/Поглед.инфо/ „Пандемията“ отчасти се изостри, отчасти послужи като прикритие за спада на индустриалното производство, започнал през 2019 г. в резултат на изострянето на кризата на световната капиталистическа система.

През декември 2019 г. световното промишлено производство спадна с 0,53% за първи път от октомври 2009 г. В Съединените щати по това време индустриалното производство намалява трети пореден месец. Положението беше още по-лошо в Германия: там се наблюдава спад в промишленото производство в продължение на 12 последователни месеца. Промишленото производство намалява като цяло в Европейския съюз и Япония.

Както отбелязва германският икономически портал “Трендмагазин”, през 2019 г. започва нова циклична глобална криза, засегнала индустриализираните страни. През последните десетилетия продължителността на кризисните цикли намалява, кризите стават все по-дълбоки и по-продължителни. Освен това, вместо „възходящата бизнес тенденция“, обща за всички индустриализирани страни, има „неравномерно преодоляване на кризата със съвместното съществуване на растеж, стагнация и спад на индустриалното производство, което поражда обща тенденция на застоя“. Както пише изданието, „пандемията рязко изостри това положение, но не го предизвика“.

През октомври 2019 г., едва встъпила в длъжност като ръководител на Международния валутен фонд, Кристалина Георгиева обяви рекордно забавяне на световния икономически растеж. „Преди две години световната икономика беше във фаза на синхронизирано възстановяване. Днес все още голяма част от световната икономика се движи в синхрон, но за съжаление този път растежът се забавя. Растежът тази година ще спадне до своя най -ниското ниво от началото на десетилетието. Ако има сериозен спад, корпоративният дълг, който носи риск от фалит, ще се повиши до 19 трилиона долара, или близо 40% от общия дълг в осемте водещи икономики“, каза Георгиева.

Един от допълнителните фактори зад спада на индустриалното производство е намаляването на търсенето на въглеводороди поради блокирането от пандемията, когато повечето страни по света започнаха да затварят границите си и да спират цели производствени сектори. “Файненшъл Таймс” пише: „Реалният процент на безработица, който включва американците, които искат да работят, но са се отказали да се опитват да намерят работа, се е повишил до 22,8% през април 2020 г., което е близо до ситуацията през 30-те години на миналия век“ (по време на Голямата депресия ).

Известният американски адвокат и икономист Джеймс Рикардс смята, че основната причина за индустриалния спад през 2020 г. са „ненужните и неефективни карантини, основани на официална измама и лоша наука“. С течение на времето, според Рикардс, тези карантини ще се разглеждат като „една от най -големите грешки в историята“.

Световната криза засегна най-малко Русия и Китай. През 2019 г. промишленото производство в Русия се е увеличило с 2,4%; въпреки че растежът му се забави в сравнение с 2018 г. (2,9%), той се оказа малко по -добър от официалната прогноза на Министерството на икономическото развитие (2,3%). В преработващата промишленост (увеличена с 2,3% в края на 2019 г.) увеличението на производството се осигурява главно от хранителната, химическата промишленост и металургията.

През 2020 г. обаче тази тенденция се промени: руската промишленост намали производството с почти 3 %. Спадът е регистриран за първи път от 2009 г. Лидер на спада са руските петрол и газ, които на фона на споразумението ОПЕК+ намалиха добива с повече от 10 процента. Добивът на петрол в Русия до края на 2020 г. намалява с 8,6%, до 512,7 млн. тона, което приблизително съответства на нивото от 2011 г. Това също е свързано с общия спад на промишленото производство в Руската федерация през 2020 г. „През май 2020 г. промишленото производство спадна с 9,6% на годишна база, надхвърляйки очакванията и достигайки най-високото ниво от октомври 2009 г. Основната причина за задълбочаването на рецесията бяха ограниченията за добив на петрол в рамките на сделката ОПЕК + на фона на презареждането на световния пазар“, пишат руските коментатори.

Спадът на индустриалното производство в Русия в пика на карантинните ограничения се оказа значително по-малък, отколкото в други страни, но не трябва да се очаква такова бързо възстановяване като в Китай и дори в Бразилия и Индия“, казва заместник-ръководителя на отдела за изследване на енергетиката към Института за естествени монополи Евгений Рудаков. “Причината е, че горивно-енергийният комплекс има решаващо влияние върху динамиката на цялата индустрия, производството във всички сектори на която все още не може да премине към фаза на растеж, заради ниското световно търсене на енергийни ресурси и съществуващите споразумения за ограничаване на производството в петролния сектор”, допълни той.

В Китай производствената индустрия е локомотив на цялата икономика. Китайските власти водят последователна експортно ориентирана индустриална политика, като предоставят данъчни, кредитни, митнически и други преференции на индустриите и предприятията, насочени към чужди пазари. Така индустриалният растеж през 2019 г. беше постигнат в КНР поради факта, че Министерството на промишлеността на тази страна положи „интензивни усилия“ да поддържа индустриалния растеж в контекста на търговския протекционизъм на САЩ.

Въпреки постепенното възстановяване на руската промишленост през първата половина на настоящата година, повтарянето на “ненужни и неефективни” карантини, както казва Джеймс Рикардс, ще доведе до нежелани последици.

Превод: В. Сергеев