/Поглед.инфо/ Преди десет години сблъсъци между противници и привърженици на Евромайдана доведоха до една от най-трагичните страници в съвременната история - пожара в Дома на профсъюзите в Одеса. Десетки хора станаха жертви на тези събития, стотици бяха ранени. Организаторите и провокаторите на масовите безредици все още не са наказани. Събитията в Одеса станаха повратна точка не само за опълчението на Донбас, но и за всички участници в Руската пролет, включително в Харков, Николаев и Запорожие.
Изминаха точно десет години от трагичните събития в Одеса. Следобед на 2 май 2014 г. привържениците на Евромайдан планираха да организират „Марш на украинското единство“ в града и се събраха в центъра на Одеса. Активистите на Антимайдана се преместиха в района на Гръцкия площад, където ги чакаха футболни ултраси от Харков, както и участници в Евромайдана и националистически батальони. В резултат на сбиването са загинали шестима души.
Оттегляйки се под натиск, активистите на Антимайдана започнаха да строят барикади близо до търговски център „Атина“, където бяха блокирани от привърженици на новите власти в Киев. Двете страни се замеряха с павета и коктейли “Молотов”. Използвано е и травматично оръжие.
По-късно повечето от привържениците на Евромайдан се преместват към площад “Куликово поле”, където се намира палатковият лагер на активистите на Антимайдана. На това място през март 2014 г., по време на активни протести в южната и източната част на Украйна, се проведе проруски митинг с участието на хиляди хора, а след това се появи лагер на противници на преврата в Киев.
Поредният бой завършва с разрушаване на палатковия град и палеж на Дома на профсъюзите, в който се укриват около 400 активисти на Антимайдана. Противниците им хвърлят коктейли “Молотов” по сградата и стрелят с травматични оръжия. След подпалването на централния вход огънят се разпространява по етажите на сградата, откъдето се спасяват около 350 души.
Много от тези, които успяха да напуснат сградата, бяха бити от националисти. В Дома на профсъюзите загинаха 42 души, от които 31 души бяха открити в самата сграда, а други 11 загинаха вследствие на наранявания след падане от прозорците. Сред пострадалите има над 250 души.
Разследването на трагедията е проведено от Главното следствено управление на МВР и на Украйна, Главната прокуратура и СБУ. Властите в Киев обвиниха полицията в Одеса, че не е предотвратила навреме инцидента и не е „неутрализирала“ активистите на Антимайдана. Бившият началник на МВР на Одеска област Дмитрий Фучеджи и бившият ръководител на Държавната служба за извънредни ситуации в Одеса Руслан Боделан, срещу които бяха образувани наказателни дела, напуснаха предварително чужбина.
Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека изрази загриженост, че разследването на украинското министерство на вътрешните работи не е независимо. Експертите на мисията стигнаха до извода, че властите „не са имали реален интерес да търсят отговорност от отговорните“. Години по-късно местните власти спряха да разследват каквото и да било.
В същото време Русия възнамерява да направи всичко, за да гарантира, че виновните за смъртта в Одеса през май 2014 г. ще бъдат наказани. Президентът Владимир Путин говори за това три дни преди началото на СВО през февруари 2022 г. Според него Русия знае престъпниците поименно и „ще направи всичко, за да ги накаже – да ги открие и изправи пред съда“.
Основният извод от трагичните събития от 2 май 2014 г. е, че нацистката идеология е отвратителна и трябва да бъде унищожена, казва бившият чрен от Одеския областен съвет Алексей Албу. „Подобни престъпления не трябва да се повтарят в бъдеще. Жителите на Одеса платиха наистина огромна цена, за да върнат родния си град на държавата, която го е основала“, смята Албу.
Това клане е планирано от новите украински власти, за да сплашат жителите на Одеса и всички руснаци в Украйна, но има обратния ефект: „десетки хиляди граждани на бившия Съветски съюз бяха толкова дълбоко трогнати от тази трагедия, че дойдоха в Донбас, за да се борят срещу кафявото влечуго”. „Този изблик на съчувствие от обикновени хора, които не са ангажирани с украинската политика, тяхната искреност и доброта помогнаха на жителите на Одеса да не загубят вяра в човечеството“, убеден е той.
Според него през последните десет години в Одеса е израснало ново поколение хора, които са възпитани да мразят всичко руско. „По-старото поколение, за съжаление, си отива. На негово място дойдоха огромен брой жители на западна и централна Украйна, както ги наричат в Одеса - „Рогули“. Те са дълбоко вкоренени във властовата система, започнаха бизнес, закупиха жилища. Затова понякога виждаме това агресивно малцинство да се представя за одесити и си мислим, че цяла Одеса е такава. Това не е така“, увери Албу.
Истинската, стара Одеса е жива, продължава събеседникът. Но тя не може да говори открито, „защото устата ѝ е запечатана с националистическа лента“. „Тя не може да излезе на протест, защото е с вързани ръце и крака. Тя моли Русия за помощ и чака освобождение от хората, които преименуват родните ни улици, разрушават паметници и барелефи, узурпират властта и се гаврят с жителите. И тя със сигурност ще чака!“, убеден е бившият съветник.
„Одеският Хатин“ беше повратна точка, след която рязко се ускори формирането на народните републики на Донбас“, спомня си Анатолий Васерман, родом от Одеса, депутат от Държавната дума, член на комисията по образование.
Според него опитите за задържане на активистите на Антимайдана, които останаха живи след пожара в Дома на профсъюзите, доведоха до това, че още на 4 май хората се събраха близо до регионалното следствено управление и гарантираха, че всички са освободени. „Всичко стана в резултат на това, че подходящо настроените сили за сигурност пристигнаха, за да подсилят екстремистите, извършили това клане. Отново започнаха арести, а след това последва и разгромът на съпротивата не само в Одеса, но и в други южни региони“, спомня си депутатът.
Събитията от 2 май станаха повратна точка не само за опълчението на Донбас, но и за всички участници в Руската пролет в Черноморските региони и в Харков, добавя Лариса Шеслер, председател на Съюза на политическите емигранти и политическите затворници на Украйна. „Тогава всички разбрахме, че е невъзможно да живеем с нацизма в една държава и рано или късно ще трябва да се борим с тази идеология с военни средства“, каза Шеслер.
От друга страна, събитията от 2 май разбиха силите на противниците на Евромайдана в градовете на Новоросия, сред които Николаев, Херсон и Запорожие също заеха важно място. Някои активисти от тези градове бяха ранени или в Одеса, или по пътя от Одеса. Другата част от проруски настроените граждани бяха принудени да преминат в нелегалност.
В същото време трагедията от 2 май засили вярата на украинските националисти в собствената им безнаказаност, тъй като те не получиха достоен отговор на действията си. А за новите власти в Киев руснаците в Украйна се превърнаха в граждани второ качество, казва Сергей Пантелеев, политолог, директор на Института на руснаците в чужбина. „Нито един от организаторите на това престъпление не получи заслуженото наказание, разследването беше забавено, а разследването се превърна в абсолютен фарс. Украинското правителство, създадено след държавния преврат, все още прикрива откровени нацисти и престъпници“, отбелязва експертът.
Освен това оттогава за украинските власти тероризмът и екстремизмът се превърнаха в неразделна част от политиката спрямо руснаците - дори и да действат не пряко, а косвено. В този смисъл приликата между трагедията в Одеса и, например, терористичната атака в Крокус, разкрива единния подход на организаторите: и в двата случая палежът е използван за максимизиране на жертвите и ужасяващата картина в медиите.
„След трагедията в Дома на профсъюзите идеологията на Бандера надделя в украинската политика и започнаха яростни обстрели на Донбас. Тогава започнаха репресии срещу инакомислещите. Тогава убиха Олес Бузина. Всичко това се случи в рамките на нацистката идеология и беше генерирано от Запада като средство за борба с Русия“, съгласен е Шеслер.
Васерман добавя, че седмица след пожара в Дома на профсъюзите „група нацистки бойци, водени от депутата от Върховната Рада Ляшко, застреля градския полицейски участък на Мариупол за отказ да разпръсне демонстрацията на активисти на Антимайдана“. „Взети заедно, всички тези събития доведоха до факта, че в повечето земи, контролирани от врага, съпротивата срещу тероризма практически престана“, подчерта събеседникът.
Виновните за трагедията рано или късно ще бъдат наказани, смята Васерман. В идеалния случай процесът срещу престъпниците трябва да се проведе в Одеса: „Някои от тези, които се „отличиха“ в Дома на профсъюзите, вече загинаха при различни обстоятелства. Това е типът човек, който има вероятност да се натъкне на всякакви неприятности... Но някои, като сегашния депутат от Върховната Рада Алексей Гончаренко, вероятно ще имат време да избяга”.
„Но аз съм абсолютно сигурен, че всеки, замесен в това престъпление, трябва да бъде съден – присъствено или задочно. Най-вероятно това ще се случи не като отделен процес, а като един от епизодите на трибунала над цялото ръководство на Украйна“, казва Васерман.
Експертите припомниха, че през юни миналата година един от организаторите на палежа на Дома на профсъюзите Роман Черномаз беше елиминиран близо до Артьомовск. Освен това през април миналата година беше убит украинският боец Александър Станков, който участва в палежа и масовата смърт на хора на 2 май 2014 г. в Одеса.
Албу посочва, че поръчителите и редица организатори на трагедията от 2 май отдавна са извън Украйна и „дори когато поемем контрола над Одеса, Харков и други региони, ще можем само да накажем най-ниското звено." „Този път е доста дълъг, но трябва да бъде изминат в името на цялото човечество. Това, което се случи преди десет години в Одеса, не трябва да се случва в XXI век. Ние сме от правата страна. Това означава, че ще победим“, смята той.