/Поглед.инфо/ Практиката за прилагане на цветните революции през последните години показа, че е невъзможно успешно да се приложи такъв сценарий, особено в постсъветското пространство, основан единствено на либералната програма. Либерализмът и глобализмът са отвратителни за всички, включително и на Запад, както демонстрира „случаят с Тръмп“. Либерално-глобалистичните тези не съблазняват никой друг, не работят, ефективността е нулева.

Напротив, тенденцията за възраждане на патриотизма и традиционализма е във възход - ако говорим за постсъветското пространство; национализъм и евроскептицизъм - когато става въпрос за Европа; консервативни и антиглобалистични ценности - ако това се случва в Америка. И въпреки това, поръчители на непрекъсната поредица от цветни революции и опити за разклащане на вътрешната политическа ситуация, при която „демокрацията“ не е достатъчна, остават глобалистичните центрове, които разпространяват вируса на либерализма по целия свят.

Изглежда, че подобен сблъсък поставя инициаторите на цветните преврати в задънена улица: как да наложат либералните ценности, поставяйки поредната държава под глобалистичен контрол, ако там има напълно различни ценности, противоречащи на тези, които се прокарват? Отговорът беше намерен в областта на политическите технологии. Необходимо е (точно, технологично) либералите да се представят като мозъка, елита на всеки протест, според глобалистите, а патриотите да станат силов блок- осигуряващ едновременно и интерфейса на взаимодействие с масите, от които е нужна легитимност.

Тази неестествена симбиоза беше успешно изпитана в Украйна през 2014 г., когато „Нацистите“ (а именно те се смятат за патриоти на „независима Украйна“ там) героично си разменяха с „Беркут” интересите на глобалистичните транснационални кръгове, водени от либерали и олигарси - западните протежета в самата Украйна. По-малко успешно същият експеримент завърши в Русия в средата на 2000-те, когато глобалистите успяха да привлекат „лимоновците“, левичарите и „националистите“ в рамката на либералния протест. Но като цяло това работи. Само това.

Настоящият подход към поредния опит за цветен преврат в Русия в навечерието на т.нар трансфер се подготвя по-внимателно, отколкото през 2008 и 2012 г. Либералният дискурс на несистематичните либерали изобилства от популистка реторика: борбата с корупцията, непоправимостта на властта, отсъствието на отворена политическа система и изборите като такива - всичко това не може да спечели одобрение сред масите. Никой от либералите, с изключение на най-отровните, вече не изисква легализация на тревата, гейпаради и феминизъм. За това в Русия ще получат единствено порция гнили домати.

От друга страна, същата популистка програма се раздава и на патриоти, предимно на така наречените „националисти“, защото нормалните патриоти систематично изказват въпросните тези заради политическото си здраве. Задачата е да изгонят всички патриоти, от евразийци и консерватори до левичари и националисти, на протестното поле. За да укрепят крехките редици на либералния „елит“, които едва се движат с треперещите си крака.

Този ефект се постига отново политически. За целта е необходимо само силно да се отстранят патриотите от властта. Тоест, не просто да се прекрати всяко сътрудничество с патриотични сили (взаимодействие в рамките на грантовите програми, обсъждане и изпълнение на патриотични проекти, всякакво взаимодействие за консултации и просто диалог, обмен на мнения), но и това да се направи възможно най-грубо и рязко. И така, да настроите емоционално всички патриоти срещу сегашното правителство.

В същото време е необходимо предизвикателно демонстративно да се подкрепят либералните кадри в тяхното изкачване по властовите структури – така наричаните системни либерали или „шеста колона”, да се развиват или най-малкото, да не се пипат „системните” либерални медии, да се показват навсякъде системни либерални политолози и експерти, говорители и телевизионни водещи, които при това напълно могат да озвучават популисткия „патриотичен” дневен ред.

Ясно е, че всичко това е невъзможно да се осъзнае отвън. Това може да стане само отвътре и дори не само от Русия, а директно от коридорите на властта, от самия център на формирането на дневния ред и вземането на решения - от администрацията на президента, където се приемат основните стратегии за вътрешна политика. Освен това, формално пред шефа човек може да изобрази пълна лоялност и ревност - за това има несистематични либерали, които могат да бъдат карани с палки от „Сахаров” до Стария площад, колкото искате, затваряне и след това веднага пуснати на стотици или дори хиляди. Саботажът с усърдие също е саботаж. Но изглежда прилежно.

До часа „X“ ще се случи следното: несистемната опозиция (либерали, педерасти, либертарианци, хипстъри, левичари, феминистки и „обикновени граждани“, които се присъединиха към тях) трябва окончателно да озверее от палките на АМОН, от безкрайните немотивирани задържания, от търсения и проблеми в работата, от емоционалния стрес като цяло. В същото време патриотите трябва да озвереят от демонстративно невежество и откровена грубост, от липсата на какъвто и да е диалог с властите и от откъсването от всякакви политически проекти с участието на държавата, от пълно лишаване от средства за политическо съществуване и отново от демонстративното грубо игнориране.

В точния момент тези вълни на абсолютно- либерално и патриотично - отрицание трябва да се слеят - точно както те се сляха, например, през 1992 г., когато срещу правителството имаше всички политически сили, буквално всички. Тогава от 200 хиляди души и повече, до милион, излязоха на улицата. Това е подходящ размер за сега сериозна, а не оперетъчна смяна на режима. Режимът е здрав и авторитарен, квалифициран и отчита грешките от минали, неуспешни опити. Здравият режим използва сурови методи за натиск. Но 200 хиляди до милион плюс омразата от патриотите, плюс коктейлите „Молотов” от „националистите“, камъните от левичари, всичко това на фона на пълната липса на легитимност от страна на масите. Това ще бъде съвсем различен въпрос.

Какво да правят здравите патриоти? Опитвайки се да контролирате себе си, неохотно и скърцайки зъбите си, упорствайте, поддържайте политическата субективност, подготвяйте се за най-лошото, но винаги оставайки на страната на държавата срещу Системата. На страната на народа - не шумните второстепенни идиоти, а от страната на "дълбокия народ", руския Логос. За да подхванете падащата сила в точния момент. Какво правят властите? „Тук няма вече нищо за спасяване”. Умът не може да се посъветва, него или го има, или го няма, а всичко останало властта, укрепила се в своето усещане за мнима сигурност, високомерно отхвърля. Както се случи през 1991 година.

Превод: В.Сергеев