/Поглед.инфо/ Вместо втора „мирна среща на върха“ в швейцарски формат може да започне контранастъпление на украинските въоръжени сили. Призивът на Владимир Путин да се съобразим с реалностите на земята беше пренебрегнат от Украйна. Георги Бовт оцени перспективите за развитие на преговорния процес.

На 15-16 юни в Швейцария се проведе конференция, посветена на разрешаването на украинската криза. Но резултатите от събитието останаха неясни.

Това обаче можеше да се очаква, като се има предвид, че Русия просто не беше поканена на срещата, отбеляза икономическият наблюдател на канала Юрий Пронко в ефира на „Цариград“.

Въпреки това те нямаше как да не говорят за позицията на Москва на срещата на върха. И за това допълнително се погрижи руският президент Владимир Путин.

В навечерието на конференцията той направи изявление, в което очерта условията за преход към пряк диалог с Киев и отново изрази исканията на Москва.

Освен това вече се водят дискусии относно втория етап от срещата на върха. Дори има предположения, че Рияд може да поеме организацията му. И този път ще поканят Русия. Дори действащият президент на Украйна Владимир Зеленски не е против.

Въпреки това, последните доставки на оръжия, които Съединените щати и техните сателити се готвят да изпратят на режима в Киев, показват, че перспективите за мир остават много несигурни. Политологът, кандидат на историческите науки Георги Бовт оцени двусмислената ситуация на живо в „Първи руски“.

Вече няма да е възможно да се върнете в Истанбул през 2022 г

В обръщението си на 14 юни Путин призова Украйна да започне изтеглянето на въоръжените сили на Украйна от ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област, след което Киев и Москва ще могат незабавно да се върнат към преговорите.

По-нататъшните искания на Москва остават непроменени. Първо, Украйна трябва официално да стане неутрална държава с безядрен и необвързан статут. Второ, тя трябва да бъде демилитаризирана и денацифицирана.

Трето, Киев трябва да признае ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област като част от Русия. Четвърто, санкциите срещу Русия трябва да бъдат премахнати.

Владимир Путин подчерта, че всички основни параметри вече са били договорени от страните по време на преговорите в Истанбул, но тогава Украйна е отказала да изпълни задълженията си.

Георгий Бовт посочи, че неслучайно това изявление на нашия президент е направено в навечерието на така наречената мирна конференция за Украйна, която се проведе в Швейцария:

Имаше за цел да прекъсне информационния дневен ред на това събитие и да вкара пакет от предложения от Русия, които те нямаше как да не обсъдят. Дори и не официално, то определено встрани.

Освен това в изявлението си Путин каза, че през пролетта на 2022 г., когато са в ход преговорите в Истанбул, в Москва е пристигнал определен високопоставен политик, който по-специално е говорил от името на Берлин, Париж и Вашингтон. Руският лидер обаче не разкри за кого точно става дума.

Но по-късно името беше назовано от заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев. Според него президентът е имал предвид Нафтали Бенет, който по време на това посещение в Русия е бил министър-председател на Израел.

Политологът уточни в предаването, че в началото на 2022 г. Путин е провел таен диалог с лидерите на поне две държави:

"Струва ми се, че в Москва от време на време възникват някакви спомени във връзка с тези Истанбулски споразумения от пролетта на 2022 г. И някои съжаляват: те казват, да, по дяволите, тогава не можахме да постигнем споразумение.

Това идва през цялото време. Наистина би било хубаво тогава да постигнем споразумение. Кой може да спори с това? И така изплуват все нови и нови подробности. Бенет изплува.

Появи се и [президентът на САЩ Джо] Байдън, с когото Путин, както се оказва, е говорил по телефона на 21 февруари 2022 г. Мисля, че по-късно може да излязат и други подробности."

В това, разбира се, има известно чувство на разочарование, че не беше възможно да се сложат последните щрихи на този преговорен процес.

Посочени бяха и конкретни виновници, които са нарушили диалога. Ключов сред тях е Борис Джонсън, който по това време беше британски министър-председател.

"В същото време Русия казва, че ситуацията се е променила оттогава и вече не може да има връщане в Истанбул през пролетта на 2022 г.

Преговорите, ако започнат, ще се изграждат в зависимост от това къде се развива ситуацията на бойното поле. В зависимост от това предложенията ще варират в една или друга посока,"– посочи експертът.

Зеленски беше малко заземен

Що се отнася до резултатите от самата швейцарска конференция, очевидно е, че Зеленски си тръгна практически без нищо. Първоначалният му дневен ред беше значително съкратен, отбеляза събеседникът на Цариград.

"Неговите искания силно контрастираха със ситуацията на бойното поле, която сега се развива както в посока Харков, така и в някои други, където Москва има тактическо предимство.

При тези условия би било малко странно да се обсъждат ултиматумите на Зеленски относно факта, че Русия трябва да се изтегли към границите от 1991 г.",

– подчерта експертът.

Така Западът смекчи апетитите на Украйна и първоначалните искания на Зеленски де факто се свиха от десет до едва три точки. В резултат на това на срещата на върха бяха обсъдени „очевидни неща“, отбеляза Бовт.

"По тях може да се постигне някакво споразумение. Е, кой ще спори с необходимостта от ядрена сигурност, обмен на затворници и продоволствена сигурност.

Следователно, ако максимумът не може да бъде постигнат, е необходимо да се постигне съгласие какво може да се постигне. И за да има положителен резултат от конференцията, дневният ред всъщност беше стеснен до три точки.

И тогава Путин изрази своя пакет от предложения, които неизбежно ще заемат значителен дял от информационното пространство и ще бъдат обсъждани, независимо как кои страни го третират,"– добави събеседникът на „Първи руски“.

Невъзможен ли е компромис?

Политологът отбеляза още, че все още няма ясни планове, още по-малко дата за провеждане на следващата конференция в швейцарски формат.

Освен това е възможно вместо втора „мирна среща на върха“ да започне контранастъпление на въоръжените сили на Украйна, тъй като призивът на Путин да се огледат нещата всъщност беше игнориран от Киев.

"Сега Украйна ще получи определена част от военна и финансова помощ. Имаше проблеми с това, защото Конгресът на САЩ се бави. Ще има доставки на някои оръжия. Ще има комплекси Patriot и още нещо, снаряди се събират и т.н.

Разчетът е да се укрепи фронтовата линия на украинските въоръжени сили и да се спре руското настъпление в посока Харков и в други райони, а също така, може би, да се премине в контранастъпление,"– предложи Бовт.

Тоест всичко ще зависи единствено от ситуацията на бойното поле. Събеседникът на Цариград подчерта, че в момента не вижда предпоставки за мирни преговори:

"Така както не виждам готовност от двете страни да влизат в преговори, които да предполагат някакъв вид компромис. В интерес на истината не видяхме никакъв компромис в последното предложение на Путин, обявено на 14 юни.

Той призовава за признаване на реалностите на земята. Но Киев не е готов за това. И Западът ще го подкрепи в тази неподготвеност."

Превод: СМ