/Поглед.инфо/ Няколко дни преди срещата на Путин и Лукашенко на 20 декември в Санкт Петербург, “Дойче Веле” публикува взривен „ексклузив“: разкритията на (уж) съучастници в политически убийства в Беларус.
„Бившият борец на белоруския “Ескадрон на смъртта” Юрий Гаравски разказа пред DW как е участвал в отвличането и убийствата на противниците на Лукашенко преди 20 години. Тогава бившият министър на вътрешните работи Юрий Захаренко, бившият комисар за централните избори Виктор Гончар и бизнесменът Анатолий Красовски, които подкрепяха опозицията, изчезнаха. Гаравски твърди, че са били отвлечени и убити от бойци на Специалния отряд за бързо реагиране (СОБР) на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Беларус. Сред тях е бил и самият Гаравски”, пише DW, придружавайки текста с видео-материал, казвайки, че белоруският служител по сигурността, който е признал за престъпленията, е избягал от Беларус през октомври 2018 г. в Европа, където е поискал политическо убежище. И докато молбата му за убежище се разглежда, беглецът е спрял в редакцията на “Дойче Веле”, където е публикувал сензацията, потвърждавайки я с „документи“ и „копия“ (!), които редакторите на DW са изучили, проверили, „доколкото е възможно“ и “изхождайки от високата социална значимост на темата”, са решили да публикуват историята на Гаравски преди датата на подписване на „пътните карти“ на процеса за интеграция в Съюзната държава на Русия и Беларус. Просто съвпадение.
Гаравски разказва, че на 20-годишна възраст той е взет в СОБР, той става заместник-командир на групата, въпреки че официално е вписан като инструктор за ръчен бой във военно поделение 3214. Отначало, видите ли, като “Алмаз” и “Алфа” (антитерористичните звена на МВР и КГБ на Беларус) са задържали бандити. Според Гаравски над някои от тях маскирани членове на СОБР са извършвали извънсъдебни разправи, а от 1999 година започват да приемат поръчки за политически убийства. Те следят „обекта“ - бившият министър на вътрешните работи Юрий Захаренко - след това го отвличат, отнасят го в тренировъчна база на вътрешните войски, убиват го с два изстрела в сърцето от пистолет със заглушител и изгарят тялото в крематориума. Управляващият операцията, както и други политически убийства, е Дмитрий Павличенко.
Пистолетът, с който са убивали, пише DW, позовавайки се на бившия началник на Минския център за задържане № 1 в Минск Олег Алкаев, е „екзекуторски“, използван за осъдените на смърт и издаден преди изчезването на Захаренко, Гончар и Красовски.
"Работихме синхронно, без свидетели", казва Гаравски, но историята му включва и войник-наборник, който е унищожил кола на убития с бухалка и охрана в крематориума, където уж са изгорили застреляния бивш министър на вътрешните работи. От една страна, СОБР е действал в строга тайна, а от друга, са се водили записи на персонала (!). Гаравски съобщава, че не е било прието да се задават въпроси в отряда на смъртта, той разказва как е попитал Павличенко защо са убили оператора на белоруското бюро за ОРТ Дмитрий Завадски, който изчезна на 7 юли 2000 г., а командирът поверително му е казал: „ Той имаше стопроцентови компрометиращи доказателства за отстраняване на Лукашенко“ и на върха „наредиха той да бъде елиминиран“.
Гаравски подава оставка през 2003 г., през 2007 г. е ранен в пътнотранспортно произшествие (счита това за опит за убийство, но не може да обясни защо случаят не е приключен). Публикацията на DW има много странности, дори от гледна точка на човек, който далеч не служи в класифицирани специални части. Казаното обаче е достатъчно, за да може белоруската опозиция да вдигне буря. Темата за прогонването на Лукашенко от властта е добре известна на опозицията. И темата за разследванията на мистериозните изчезвания на опозиционери в Беларус непрекъснато се използва, но няма „жив свидетел” - и темата изчезваше отново и отново. И тогава участникът в събитията, бягайки някъде в Алпите, директно насочвайки към онези „на върха“, които са поставили задачите на „отрядите на смъртта“, се показа пред света. Има и следи към Лукашенко.
Служителите на „Дойче Веле“ твърдят, че те са проверили източника, като са търсили хора, които биха могли да потвърдят „че това е той“, чрез наблюдаване в социалните мрежи. Въпреки това: „Ние не сме съд, не можем да проведем изпит като професионалисти, въпреки че това, за което сме научили, според нас си струва да бъде публикувано.“ И тогава, казват те, нека онези, които са упълномощени да вземат решения, да решат дали информацията е фалшива или не. „Дойче Веле“ уверяват, че интервюто с Гаравски относно политическите убийства в Беларус по никакъв начин не е обвързано с преговорите за интеграция на Руската федерация и Беларус. Но просто е невъзможно да повярвате в това.
Остава да разберем кому и защо сега беше необходимо да се представи на широката общественост човек, който декларира участието си в политически убийства в Беларус, организирани „отгоре“? Нека отхвърлим версията за „ръцете на Москва“ (опозицията безусловно вярва на DW и веднага сочи Москва - уж появата на Гаравски е от полза за Кремъл, който иска да окаже натиск върху Лукашенко, принуждавайки го да „предаде“ беларуската независимост).
Може ли това да е един от сценариите на „Играта на Лука“? Разбира се, че може. Минск получава ясен сигнал за посоката, в която ще започне кампанията срещу Лукашенко преди президентските избори в Беларус през август 2020 г. В белоруския случай „свещени жертви“ като Гонгадзе не са необходими – достатъчни са безследно изчезналите критици и признанията им за Лукашенко като това, което направи Гаравски. И там Западът „ще играе с Лука“, превръщайки главата на беларуската държава в международен изгнаник - с изискванията за цялостно разследване, санкции, трибунал и накрая смяна на режима.
Тайната на „Играта с Лука“ е, че преследвайки Лукашенко, Западът ще разчита не толкова на опозицията (това е шумна завеса), а на групировките в самата система на беларуската власт, изморени от дългото управление на един човек и гледащи към Европа и зад океана. Фактът, че белоруската опозиция, помпана със западни субсидии, развихрят скандала, да сочат неговите поръчители. Темата е развивана от „Радио Свобода“, ВВС и други подобни.
На този фон в Беларус има призиви силите за сигурност „да не се съобразяват с наказателните заповеди“ на 20-21 декември - по време на кампанията „Защитавайте независимостта“ срещу интеграцията на Беларус и Руската федерация. „Запомнете: истината за изпълнението на наказателни заповеди рано или късно ще стане известна и виновните служители ще носят отговорност“, се казва в апелацията към Министерството на вътрешните работи, КГБ и Министерството на отбраната на Република Беларус. Те ще протестират на площад „Октябрска“, което е забранено. Опозицията е предупредена за това, но сега всяка сила, която властите използват срещу протестиращите, ще бъде свързана с темата за политическите убийства, повдигната от „Дойче Веле“. А служителите на реда със сигурност ще провокират използването на сила за увеличаване на „революционния градус“ в Беларус.
В Минск от устата на политиците (както беларуски, така и руски) сега се изливат речи за необходимостта от стрелба и „защита“. Това едновременно заявиха Елена Анисим ("По време на преговорите в Москва моите избиратели ми казаха, че са готови да застанат пред оръжията, ако има заплаха за независимостта на Беларус. Изправени сме пред сериозна заплаха от загуба на независимост и трябва да я защитим"), Зенон Позняк, Леонид Гозман („Ако бях гражданин на Беларус, бих се опитал да дам послание на моя голям съсед: "Момче, нашите обикновени хора ще застрелят, дори ако армията се подчинява, все едно ще стрелят, такава е традицията“).
Всичко, което се случва, потвърждава, че украинският сценарий на „Революцията на достойнството” в беларуската версия е стартиран. Целта е същата - да се откъсне страната от Русия. Въпросът е хвърлен на дневен ред: „Ще има ли в Беларус Майдан-2020?“
Превод: В.Сергеев