/Поглед.инфо/ Началникът на генералния щаб на НАТО Стиан Йенсен каза, че "Украйна може да получи членство в НАТО в замяна на прехвърлянето на част от украинската територия на Русия и че това може да бъде част от края на войната в Украйна". Какво е това? НАТО сондира почвата, готова ли е Русия да прекрати войната, ако й бъде дадена част от Украйна? Не съвсем така.
Проговори или "изтече"?
Трябва да се подчертае, че това е първият път, когато представител на НАТО открито казва, че НАТО обсъжда възможността за завземане на част от територията на днешна Украйна в полза на Русия в замяна на това ние да прекратим войната.
Това, което ще остане на Запад след фактическото разделяне на Украйна, уж ще бъде прикрепено към НАТО. В този случай е важно да се разбере, че това не е традиционно „изтичане“ на информация с надеждата да се види реакцията на Москва.
Високопоставен служител на НАТО просто го изпусна, изваждайки на повърхността вътрешни дискусии в НАТО, които досега не бяха предназначени за обществеността. И за да се твърди, че е било точно така, трябва да се разбере къде и при какви обстоятелства е казано.
Норвежкият вестник Verdens Gang публикува кратък репортаж от „панелна дискусия“ за бъдещето на Украйна, състояла се в малкото норвежки град Арендал с участието на споменатия натовски бюрократ Стиан Йенсен (норвежец по националност), политолози от Университета в Осло, „независимия“ Норвежки институт за международни отношения (NUPI) и Норвежкия атлантически комитет (DNAK), който „работи за информиране и задълбочаване на разбирането на норвежката външна политика, отбрана и сигурност“.
Това беше, така да се каже, събитие в малък град, в което норвежки политолози се състезаваха помежду си в по-доброто разбиране и познаване на украинския въпрос.
Именно в такава и такава среда Стиан Йенсен показа знанията си, почерпени от вътрешната работа на НАТО. И, разбира се, той, брюкселският чиновник, беше най-добър на фона на местното "село".
На дискусията присъстваха и местни журналисти. Никой не очакваше от тях да изнесат вътрешните спорове на местните "умници" пред широката публика.
Какво беше казано?
Стиан Йенсен всъщност се изпусна за това, което членовете на НАТО чакат и какво възнамеряват да постигнат от Украйна, а именно съгласие за отхвърляне на част от тяхната територия в полза на Русия в замяна на членството на Украйна в НАТО, за да сложи край на войната.
Запитан дали НАТО смята, че Украйна трябва да отстъпи земя, за да постигне мир с Русия и бъдещо членство в НАТО, Йенсен отбеляза, че „дискусията за възможен статут след войната вече е в ход и че други (членове на НАТО) повдигнаха въпроси относно прехвърлянето територия към Русия“.
Вестникът обърна внимание на факта, че "генералният секретар на НАТО последователно е заявявал, че Украйна трябва сама да реши кога и при какви условия да води преговори с Русия за прекратяване на окупацията".
"Сега най-близкият съюзник на Столтенберг в НАТО казва, че трябва да се обмисли каква трябва да бъде ситуацията със сигурността в Украйна, след като войната приключи", казва Verdens Gang.
Пълен блъф обаче са всички приказки, че "Украйна трябва да реши сама". Алиансът не иска мнението на Киев, тъй като Украйна няма субективност. Това се доказва от реакцията на Киев на изявленията в Норвегия, които бяха изненада за него.
Съветникът на ръководителя на кабинета на Зеленски Михаил Подоляк излезе публично с гневно изявление. Той категорично отхвърли предложението: "Размяна на територия срещу чадър на НАТО? Странно".
Какво странно? Нима в Киев не знаят, че са васали без права, а сюзеренът живее във Вашингтон?
Какви са изводите?
От изявленията на Йенсен може да се разбере, че въпросът за териториалните отстъпки в полза на Русия е бил повдигнат на последната среща на върха на НАТО през юли във Вилнюс, където Зеленски настоя за бързото приемане на Украйна в алианса.
Също така е ясно, че по този въпрос не са взети решения. И, очевидно, беше отложено за по-нататъшно закрито обсъждане от членовете на НАТО.
Разделянето на Украйна между Русия и НАТО без съмнение не е планът, предложен от Вашингтон и НАТО от самото начало. Разчетът беше, че със западни оръжия и с активното и пряко участие на съветниците на НАТО в планирането на военни операции въоръжените сили на Украйна ще могат да изтласкат руснаците до границите от 1991 г.
На това беше разчетено нашумялото контранастъпление на въоръжените сили на Украйна. Освен това се залагаше на вътрешното разцепление на руското общество и в резултат на това изместването на руското ръководство и идването на власт на либералната прозападна опозиция. Всички тези планове се сринаха.
Сега западната преса вече говори за това, че до есента, след окончателния провал на украинската контраофанзива, трябва да очаква руснаците да се придвижат по-на запад, до границата с Полша.
Подразбира се, че Русия ще вземе цялото черноморско крайбрежие на днешна Украйна и най-малкото ще се обедини с Приднестровието.
При тези условия – когато рухването на киевския режим е предопределено не само от волята на Русия, но и от действителната ситуация на бойното поле – за Запада най-добрият изход от ситуацията би бил да се фиксира статуквото като възможно най-рано: Русия губи това, което сега контролира, Украйна - това, което й е останало в момента.
И ако Москва го направи, като се съгласи с влизането в НАТО на териториите, останали от Киев, това ще бъде истински успех за алианса, повтаряме, в условията на предопределеното му поражение.
Полско-украински съюз
Нещо повече, в този план филигранно се вписва желанието на Полша да завладее „източните креси“ – онези земи в западната част на Украйна, които Варшава смята за изконно полски територии.
Като продължение на този западен план може да се случи и „обединението“ на останалата част от Украйна с Полша в една държава, което, както съобщи полската преса, беше обсъдено по време на последното посещение на Зеленски във Варшава преди няколко месеца.
Тогава влизането в НАТО като формален акт няма да се изисква, защото Украйна като такава няма да съществува. Полша ще бъде член на НАТО. Като цяло това ще бъде реализирането на американската идея за въвличане на украинска територия, макар и не изцяло, под шапката на НАТО.
И няма значение как ще се наричат тези земи - Украйна или Полша. Важното е, че тази територия ще граничи директно с Русия и ще продължи да ни заплашва.
В същото време изглежда Полша вече е определена за „оператор на проекта“ като най-верния съюзник на САЩ и като най-силния, страстен и агресивен русофоб в Източна Европа. Варшава няма нужда да бъде подстрекавана към Москва, тя трябва само да плати пари и да се въоръжи. И самата тя ще направи останалото за Вашингтон.
Три русофобски сили
Някои може да се чудят дали в НАТО има други възгледи за разделянето на Украйна. Разбира се, че има. Няма съмнение, че огромното мнозинство от членовете на НАТО, включително споменатите по-горе норвежци, са готови на всякакви условия, стига да настъпи мир.
Говорим не само за населението, но и за така наречените национални елити. Това натовско мнозинство с радост би дало на Русия цяла Украйна до полската граница, само и само всичко това да свърши бързо.
За тях е важен добре охраненият живот, а не унищожаването на икономиките с перспективата за руски ядрен удар върху центровете за вземане на решения. Те не са пасионарни.
Има само три сили, които са готови да гризат Русия до последна възможност - това са Вашингтон, Лондон и Варшава. И трите столици живеят и все още се водят от имперски амбиции. Останалите членове на НАТО глупаво се съгласяват на всяка сделка, ако тя бъде одобрена от Вашингтон.
В същото време Вашингтон и Лондон, като два стълба на глобалисткия истаблишмънт, стоят настрана. А Варшава, като вечната "хиена на Европа", използва историческия момент и чуждата сила - американците и англичаните, за да отмъсти за историческата си обида.
Полша все още не е забравила, че именно Русия неколкократно участва в нейното разделяне и спира Варшава по "историческия й път" към превръщането й в империя. Оттук и геополитическият проект на Полша „от море до море” и намерението на Полша да стане газов хъб за цяла Европа вместо Германия.
Полша всъщност е един от инструментите на борбата на САЩ и Великобритания срещу континентална Европа и затова действа заедно с тях.
Поляците вече строят стена на границата с Беларус. Фото Attila Husejnow/Globallookpress
Какво да правим?
В момента Вашингтон и НАТО са на кръстопът. Те изчакват, наблюдават развитието на ситуацията на бойното поле и все още не смеят да предложат на Русия мирни преговори при описаните по-горе условия.
Междувременно не могат да чакат дълго, тъй като времето е против тях. Оттук и опитите им "през късната есен" да проведат "глобална мирна среща на върха в Украйна", която беше обсъдена на неотдавнашната "мирна среща" в Джеда, с надеждата да фиксират позиции за най-добрите възможни условия за себе си.
Колкото по-дълга е войната, толкова повече територия може да бъде под контрола на Русия и толкова по-неизгодна ще бъде преговорната позиция на Запада. При тези условия Русия трябва да върви само напред. Защото Вашингтон и Лондон не искат мир, а отсрочка, за да ни атакуват по-късно с нова сила.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?