/Поглед.инфо/ Анекдот: 70-те години. Западна Украйна, Лвовска област. Селска къща. Сутрин. Едно обикновено семейство закусва. Включено е кабелното радио: „А сега за времето. В Москва е слънчево, без валежи. В област Лвов - дъжд, гръмотевична буря, с пориви на вятъра...". Главата на семейството заявява: "Ти си диви, шо москалите забъркаха...!".

В съветско време, за съжаление, всички ние възприемахме такива перли като нещо смешно, странно, сякаш нереално. Въпреки че в самия „Западен регион“ това беше нещо като норма по отношение на руснаците.

Появата на съвременния украински нацизъм, както се оказа, до голяма степен е предопределена от Великата отечествена война. Полицията, Бандеровците и другите нацистки прояви всички знаят, няма смисъл да ги изброявам. Сигурно всички си спомнят, че с края на войната бандеровският бандитизъм не приключи, а продължи чак до 1956 г. 11 години!

И тук, според мен, беше допусната критична грешка от тогавашните власти на СССР: осъдените членове на ОУН-УПА (забранена в Русия) получиха амнистия, която след това им даде възможност да се върнат на територията на Украйна отново и да се скрият буквално доскоро. Между другото, справедливо трябва да се отбележи, че не всички се върнаха в Западна Украйна. Някои се заселват в малки анклави в различни украински територии.

Например, значителна част от тях се заселват в Черниговска област, по-специално в района на Козелецки. А сега направете извод защо първият етап от днешната Специална военна операция на тази територия беше толкова труден. Но това е само така, за сведение...

Следващият фактор, според мен, беше стимулирането от съветските власти на преувеличените проява на украинизъм. Малко хора знаят, но в онези дни беше невероятно трудно за руски писател или поет да публикува в някое украинско списание на руски – виж на украински се публикуваха веднага извън опашката. А показните бродирани ризи, а украинската мова?

Сега вече е фалшивата укропропаганда, която разказва на всички за геноцида на украинците, за забраната на мова-та, за целевия гладомор на украинското население . Но това е лъжа! Това е митът, който поставят в основата на новата нацистка държава! Въпреки че това не са точно те, а някой друг, за който ще говорим малко по-късно.

80-те години. Горбачов. Перестройката. До края на десетилетието в кухните на обикновени трудолюбиви хора от различни съветски републики се чуваха едни и същи послания: в Беларус – даваме на Русия оборудване, продукти, а руснаците се угояват за наша сметка; в Узбекистан даваме памук на руснаците, а те се угояват за наша сметка; в Русия - ние строим всичко, финансираме и помагаме на всички, а всички просто ни седят на гърбината.

В Украйна също имаше такива разговори. Само си представете: споря с моя съученик (4 клас), че е невъзможно да се развали СССР (родителите ми бяха за СССР), а той все ми казва, че трябва да се разделим - даваме им пшеница, захар – а те авантаджиите ни висят нас на врата.

Като цяло, резултатът всички, които са живели по това време, добре си спомнят. Разбягахме се по националните квартири. Трагедията започна...

Русия толкова набързо хвърли „бремето“ на съюзните републики, че дори не си направи труда да си върне Крим, който наследи с кръвта и потта на руския войник и който Хрушчов доброволно даде на Украйна. Триото „храбреци“ в Беловежката пуща всъщност унищожиха онова, което руската държава е събирала малко по малко от векове.

Между другото, по-късно един от фигурантите по това дело, Леонид Кравчук, след излъчване по украинското радио в присъствието на няколко души, каза следното: „Внукът ми сега страда много, той е тормозен в училище, защото подписах Беловежските споразумения. Това беше грешка." Самият Кравчук съжаляваше! И има живи свидетели на тези думи. Вярно е, че тогава той бързо „се пребоядиса“ и се превърна в пламенен национален патриот. Но да се върнем на нашата тема.

1991 г Тогава започна да надига глава украинският национализъм, който бързо прерасна в нацизъм.

Всичко започна с мовата. 1992 г., Киев, обикновена гимназия в Троещина. Току-що бяха назначени директори. Той, "случайно", се оказва от Западна Украйна. И ето първият му циркуляр: оттук нататък всички учители по време на междучасията трябва да говорят само украински. Учителите въртяха пръсти около слепоочията си: на какъв език? Това е Киев! Ние не искаме! На което директорът отговори: „Който не иска, няма да го прави” (в смисъл да работи в училище).

И така се и случи: няколко учители „напуснаха“. Освен това с нечия лека ръка във висшите учебни заведения учителите по украински език и литература изведнъж се превърнаха в „синя кръв“. И по някаква причина мнозина, сякаш по магия, започнаха да им се кланят, което ги издигна в собственото им съзнание до ранга на елит. Тогава "западенските" кадри се втурнаха на първо място в сферата на образованието.

Следват медиите. От средата на 90-те години до наши дни делът на имигрантите от Западна Украйна се е увеличил в тази област от пет процента на деветдесет и седем! По всякакъв начин, галичани, волинци и други „западняци“ заляха вестници, радио и телевизия. Те наложиха своя дневен ред, своята визия, своите идеали, идоли и дори своя начин на живот.

И тук се появяват главните режисьори – англосаксонците. Представете си картина: пенсиониран полковник от армията на САЩ, който в Украйна се занимава с ... изучаване на дейността на Михаил Грушевски ... идва при студентите на „ИнЯза“ /Институт по чужди филологии/ с лекция! Да, да, точно този, който стои в началото на псевдонезависимостта на Украйна в началото на 20-ти век. Шокиращо, нали? Американски полковник? Изучаване на Грушевски? Студентите се смеят.

Само че днес, по някаква причина, вече не е смешно... Още повече: редовни закрити срещи на активни студенти в посолствата на САЩ и Великобритания, после обмен, стажове, стипендии, курсове и... Всичко изглежда безобидно и демократично . И след няколко години - опа! Новия персонал с нова идеология е готов! Следващият етап бяха всякакви фондове "Възраждане", USAD и т.н. Но това е на ниво псевдогражданско общество.

А на държавно ниво всички сигурно си спомнят предизборното обръщение на първия президент на Украйна Леонид Кравчук, че руският език няма да бъде потискан! Би трябвало да сме по-внимателни, но...

Помните ли известната книга на втория президент на Украйна Леонид Кучма „Украйна не е Русия“? Да, всичко това беше част от следващия етап на нацификацията на Украйна, като антипод на Русия. Между другото, авторът на този „шедьовър“, разбира се, не беше Кучма, а един много известен украински журналист Вячеслав Пиховшек, който по тогава все още незатворените телевизионни канали на Виктор Медведчук ратуваше за приятелство с Русия. Бих искал да попитам сега Слава: Украйна не е ли Русия?

Като цяло, до 2004 г. украинското общество беше ментално подготвено за полагането на нова, по-агресивна и най-важното, формализирана идеология - идеологията на войнстващото украинство!

Първият "Майдан" попадна в плодородна почва и... се появи третият президент на Украйна, русофобът Виктор Юшченко. Задачата му беше сравнително проста: да започне да прекъсва икономическите връзки с Русия, да намали жизнения стандарт на украинското население и да обвини за това... Русия.

Това, което той успешно направи: той разруши газовите споразумения с Русия и започна постепенно да откъсва Украйна от Русия. Тогава в Русия почти не реагираха на това! И Юшченко отиде по-далеч - той обяви Бандера за герой. Той създаде прецедент за легализирането на съучастника на фашизма - и това също тогава, мрънкайки и определяйки го като „невъзможно“, го „погълнахме“.

Президентството на Янукович. Мнозина вярват, че Янукович е креатура на Москва. Но това е илюзия. Тесен професионален кръг знае, че известният американски политически стратег Пол Манафорт е участвал в организацията и издигането на Янукович за президент на Украйна. Този, който успя дори да поръководи малко предизборния щаб на Доналд Тръмп.

А спецификата на работата на такива лица е, че им се издава разрешение за „работа“ от определени организации в САЩ. Така че при него финансирането на "украинството" се умножи. По-специално, парите се изливат в потоци по програмата "Украинска книга".

Освен това скандалната история с украинската неонацистка партия „Свобода“ като цяло трябваше да накара Москва сериозно да се замисли: какво правят там в тази Украйна? Факт е, че "Свобода" се измъкна и се превърна в политическо чудовище с парите на проруската Партия на регионите. „Регионалите“ бяха сигурни, че могат да контролират това чудовище. Но то излезе извън контрол и изяде собствения си създател!

Така до края на 2013 г. всичко беше готово за проявлението на украинския нацизъм пред света – основната ударна сила срещу Русия. И той се появи. Раждането се състоя на "Майдана" с викове "Геть, москали", "Москаляку - на гиляку", "Кой не скача – е москал". И имайте предвид, че още нямаше Крим, още нямаше АТО, нямаше битки, смъртни случаи, всички тези ужаси, а населението вече активно се подготвяше за конфронтация с Русия.

Тогава младият „украински нацизъм“ бързо се научи да пълзи (създаването на „Десен сектор“), а след това да ходи (изгарянето на хора в Дома на профсъюзите в Одеса). Той отиде на училище, когато започнаха да извършват масова декомунизация и да организират "Ленинопад" в цялата страна. Младите "укронацита" стават студенти по време на дерусификацията и убийствата на проруски активисти (Олес Бузина).

И днес, този украински нацизъм, узрял, обрасъл със собствената си безнаказаност и всепозволеност, придобил пълната си сила при днешния президент (представител на нация, която самите прародители на нацизма – немските фашисти, са превращали в палта и абажури), уверенно се обоснова в Украйна при поддръжата на още вчера уж бурните му противници – Европа и САЩ.

Сега нека се опитаме да разберем същността и структурата на украинския нацизъм. Подобно на немския, украинският нацизъм е разнообразен и всеобхватен. Би било голяма и, бих казал, катастрофална грешка да се смята, че днешният полк Азов (забранен в Русия), с неговите татуировки и харта, е най-важната проява на местния нацизъм. Това е само видимата част, а не най-важната. Разбира се, демонстративното предаване в срамен плен на лидерите на бандата на Азов е голяма победа, особено за войниците, които сега се бият на фронтовата линия. Но не искам да успокоявам никого и най-вероятно ще разстроя мнозина: това е капка в морето.

Нека се отклоним малко, за да разберем. Така нареченият „Азовски полк” не е просто полк. Това е пълноценна, технически оборудвана, идеологически подготвена наказателна армия. В Мариупол е унищожена само една четвърт от тази банда. Основните му сили продължават да са в Днепър (Днепропетровск), в Одеса и в отделните си части – в Киев, Николаев и др. „Репичката”, „Калината” и „Волината” далеч не са най-влиятелните фигури сред тях. Идеологическите водачи са на свобода и са много опасни.

Да се върнем на укронацизма като цяло. Ако се опитате да го структурирате, тогава ще излезе такава схема на неговата структура. Според областите на приложение той се разделя на държавен, вътрешен и военен.

Говорихме за военния . Азов е ярко проявление, но в никакъв случай не е единственото. Почти всички въоръжени сили на Украйна са пропити с нацизъм. И не става дума за татуировки или свастики. Въпросът е в идеологията, която стои дълбоко в съзнанието на почти всеки украински воин: „Рунаците трябва и трябва да бъдат убивани и така ще се оправим“. Ето защо, когато виждам „крокодилски сълзи“ на разкаяние на украински войници в плен, не само не им вярвам, но знам много добре какво се крие зад тях.

Държавният се заключава в поддръжката и популяризирането на официалната държавна доктрина за превъзходството на украинците над другите народи. Едно време всички наоколо се забавляваха, когато в Украйна се дрънкаха откровени глупости, че библейската Галилея всъщност е украинската Галиция, което означава, че Христос е бил украинец, а украинците са потомци на шумерите и т.н.

Измислената на коляно "История на Украйна" заслужава специално внимание. Там Украйна е представена като прародител на цялата история на човечеството. Дори няма да споменавам за „глобуса на Украйна“. Ясно е, че всичко това са глупости. Но! Година след година тази глупост капеше в ушите на електората, който беше забравил как да мисли и анализира. И всичко това успя да поникне в най-грозни и уродливи цветове.

Хората в Русия често питат: защо обстрелът на Донбас и смъртта на жителите му не предизвикват почти никаква реакция в Украйна? Е, защо да не предизвиква, предизвиква. Емоции на удовлетворение. В крайна сметка, според моралните и психологически нагласи на съвременните укронацита, жителите на Донбас са долна раса. Оттук и одеският „хатин“, оттук и хвърлянето на ресто в лицето на касиера, дръзнал да говори на „езика на робите“ – на руски.

Това не е преувеличение, това е Украйна, която не познавате! Държавните служители в Украйна говорят за всичко това без колебание. Всички сигурно си спомнят речта на петия президент на Украйна Петро Порошенко, когато той директно раздели децата на Донбас и другите украински деца, казвайки, че вместо на училище, те ще ходят в мазетата за да се крият от експлозиите.

И изявлението на бившия министър на културата на „правилния“ украинец Женя Нишчук, който изобщо каза, че „генетиката на хората от Донецк, казват, не е същата“. А депутатът от „Слуга на народа“ Галина Третякова направо заяви за „деца с лошо качество“, ако са родени в дисфункционални семейства. И кой беше наказан за сегрегацията на 21 век?

Никой! Това е държавната доктрина на укронацизма. Няма да се спирам на насилствената украинизация, но така нареченият езиков омбудсман, откритият нацист Тарас Кремен, изгради цялата си дейност върху превъзходството на „укромовата“ над руския език и директно записа всички, които не искаха да се подчинят във второ качество.

Битовият нацизъм добре се проявява сега, след началото на СВО. Май 2022 г., Киев, обикновена киевска детска болница, гастроентерологично отделение. Деца на 8-10 години тичат по коридора, играят военни игри. Едно момче крещи на друго: „Щом се оправя, веднага ще отида да бия Руснята“. Какво! Още повече, че го казва на руски...

Спомних си една история, която ярко илюстрира ежедневния укронацизъм. Имало едно време едно московско семейство: тя е потомствена московчанка, той е руснак, с руска фамилия, но който се представя за украинец. От брака се родиха две момичета. А ето и дойде „Майданът“ от 2014 г. Той, като много известен московски сценарист, широко търсен в театъра и киното, печелещ много пари в своята област, изведнъж захвърля всичко и отива в Украйна, за да защитава Майдана. Разбира се, жена му и децата също са с него.

Докато Порошенко беше на власт, той беше добре платен за ура-патриотични „расово правилни“, пиеси, но дойде Зеленски и гювечът свърши. Няма пари, няма доходи. През цялото това време той буквално тероризира жена си и децата си по темата за украинството и необходимостта от изучаване на езика. В резултат на това те не издържаха и всъщност просто избягаха обратно в Русия.

Въпреки това, аз искам да се върна към зомбираните украински деца. Вероятно много от вас си спомнят телевизионните репортажи как полк Азов създаде детски лагери, където децата поглъщаха не само нацистка идеология и поздрави, но и всъщност преминаха курса на младия боец по снайперска стрелба и физическа подготовка.

Днес, според много свидетелства, тези вече леко пораснали деца участват активно в подривни дейности. Освен това като тийнейджъри е невъзможно да се прилагат правилата и принципите на войната спрямо тях, но в същото време самите те са доста опасна военна подривна сила в тила.

Възниква естествен въпрос: как Русия смята да се справи с това явление? Всъщност в този случай голямата заблуда е вярата, че включването на руските канали и изучаването на истинската история ще промени нещо в умовете на тези и други „расово дефектирани“ деца. Запитайте се честно: много ли патриотична младеж сме възпитали по този начин в Русия?

За украинския нацизъм може да се говори безкрайно. Дори съм сигурен, че някой ден учените ще проучат това явление и ще опишат подробно произхода и принципите му. Но сега основната задача на Русия е да победи нацизма за втори път! Както през 20 век, но сега ни се противопоставя целият колективен Запад. Още повече, че този път се подготвиха добре, създадоха такава картина за лаиците по света, че сякаш самата Русия тръгна по стъпките на нацизма. Виртуози, не казвайти нищо...

Но Русия винаги е имала една свещена мисия - борбата срещу всеобщото зло. Безумно съжалявам, че последователи на нацизма станаха потомците на антифашисти. Но и това ще преживеем. Ще устоим! Ще победим!

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?