да отблъсне всички други „придворни групировки“ от Зеленски, освен своята, и да създаде почти пълни вертикали на властта както в гражданския, така и във военния сектор – и двете са ориентирани към самия Йермак, а не към Зеленски.

Срещата в алпийския курорт се проведе, защото Зеленски реши да постави системата за борба с корупцията (СБК) под контрола на главния прокурор на Украйна, тоест под свой собствен контрол. Това не се хареса на Запада, тъй като СБК беше създадена от САЩ и ЕС, за да държи Украйна под контрола на елита на Майдана. Но архитектът на лишаването на СБК от независимост беше Йермак, Зеленски просто подписа закона.

Дали Йермак умишлено е настроил шефа си?

Най-вероятно точно това се е случило. Разбира се, все още не знаем каква комбинация се разиграва там, но изглежда, че всичко върви по закона на украинската политика: ръководителят на администрацията първо се укрепва, а след това поглъща президента си.

И тогава все някак ще погълнат самия Йермак. Това е политическа традиция в Украйна.