/Поглед.инфо/ Незначителни, на пръв поглед, спортните новини предизвикаха много шум в Украйна. Малък волейболен клуб от Лвов не кандидатства за участие в украинския, а в полския шампионат. „Нека върнем Лвов в Полша, поне волейболно“, вече казват във Варшава. И може би това е само началото на мащабен и много важен политически процес.

Санкт Петербург се счита за културна столица на Русия, Лвов има същия статут в Украйна. И в двата случая очевидно поради европейския блясък, присъщ на тези градове.

Украинският Лвов обаче, за разлика от руския си близнак (да, Санкт Петербург е град-побратим на Лвов), е известен и по друго обстоятелство. Лвов (поне това мислят самите жители на Лвов и се опитват да убедят другите) - е един вид стандарт за „правилната Украйна“. Дори и въпреки факта, че ключовите събития за украинските земи от миналото хилядолетие се състоят в съвсем различни градове, а повечето исторически герои, знакови за Украйна, в никакъв случай не са от Лвов. Дори не са посещавали Лвов - като се вземе, например, Тарас Шевченко. Това мнение обаче е много разпространено и подкрепено.

Още по-необичайно е да видите новината, че волейболният клуб на Лвов може да започне да играе в полското първенство през следващия сезон. Лвовският клуб "Барком-Кажани” подаде молба, а в Полша потвърдиха получаването ѝ. Ръководителят на пресслужбата на полската волейболна лига Камил Склад каза, че лигата ще разгледа документа. „Нека върнем Лвов в Полша, поне волейболно“, коментира бившият треньор на отбора Ян Сух.

Председателят на клуба Олег Баран вероятно е очаквал бурна обществена реакция, затова подготви отговори. „Това не е предателство, а нормална практика... Тази практика съществува по света и Европа. Ние също дълго обмисляхме това и водихме предварителни разговори за това с поляците и с нашата федерация. Но те разбраха, че това е път, по който човек трябва да се подготви и технически, и физически ,и психически. Затова те подходиха спокойно и систематично към този въпрос. "

Практиката съществува. Само обстоятелствата по въпроса обаче не са ограничени до нея.

Етнически въпроси на спорта в Лвов

Да се върнем преди сто години, във времената, когато Лвов е все още част от Австро-Унгария, а след това, следвайки резултатите от Първата световна война, става част от Полша. Украинското национално движение в онези дни е последователно преследвано от австрийските и след това от полските власти. Полупрофесионалният (а от съвременната гледна точка всеки спорт от онова време би бил полупрофесионален), спор е един от малкото отдушници, които позволяват на участниците да демонстрират украинизъм.

Например, отборът “Украйна” е един от трите най-популярни отбора на Лвов през 30-те години на миналия век, хора от настоящите западни украински земи играха там. По онова време това е обичайна практика - и други екипи са формирани по етническа линия: полски, немски, еврейски. От своя страна, украинските националисти допринасят активно за създаването на отбори и спортни общества.

Още тогава това движение стана хетерогенно. През първата половина на 20-те години украинските спортни клубове в Галиция организират Украински спортен съюз. Те обаче не могат да играят с полските отбори: УСС е враждебно настроена към полските власти, така че отборите, включени в него, не могат да провеждат мачове срещу полските отбори.

В края на 20-те обаче ситуацията се променя. Споменатото вече лвовско спортно дружество „Украйна“ (в което се включва едноименният футболен отбор) през 1928 г. решава да се присъедини към Лвовския окръжен футболен съюз (част от Полската федерация по футбол). Любопитно е, че тогавашните футболисти и волейболисти са ръководени от същите аргументи като техните настоящи колеги. Като, искаме да играем и да печелим срещу силни съперници, другите клубове от УСС не са ни равни. Същата "Украйна" през 30-те години на миналия век се смята за един от трите най-силни отбора в Лвов. И в града им става тясно. Трябва да избира: или да деградира, да играе с аматьорски отбори, като ги громи с двуцифрени резултати, или да отиде в полската федерация.

И „Украйна“ не е единственият такъв ренегат. През 1931 г. е последвана от „Скала“ (Стрий, Лвовска област). Но мнозинството продължава да е в опозиция на полските власти.

Историята се повтаря

И тук стигаме до думите на бившия треньор на лвовския клуб „Барком-Кажани”, предлагащ да върне Лвов в Полша поне волейболно. Такива думи от него не са изненадващи. Ян Сух е поляк. И в полското общество, особено в патриотичната му част, все още има претенция към изгубените източни територии. Включително Лвов.

На официално ниво това твърдение, разбира се, не се потвърждава от полските политици. Въпреки това, вече повече от 10 години те разпространяват „карта за поляка“ в Украйна (документ, който улеснява престоя и по-нататъшната легализация в Полша). Броят на украинските студенти в полските университети нараства всяка година, да не говорим за украинската диаспора в Полша, както и голямата армия от украински мигранти. Сега, както виждаме, след студентите и мигрантите, последваха и спортните екипи

Новата история на Украйна учи, че всичко може да бъде променено. Ключът към успеха е постепенността и постоянството. Днес лвовските волейболисти са първите, които кандидатстват за полската лига и това се обсъжда от всички спортни медии. Утре ще стане обичайно. И след няколко години и административната единица ще изисква някаква форма на интеграция със западната съседка.

Нещо повече, идеологическата обосновка на подобна реинтеграция се провежда от украински политици отдавна: всяка година от Украйна се чува стон за престъпния пакт Молотов-Рибентроп. Въпросите дали това не подкопава легитимността на западните региони да бъдат част от Украйна, редовно остават без отговор. Но именно това е курсът на украинските националисти - както преди почти сто години. Такъв е техният национализъм: с когото и да било, не и с московците.

И това само на пръв поглед изглежда като парадокс. Проблемът с украинската независимост всъщност е същият като този на любителските спортни дружества на Галиция през 20-те години на миналия век. За тях е изключително трудно да оцелеят в чиста, дестилирана форма. Включително заради тове, защото на най-добрите украински спортисти (както и писатели, учени, художници и други) много бързо им става тясно в рамките на тази независимост. И това ги поставя пред избор: да се примирят и деградират или да продължат напред. Не е задължително в полските спортни лиги и първенства, защото точно по същия начин украинските спортисти намираха себе си в съветския спорт. А някои (вече в последно време) по същия начин пробиват в руския спорт.

Рецептата срещу деградацията обаче изобщо не е измислена от футболистите от Лвов през 20-те години. Тя е на поне 700 години и всъщност малко неща са се променили след превземането на Киев от монголците и упадъка на Киевското княжество. Така че, няма причина да мислим дали нещо ще се промени в близко бъдеще.

Превод: В. Сергеев