/Поглед.инфо/ История на човечеството познава много примери, когато империи и кралства печелят ключови битки, но след това губят мира. Да, можете да спечелите войната и да загубите мира. Колкото и да са важни мощната армия и нейните победи на бойните полета, жизнеспособността и привлекателността на държавността винаги се проявява в способността ефективно и бързо да се организира живота във всичките му мирни прояви на други територии. Това е основният критерий и разликата на цивилизацията от всички противоположни на нея форми и образувания – способността да се самогенерира фракционно, да пренася всички свои социални, финансови, икономически, цивилизационни и културни връзки и институции на нови територии. Разбира се, като се вземат предвид местните специфики.

Затова от 24 февруари (и всичките 8 години след преврата) ме измъчва само един въпрос, на който засега няма повече или по-малко категоричен отговор от неофициални и влиятелни лица: какво ще правим с огромното територия на бивша Украйна след специалната операция? Какво предлагаме на населението след денацификацията, какви проекти, идеи и значения? А нашите власти (тези, които взимат съдбовни решения) имат ли някакви дългосрочни планове за мирно развитие на бивша Украйна?

Богатият опит на историята подсказва, че винаги има няколко варианта за развитие на събитията, разгръщане на причинно-следствени връзки в такива ситуации. Властта, която е умна и волева, се отличава с анализа на всички възможни сценарии по такъв начин, че дори най-лошият може в крайна сметка да бъде обърнат в полза на държавата.

За почти месец на „Операция З“ наблюдаваме следната картина: тактиката от наша страна е да сведем до минимум унищожаването на инфраструктурата в градовете по всякакъв начин и, най-важното, да сведем до минимум загубите сред цивилното население дори на цената от живота на нашите войници и офицери. Ние не завземаме населени места извън ДНР и ЛНР и не създаваме свои администрации. Тактиката на противника е противоположна – максимизиране на унищожаването, ако е от полза за битката, и прикриване на цивилни, вземането им за заложници.

От поведението както в интернет, така и от информацията на терен виждаме, че активната част от населението на бивша Украйна е или против нашата специална операция, или е в положение на заложници със Стокхолмски синдром. Мнозинството пасивно очаква кой ще победи и кой след това ще успее да изгради обичаен за тях спокоен живот. (Тук е необходимо да се направи културно-историческа пауза. За да разберете манталитета на местното население, гледайте напълно гениалния пророчески и правдив съветски филм "Сватба в Малиновка". Както се казва, той се основава на реални събития, когато през годините на Първата световна война и Гражданската война, много селища на Украйна преминават десетки пъти от ръце на ръце)

Следователно, във връзка с изброените по-горе фактори, ние не виждаме нашите военни да сапосрещани по същия начин, както съветската армия е посрещана при освобождението както на нашите собствени градове, така и на европейските. Ние не наблюдавахме всичките 8 години масово антифашистко съпротивително движение срещу киевския неонацизъм. Това обяснява цялата сложност не само на хода на самата специална операция, но и ще определи титаничната трудност при решаването на съдбата на Украйна и нейното ново устройство след демилитаризацията.

Ако Западът не предприеме нови радикални стъпки срещу нас, е малко вероятно ние, по формално правни и всякакви други причини, да включим цяла Украйна в нашата Федерация. Освен това е малко вероятно да успеем напълно да изтеглим войските от територията. Виждам по-вероятен сценарий за връщане на нашите войски след края на активната (гореща) фаза на демилитаризация на пост пред административните граници на бившите Донецка и Луганска област за провеждане на антитерористична денацификация от там, както се случва от много години в Северен Кавказ. Тактически този сценарий е добър и оптимален, но стратегически лош в дългосрочен план, защото не решава окончателно и безвъзвратно съдбата на Украйна в полза на местния многострадален народ и, честно казано, сигурността и проспериращото развитие на цяла майка Русия.

Затова ми се струва, че най-идеалният, тоест с премахване на всички противоречия веднъж и завинаги, е сценарият за не въображаема, а реална де юре и де факто федерализация на бивша Украйна, при която всеки регион ще избере степен на автономна независимост в зависимост от регионалните географски, социално-икономически, културно-исторически и дори духовни и психически характеристики на населението.

Очевидно такъв резултат с истинска демокрация ще устройва абсолютно всички сили и групи както в Украйна, така и около нея. Естествено, с изключение на английско-американските фашисти и техните крайни националистически марионетки, които не се интересуват от мирно и взаимноизгодно за всички участници разрешаване на тази хронична кървяща рана по линията на конфронтация Запад-Изток/Русия.

Въпреки това, военният контрол върху тази територия, за първи път след разпадането на СССР, позволява на Русия, използвайки всички налични средства, да предаде набелязаната цел на населението на Украйна. И както знаете, „никоя армия не може да се сравни със силата на една идея, чието време е дошло“ и „идеите се превръщат в материална сила, когато овладеят масите“. Особено идеята за вечния мир на братските народи, за всеки, приятелски настроен към всеки и насочен към развитие, по-добър живот, дългосрочно равноправно и взаимноизгодно сътрудничество.

Според мен осъществяването на такава Цел-Идея е възможно само ако властите на Отечеството ни (надявам се наистина!) са наясно с това, поставят цели и започват да ги прилагат във всички сфери на живота. В информационното и културното поле това трябва да бъде предадено още сега.

Докато глобалната (четете английско-американската) икономика фалира, с такава федерализация, в тази проблемна граница на „Западна Русия“, някои области ще гравитират, ще бъдат привлечени от западния полюс на силата, а други — от възраждащия се полюс на Русия. И това е добре. Веднага след като западната хегемония рухне, онези, които гравитираха към нейния полюс на сила, ще направят единствения разумен и спасителен избор в наша полза.

Превод: В. Сергеев