/Поглед.инфо/ В спора относно удължаването или не на Договора СТАРТ-3 не трябва да се забравя, че единствено за нас днес ответният ядрен удар е - последната мярка, а американците, например, имат други мерки за установяване на стратегическото си господство. Например, технологията на мрежовите войни (да не се бърка с кибервойни или битки в Интернет, въпреки че това също е включено в общата концепция за мрежова война).
Мрежовите войни са, когато можете да поставите държава или цял регион под контрол, като формулирате някои семантични кодове, наложите тези кодове на масите и всъщност влезете там вече на подготвена земя, когато сте посрещнати не като агресор, а като носител на същата културна матрица , същите семантични, културни кодове, които в това пространство се споделят от мнозинството, както от масите, така и от елита.
Когато хората в една или друга страна, цяло поколение хора се възпитават с американски филми, ядат американска храна, поемат американска масова култура, носят американски западни марки - в тези филми те виждат, че човекът с американски флаг, на НАТО, е спасителят на света. Той е този, който освобождава, този, който премахва опасността. Те така го възприемат. Това са хора, които гледат това от детството, възпитани са с него.
Следователно индустриалната мощ на армията е вторичен фактор в днешния постиндустриален свят. Въпреки че все пак има значение и играе роля, когато става въпрос за местни регионални конфликти. А ако имате мощна армия и дори ядрено оръжие, но сте в състояние на културна окупация от потенциален враг, вече сте загубили. И никакъв договор СТАРТ-3, 4, 10 няма да помогне. В най-добрия случай ще отложи неизбежното.
Превод: В. Сергеев