/Поглед.инфо/ След като „помири“ арабите с евреите, „сложи край“ на войната в Ирак и се „разбра“ с Китай, американският президент Доналд Тръмп сега се опитва да очарова Индия. За да направи това, той взе със себе си първата дама на САЩ, Мелания, дъщерята Иванка, и по някаква причина зет си, старшият съветник Джаред Кушнер, който очевидно е решил да се наслади на индийската екзотика, пристигайки в Ахмедабад с младата си съпруга. Направено е посещение в Ашрам Сабармати, след това в програмата - градовете Агра, Ню Делхи, както и обиколка на Тадж Махал. Тук приключват шегите и започва сериозният модел на изграждане на отношения с основния геополитически противник на Китай в региона.
Веднага се долавя, че Тръмп изгражда отношенията с Индия като реалист, завършвайки глобалистичната епоха, затова и някак си ги започва отначало. За обозначаване на този нов подход, малко по-рано той сякаш подчертава наличието на пропаст между предишния глобалистки етап, леко разваляйки търговските отношения и малко разстройвайки направеното от неговите предшественици.
Сега, след като разруши създаденото от главните му политически противници - демократите, Тръмп изгражда отношенията с Индия отначало, от нулата, предлагайки да започне със станалата вече негова запазена марка „сделка“. Важно е да се подчертае, че не с менторското показване на нарушенията на „правата на човека“, с което всичките му предшественици винаги започват всякакъв разговор с „диваците“ на Третия свят. А именно от търговията. Тоест демонстративно при равни условия.
За това нарушение на церемониала, приет в американския естаблишмънт, Тръмп веднага бе разкритикуван тежко у дома. И така, Бърни Сандърс, който също се смята за негов основен противник, особено на предстоящите избори, не пропусна да обвини Доналд Тръмп за липсата на реакция на смъртните случаи по време на протестите в Делхи. Сандърс каза, видите ли, че „това е провал на лидерството в областта на правата на човека“. Жалко е, че не чу отговора на Тръмп: „По дяволите вашите либерални човешки права.“ Никой не го чу, защото все пак не сме се научили да чуваме мислите на Тръмп.
„Провалът на лидерството в областта на правата на човека“ е свързан с реакцията на Тръмп на въпроса какво мисли за безредиците в Делхи предния ден, по време на които 27 бяха убити, а над 250 души бяха ранени. А той мисли каквото мисли всеки политик, който се придържа към реалистичния принцип: интересите на моята държава са всичко, идеологията е нищо! „Не искам да говоря нищо за Закона за изменение на гражданството на Индия. Това зависи от Индия. Надявам се, че тя ще вземе правилното решение за своя народ. Това мисля”, заяви Тръмп.
Трябва да припомним, че за либералните глобалисти във външната политика съществува точно обратният принцип: идеологията, в случая либерална, е над всичко и интересите на държавата трябва да изчакат. Тоест, „правата на човека“ на първо място, навсякъде, на всяка цена и (че как иначе) за сметка на интересите на държавата. Или с други думи, за сметка на американския данъкоплатец, което за данъкоплатците в Съединените щати звучи изключително цинично. Особено ако се вземе предвид, че в самите САЩ не всичко е наред с правата на човека.
Следвайки тази логика, демократите създадоха толкова много „демокрации“ по целия свят, че Тръмп, дори след като бе преизбран за втори мандат, няма да успее да ги изчисти.
Да не говорим за „добрите дела“, които ревностните либерали вършат в Съединените щати. Тръмп прекара целия си първи мандат да отменя предишните "гениални" решения и да отменя постиженията на предишната администрация. Сега трябва да се започне всичко отначало. Включително отвън: да се приключи с авантюрите, разгърнати от глобалистите, да се установи търговия с най-големите икономики, например, с Индия. А времето е катастрофално кратко.
Като начало сделката с Индия включва прекратяване на търговските спорове, които сякаш отделят стария, глобалистичен етап в отношенията между САЩ и Индия от новия, реалистичен. Следва любимата тема на всички републиканци, особено на Тръмп: закупуването от Индия на американски оръжия. Тук се ограничиха до 3 милиарда долара за начало.
Но голямата геополитическа игра с Индия, разбира се, не е в митата, търговията и дори не в продажбата на оръжие - всичко това е така, за загрявка. Основната американска цел тук дори не е Индия, а ... Китай. В крайна сметка геополитическият закон гласи: ако искате да окажете натиск върху Китай, преминете през Индия. А американците винаги мислят строго геополитически, дори бизнесмени като Тръмп. Освен това противниците му глобалисти действаха обратното - откриваха Китай отвътре и оказваха натиск върху Индия.
Но тук въображението на американските стратези не се простира отвъд ролята на посредници между Индия и Пакистан при решаването на проблема с Кашмир - и това с цел да се сдържа Китай. Нали Китай и Пакистан тепърва планират да създадат търговски коридор през пристанището Гуадар, част от инфраструктурата на който трябва да минава през северната част на Кашмир. Влизайки в Индия (меко, не с „правата на човека“, а с търговията), САЩ се опитват да осуетят плановете на Китай да изгради нови търговски пътища, осигурявайки цялата търговия за себе си.
Ясно е, че САЩ не говорят за никакво реално уреждане на въпроса с Кашмир. Освен това проблемът с Кашмир е създаден от британците, които са го заплели така, че да няма решение - поне в рамките на отношенията между двете национални държави. Както всъщност по принцип не може да се реши нито един териториален проблем между национални държави. Е, може би чрез чисто насилствени средства, военно, твърдо, чрез етническо прочистване и геноцид. Следователно, в Кашмир целта на американците не е мирът, а натискът върху Китай.
Всичко това се разбира и в Делхи. Там се усмихват, говорят за развитието на „стратегическо партньорство“, закупуват шепа американски дрънкулки на стойност 3 милиарда долара, усмихват се отново, гледат на американците с поглед от Вечността, обхващаща хилядолетната история индийска цивилизация. Като цяло, „комар, който посещава слон“.
Цялото това шетане на американците в региона едва ли ще впечатли някого. Древните цивилизации на Изтока, с най-големите си култури, са устояли и ще устоят - дори в деня, когато „паднат разните там Вашингтон и Калифорния“. А настоящото посещение ... Ако помогне на Тръмп да бъде преизбран за втори мандат - добре. Но не е нужно да се очаква повече.
Превод: В. Сергеев