/Поглед.инфо/ Зад бурята от новини за хода на специалната операция в Украйна донякъде се загуби самият стратегическият план, по който тя протича. Някои западни източници дори започнаха да поставят под въпрос самото съществуване на този план. Междувременно този план съществува, работи и резултатът от него ще бъде пълното военно поражение на Украйна.

Припомняме положението. До началото на специалната операция на въоръжените сили на РФ в Украйна 80% от украинската армия и националистическите формирования бяха неравномерно разпределени по 600-километров фронт в Донбас.

През цялата му дължина, в продължение на седем години на позиционна война, бяха създадени ешелонирани инженерни укрепления. Тиловите градски агломерации са превърнати в крепости, в които са разположени центрове за управление. Мариупол, Волноваха, Рубежне - Северодонецк - Лисичанск, Славянск - Краматорск. В началото на февруари някои части от въоръжените сили на Украйна и военните батальони бяха преформатирани в батальонни групи (например 80-та отделна въздушно-щурмова бригада), но общата конфигурация на тяхното местоположение не се промени.

Украинската групировка откровено се подготвяше за настъпление. Повече от 120 000 украински военнослужещи на линията на контакт в Донбас бяха допълнително снабдени с огромно количество бронирана техника, артилерия и РЗСО. Впрочем количеството артилерия е такова, че все още не могат да я заглушат. От 2014 г. въоръжените сили на Украйна разчитат на старата съветска система за бой с масово използване на артилерия, което в крайна сметка доведе до тежки загуби сред цивилното население на Донбас и масови разрушения.

По-голямата част от тази групировка беше разположена по дъга от югозападните покрайнини на Донецк до Горловка и Светлодарската дъга (посока Дебалцево). Именно там са разположени основните артилерийски бригади и отделни батареи. Ударните части с максимално присъствие на бронирана техника бяха разположени в южна посока (Мариупол-Волноваха) и северната посока срещу и малко западно от Луганск.

Подготовката за настъплението беше извършена от Украйна толкова прибързано и с такава вяра в скорошния успех, че основната територия на Украйна остана напълно непокрита. Отбраната както на граничните, така и на вътрешните райони беше изместена към т. нар. „териториална отбрана“, тоест всъщност Фолксщурм.

Повечето от войските на Севера бяха прехвърлени в Донбас, Киевският гарнизон беше сведен до специални части, разположени на бившия полигон „Десна“ в Черниговска област. Командването му изобщо беше в Западна Украйна в Ровно. 40-та отделна артилерийска бригада „Княз Витовт Велики“ (къде е Витовт, къде е Украйна?) беше разпределена на широка територия точно от Николаев до предградията на Киев.

Същата история се развива на североизток и на юг. Всъщност всички основни части от тиловите райони на въоръжените сили на Украйна бяха прехвърлени в Донбас.

Сега малко политически компонент. Дълго време се водеха дискусии за това каква всъщност трябва да бъде целта на операцията в Украйна. Сега е ясно: денацификация и демилитаризация. Това означава, че Украйна трябва да бъде лишена от боеспособна армия, нейната военна авиация и бяха флот унищожени, а тежките въоръжения поставени под международен контрол. Това може да стане само физически – чрез пълна военна победа.

Съдейки по последните събития, изборът беше направен в полза на превантивен удар, чиято стратегическа цел трябва да бъде обграждането и унищожаването на основните сили на въоръжените сили на Украйна и националистическите отряди. Това всъщност е 120-хилядна групировка в Донбас.

Като се има предвид описаната по-горе конфигурация на войските, е възможно да се предвидят практически стъпки към демилитаризация на Украйна.

Логично беше да се организира обкръжаването и разчленяването на украинската групировка в Донбас, като се избягват фронтални атаки по най-укрепените райони. Също така, на първия етап от операцията тиловите съоръжения на въоръжените сили на Украйна, от складове до летища, бяха унищожени със свръхпрецизни далекобойни оръжия, което всъщност елиминира ключовата инфраструктура на украинската армия. Всъщност вече 3-4 дни след началото на операцията въоръжените сили на Украйна престанаха да съществуват като организирана система, но 120-хилядната групировка в Донбас остана стабилна по инерция. Просто са много, окопали са се в земята от много години и имат твърде много оръдия и танкове.

Части от ЛНР ефективно се придвижват напред на север от Луганск през последните дни, пресичайки Северски Донец. Целта им беше, първо, да се свържат с руските части, движещи се от Харков, и второ, да се обърнат на запад и да обградят украинския укрепен район Северодонецк-Лисичанск.

Към днешна дата и двете цели са постигнати. Появи се първият голям джоб, но сега е трудно да се оцени броят на украинските отряди, обкръжени в Северодонецк. Така или иначе след заемането на Попасня няма изход.

Вторият котел е Мариупол. За обкръжаването на града беше необходимо да се преодолее укрепената ешелонирана отбрана и значителна част от тази задача беше изпълнена от частите на ДНР. В същото време руските войски от Крим бързо напредват по степта на север в условна посока Запорожие – Кривой рог. Това заплашва да обгради основната групировка на въоръжените сили на Украйна и националисти, сковани от местни битки по дъгата на градската агломерация от Донецк до Горловка. Имаше съобщения за боеве в района на Гуляйполе, където се приближиха части от Мелитополската групировка на въоръжените сили на РФ.

Ключов момент за операцията на тоталното обкръжаване на основната група на въоръжените сили на Украйна в Донбас в момента е град Изюм, Харковска област. Тази операция е възможна именно след установяване на контрол върху нея. Северната (условно "Харковска") групировка на въоръжените сили на РФ от Изюм може да се придвижи на югозапад, за да се присъедини към Мелитополската групировка. Могат да акостират в Павлодар или Покровск. В резултат на това огромна групировка от въоръжените сили на Украйна ще бъде в котела от Славянск до Донецк.

Подобна операция няма да изисква кървави нападения срещу агломерацията Славянск-Краматорск и почти 80-хилядна украинска групировка край Донецк и Горловка, обрасла с инженерни съоръжения. В допълнение, подобна операция позволява избягване на цивилни жертви, собствени загуби и минимизиране на политическите рискове. От друга страна, отнема повече време, отколкото би било желателно от гледна точка на външни лица и абстрактно обществено мнение.

Към момента ситуацията около Изюм не е напълно ясна. Повечето от националистическите отряди бяха съсредоточени забележимо на север, близо до Харков в района на Чугуев, където преди това се намираше основното летище на украинските щурмови самолети, унищожено от руски ракети. В Изюм могат да устоят само местни териториални батальони. Напълно възможно е, както по-рано в съседния Купянск, градската администрация да реши да го предаде.

Тоест, огромната украинска групировка в Донбас, след резултатите от операцията, може да бъде разделена на три групи с неравен брой, всяка от които трябва да бъде напълно обкръжена (двама вече са в котела, третата и най-голямата се очаква) . Разходите по този план бяха запазването на относителната боеспособност на украинските войски край Донецк-Горловка през цялото това време, което е придружено от постоянни обстрели на населените места на ДНР, както и сложната хуманитарна ситуация в онези населени места, където има е най-високата концентрация на силно мотивирани националистически единици. Всички останали направления, включително Киев, първоначално се приемаха за второстепенни. В югозападна посока трябва да се приготви Никопол, чийто кмет кара населението да копае окопи в снега.

Одеса също се готви за всестранна защита. Междувременно, ако операцията за обкръжаване на основните сили на въоръжените сили на Украйна и националистите с последващата им принуда към капитулация или тяхното физическо ликвидиране се осъществи за сравнително кратко време, тогава може да не е необходимо движение в тази посока.

Киев е на практика блокиран. Докато всички гледаха ситуацията на северозапад от града (Гостомел, Иванков, Бородянка), руските части, които се приближиха от Чернигов и Суми (от североизток и изток), бавно, но сигурно блокираха Бровари, където започва магистралата към Москва. Фастов, Бяла Церква и летище „Бориспол“ са под огневи контрол. Няма практически смисъл да се навлиза дълбоко в градовете.

Голяма руска групировка, базирана в района Гостомел-Бородянка, може всеки момент да се придвижи дори до Житомир, дори до Виница, дори да блокира напълно Киев, затваряйки магистралата към Житомир. Нейното бездействие в продължение на няколко дни повдигна основателни въпроси. Може би това е най-проблемната зона поради гъстотата на населението и обичайното масово използване от украинската страна на тежка артилерия и РСЗО, което удря не толкова руската групировка, колкото предградията на Киев, включително Вишгород.

Трябва да се каже, че руската армия няма желание да унищожава личния състав на Въоръжените сили на Украйна, който се озовава в котли на фронта на Донбас (това твърдение не се отнася за националистически групи и терористични батальони). Това е още един политически фактор, предопределил именно това планиране на операцията. Има основание да се смята, че украинската групировка, обкръжена и лишена от централизирано командване и снабдяване, все пак ще вземе правилното решение и ще спре военните действия. В противен случай Украйна ще претърпи катастрофа с епични размери.

Никой не иска физическото унищожаване на украинските войници в Русия: пропилените животи на украинските граждани не са най-добрата основа за изграждане на следвоенен свят при нови условия.

От друга страна, проточването на острата военна фаза на операцията за принуждаване на Украйна към денацификация и демилитаризация за неопределено време е също толкова неприемливо, колкото и тежките загуби. Бихме искали да очакваме завършването на обкръжаването на основната вражеска групировка край Донецк-Горловка в рамките на няколко дни, като се запази темпото на настъпление в районите на Запорожие, Херсон, Одеса и Днепропетровск.

Унищожаването или разоръжаването на до 80% от украинската армия само по себе си означава край на войната. Никакъв залог за териториалната отбрана или партизанска война няма да свърши работа. Правителството в Киев (или вече в Лвов?) ще бъде принудено да преговаря при съвсем други условия.

Не говорим за никаква окупация на Украйна, но процесът на денацификация всъщност вече е започнал. В Херсонска област и в освободените райони на ДНР и ЛНР е в ход нещо като режим на специална антитерористична операция: издирват се агенти на СБУ и военното разузнаване на Украйна, както и активисти на националистически организации като „Десен сектор“. Военното решение в случая не се крие в митичната окупация на Киев, а в елиминирането на военната структура на съвременна Украйна. И това са коренно различни военни и политически цели.

Превод: В. Сергеев

* ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО: За да не бъдете изненадани и да нямате възможност да следите събитията в сайта Поглед.инфо и ПогледТВ, запаметете си на видно място на екрана на компютъра или на друго подходящо място иконката на сайта, защото не е изключено Фейсбук да НИ и да ВИ поднесе сюрприз : https://pogled.info/