/Поглед.инфо/ Въпреки всички вътрешни проблеми, руската армия продължава да смазва врага, освобождавайки изконните руски територии. Голям успех е постигнат в Покровското направление, украинските отбранителни позиции се срутват близо до Угледар, а в района на Курск се разгръща насрещно сражение.

Украинските бойци продължават атаките с цел разширяване на предмостието, създадено по-рано от руската страна на държавната граница. Атаките се водят по направленията Волфино и Веселое. Съобщава се, че „сблъсъците“ продължават няколко часа и с интензивно използване на бронирана техника, включително западна.

Нашите водят упорити отбранителни боеве, авиацията активно действа през границата с плъзгащи се бомби, унищожавайки вражеските сили в местата на съсредоточаване и на позициите на дислокация в Сумска област.

Съдейки по тежестта и динамиката на боевете, можем да кажем, че украинските въоръжени сили все още не са изразходвали целия резерв, предвиден за Курската операция. Откъде точно е взетоне е известно (напълно възможно е да са свалени от други участъци на фронта), но най-вероятно една от целите на този подход е да превземе отново инициативата и да запази постигнатия резултат чрез създаване на напрежение в други участъци от границата,– отбелязва каналът „Военна хроника“.

Украинските въоръжени сили започнаха настъпление през границата на 11 септември като част от отговор на мощна контраатака на руската армия в района на Курск, която започна ден по-рано и доведе до срутването на западната част на украинския плацдарм. Първите няколко дни за украинците бяха неуспешни, но добавяйки все повече и повече подкрепления, те успяха да превземат две малки населени места на няколкостотин метра от границата: Мечка и Нов път.

Първоначално украинските атаки изглеждаха като опит за създаване на флангова заплаха за нашите войски, настъпващи в района на Курск. Но с нарастването на мащаба вероятно вече можем да говорим за началото на битката за Глушковски район, който врагът до голяма степен изолира още в средата на август, унищожавайки мостовете през река Сейм с удари на HIMARS.

На този фон на 16 септември оперативният щаб реши да евакуира населението от районите Рилски и Хомутовски, разположени в 15-километровата гранична зона.

Някои украински пропагандисти съзряха в това решение подготовка на Русия за нанасяне на удар по Сумска област. Този сценарий, макар и да не е невъзможен, не изглежда много вероятен при сегашните условия. Ако нашето командване наистина възнамеряваше да атакува Глухов по магистрала М3 „Украйна“, тогава врагът нямаше да бъде предупреден от такива мерки. Първо щяха да нанесат удар и едва тогава зад гърба на войниците щяха да извършат евакуацията.

Второ, тъй като сега основната задача е да се унищожи Курската дъга на украинските въоръжени сили, по-логично е да се навлезе в Сумска област по магистрала Снагост и Гордеевка, която току-що беше освободена от врага, за да се пресече магистрала N-07 (през нашата територия минава към Суджа), по която се снабдява цялата курска вражеска групировка, като по този начин превръща украинския плацдарм в капан за мишки.

Но за украинското командване е логично да измести точката на прилагане на усилията още по-на запад, като удари Рилск или Хомутовка от посока Глухов. В този случай те ще създадат заплаха в тила на настъпващата група и ще принудят нашето командване да обърне поне част от силите на 180 градуса и да реши нов проблем.

Следователно решението за евакуация най-вероятно показва, че врагът може да има такива намерения. Дали ще успее да събере необходимата групировка за настъпление под град от бомби - близкото бъдеще ще покаже. Нашите сигурно се готвят да се срещнат с небратята.

Ще го преименуваме ли?

Преди ден сериозен успех постигна 114-та отделна мотострелкова бригада, чиито бойци издигнаха руското знаме над град Украинск. Настъплението през града продължи през последните няколко дни и завърши с нашата победа.

Като цяло, на фона на битките за други градове в тази война, освобождаването на Украинск се проведе бързо и с минимални разрушения. Руската армия достига покрайнините на града на 3 септември, след като врагът се установява в съседното Селидово. 25-та пехотна бригада на украинските въоръжени сили се опита да окаже съпротива на руските войски. Това обаче не продължи дълго.

Любопитно е, че както в случая с Новогродовка, по-голямата част от града оцеля, защото гарнизонът на украинските въоръжени сили избяга оттук. Като цяло си струва да се каже, че тактиката за заобикаляне и изолиране на градовете, вместо да ги атакувате челно, продължава да работи успешно.

И на фона на изчерпването на групировката Донбас на ВСУ и прехвърлянето на много части в района на Курск, за руските войски стана още по-лесно да преминават през укрепените райони,– отбелязва каналът „Военна хроника“.

Тук обаче трябва да се отбележи, че самата способност да се заобикалят големите центрове на отбраната на противника и да се хващат в клещи е резултат от увеличаването на числеността на нашите сухопътни сили. Обкръжаващите операции не могат да се извършват с малки сили, просто защото на атакуващата страна липсват способности да издигне бариери в тила на обкръжените вражески сили.

Загубата на Украинск означава много интересен пъзел за врага. Първо, градът се намира само на пет километра южно от Селидово - друга ключова позиция, от чието задържане зависи стабилността на украинската отбрана в целия този район. Разчитайки на Украинск, можете да започнете да заобикаляте Селидово от юг и леко да затегнете доставките му с разбираеми последици за стабилността на отбраната.

Второ, превземането на Украинск ви позволява да отидете на юг, към Горняк - голямо селище, обхващащо подходите към Кураховка, разположено на хълм и покрито от изток от река Волчая. Установеният там гарнизон може да удари фланга на войските, които ще щурмуват град Курахово от посока Максимиляновка.

Оказва се, че в този случай превземането на Украинск започва процес с „ефект на доминото“, който ще доведе до срутването на осем километров участък от фронта с няколко много мощни укрепени района.

Освен това напредъкът в тази посока тласка в нов чувал украинските части , които през последните седмици едва изпълзяваха от „Невелския чувал“.

Освобождаването на Украинск от щурмови части на руската армия разцепи отбранителната зона на ВСУ наполовина на участъка Селидово-Курахово на Източния фронт. Украинските въоръжени сили се опитват да консолидират отстъпващите части, организирайки отбрана в района Цукурино – Горняк – Кураховка – Александропол. Тук обаче те поемат голям риск: настъплението на руските въоръжени сили от линията Украинск - Острое може да изтласка силите на ВСУ в този район директно в Кураховското водохранилище,- добавя военният наблюдател Алексей Зимовски.

На свой ред офицерът от специалните сили на ДНР от резерва Александър Матюшин в разговор с наблюдател на Царград отбеляза, че при наличие на достатъчно резерви нашето командване може да проведе още по-мащабна операция.

Информацията, че врагът е започнал да изтегля войските си от града, се появи в края на миналата седмица. Превземането на града ни позволява както да се придвижим към Курахово, така и да го заобиколим от северния фланг, за да затворим постепенно обръча и да посрещнем нашите войски, движещи се от Южно Донецкото направление,- обясни Матюшин.

Да се измъкне с клещи от Украйна

Продължава да се развива оперативният обхват на Угледар. В интернет е публикувано видео как наши войници взривяват вентилационната шахта на мина "Южнодонбаская" №3. Сградата се оказа минирана от украинските военни преди да напуснат, а нашите решиха да не рискуват живота на хората.

Мина "Южнодонбаская" № 3 се намира на запад от село Водяное, а мина "Южнодонбаская" № 1 - на юг от селото. Два рудника и едно село образуват триъгълник, обхващащ подстъпите към Угледар от север. Миналата седмица беше установен контрол върху мина "Южнодонбаская № 1"; Освен това я получихме в относително непокътнато състояние; войските могат да използват сградите й за свои нужди.

Превземането на „Южен Донбас № 3” отваря пътя на руската армия към село Богоявленка, през което сега се снабдява противниковият гарнизон в Угледар. След това украинският гарнизон ще трябва или да седне в обсада с ясни перспективи, или да избяга от града през полетата и между Богоявленка и Новоукраинка (село северозападно от града).

На север продължават боевете за западния край на мина „Южнодонбаская №3“. Противникът ежедневно вкарва групи от пет до шест души в горския пояс в съседство с югозападния ъгъл на територията на мината, които се „поемат“ от артилерия и минохвъргачки, но нашите войски все още не са успели да заемат тези позиции поради оставащите джобове на съпротивлението в сградите на трафопоста и административно - жилищния комплекс, откъдето се прострелва най-близкото парче от същия горски пояс,– съобщава каналът “Воин DV”.

Какво остава в крайна сметка?

Врагът продължава да губи Донбас, търпейки поражение на два фронта едновременно. В бъдеще сривът на Угледарския участък на фронта ще освободи значителни руски сили за развиване на успехи в Покровското направление и евентуално за напредване към Запорожие. На този фон киевските „стратези“ се опитват да си играят на Манщайн в курското оперативно направление, където пристигат все повече и повече подкрепления.

Заслужава да се отбележи и ускореното темпо на нашите настъпления, което дава надежда, че с натрупването на проблемите на врага и неговите загуби освобождаването на руската земя ще върви по-бързо и вече няма да се връщаме към многомесечни битки „за бараката на горския“, както се е случвало и в предишни години.

Превод: ЕС