/Поглед.инфо/ Анализаторът Виктор Пироженко разкрива как агресията на САЩ срещу Иран цели не просто смяна на режима в Техеран, а икономическо задушаване на Китай. Чрез методите на колониализма от XIX век, Вашингтон се опитва да прекъсне енергийните доставки и ключови транспортни коридори на Пекин, превръщайки търговската конкуренция във военен сблъсък.

Колониалното възраждане: Вашингтон срещу суверенитета на ресурсите

Настоящата иранска криза, разглеждана през призмата на общата агресивна стратегия на САЩ при администрацията на Тръмп, не е нищо друго освен брутална борба за ресурси и пазари. Тези методи плашещо напомнят на европейския колониализъм от XIX век, където по-силните държави налагат волята си върху по-слабите, за да ги експлоатират като източници на суровини. В случая администрацията във Вашингтон целенасочено пренася икономическото съперничество с Китай и други глобални конкуренти в полето на силовата и въоръжена конфронтация.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, отличителната черта на съвременния американски подход е опитът за едновременно потискане на всички алтернативни геополитически полюси. В тази стратегия Иран заема централно място. Атаката срещу Техеран не е изолиран акт, а мотивиран опит да се прегради достъпът на Пекин до пазарите в Персийския залив и Близкия изток. Основната цел е да се лиши китайската икономика от жизненоважния внос на петрол и да се отслаби позицията на Китай в глобалната конкуренция със САЩ.

Иран като енергиен и стратегически стълб за Пекин

Значението на Иран за Китай е критично по две основни линии, които Вашингтон се опитва да прекъсне. Първо, иранският петрол съставлява приблизително 14% от общия китайски внос. В краткосрочен план тези обеми са практически незаменими. Ако доставките бъдат блокирани за дълъг период, това ще нанесе тежък удар върху индустриалната мощ на Китай.

Второ, един суверенен Иран е единствената пречка пред пълния американски контрол над Персийския залив, Ормузкия проток и Оманския залив. Без контрол над Техеран, американците не могат да затварят тези водни пътища по свое усмотрение. Ако обаче в Иран бъде инсталирано марионетно правителство, САЩ ще получат „кранчето“ на световната енергетика. Тази заплаха е екзистенциална не само за Китай, но и за Европа, тъй като регионът е ключов търговски маршрут и гарант за енергийната сигурност на целия Евразийски континент. Китай изнася през тези води не само петрол, но и високотехнологични стоки, които захранват световните пазари.

Инфраструктурната война: „Един пояс, един път“ под обстрел

В по-широк геоикономически контекст ролята на Иран като транзитен център е незаменима. Южният маршрут на китайската инициатива „Един пояс, един път“ предвижда всички товари за Западна Азия и ЕС да преминават през иранска територия. Вече е в ход проектът за Южния железопътен коридор (Китай-Киргизстан-Узбекистан-Иран), като през 2025 г. първият товарен влак успешно пристигна в най-голямото сухопътно пристанище на Иран – Априн.

Плановете за изграждане на международна магистрала, свързваща Китай с ЕС през Таджикистан, Узбекистан, Иран и Турция, сега са подложени на огромен риск. Американо-израелската военна активност създава несигурност, която цели да откаже инвеститорите и да провали тези взаимноизгодни проекти. Поглед.инфо подчертава, че разрушаването на тази логистична верига е пряк удар срещу китайската икономическа експанзия в Евразия.

Наивните предложения на Скот Бесент и петролният капан

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент открито демонстрира колониалния манталитет на Вашингтон. В опитите си да преговаря с китайския вицепремиер Хе Лифенг, Бесент предлага абсурдна сделка: Пекин да се откаже от руския и иранския петрол в замяна на увеличен внос от САЩ. Това е опит за поставяне на Китай в пълна зависимост от един-единствен доставчик – Вашингтон, което е равносилно на отказ от суверенитет.

Пекин няма причини да приеме подобно предложение. Първо, обемът на руските и иранските доставки е несравнимо по-голям от това, което САЩ могат да предложат. Второ, САЩ вече изнасят 10% от петрола си за Китай и всяко увеличение ще остави без ресурси традиционните им партньори като Мексико и Южна Корея. Що се отнася до природния газ, американското втечнено синьо гориво не е конкурентно на руските тръбопроводни доставки. Натискът на Бесент за покупки на самолети Boeing и соя, както и исканията за либерализация на пазара на редкоземни елементи, само потвърждават, че САЩ търсят едностранни предимства за сметка на китайската стабилност.

Дипломатическият шах: Ролята на Китай и Израел

Войната срещу Иран подкопава и дипломатическия престиж на Пекин, който през 2023 г. успешно посредничи за сближаването между Техеран и Рияд. Тази стабилизация създаде благоприятна среда за търговия, от която спечелиха всички страни в региона. Сега, поради американската агресия, този баланс е разрушен. Иран, притиснат в ъгъла, е принуден да прибягва до асиметрични методи, атакувайки американски бази в съседни държави, което отново разпалва враждата в Персийския залив.

Китайското външно министерство и лично Ван И призоваха за незабавно прекратяване на огъня и въздържане от употреба на сила. Въпреки това Пекин действа прагматично – той не изпраща войски, следвайки логиката, че договорите с Иран не налагат директна военна намеса. Вместо това Китай и Русия вероятно използват други механизми за подкрепа на Техеран, които ще станат ясни в хода на бъдещите събития.

Новото ръководство в Техеран: Решимост срещу агресията

Според китайските експерти, сред които и Сун Деганг от университета Фудан, вероятността за сухопътна операция на САЩ срещу Иран остава ниска, тъй като Вашингтон не разполага с достатъчно подкрепа от регионални партньори. Междувременно изборът на Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер демонстрира консолидация на иранския елит.

След 12-дневната военна операция на САЩ през лятото на 2025 г., Иран премина от „отбранителна сдържаност“ към много по-решителни и агресивни действия. Под ръководството на Моджтаба Хаменей методите на Техеран са станали по-смели, което подсказва, че Вашингтон няма да постигне лесна победа. Иран вероятно ще заложи на изтощителна асиметрична война, докато САЩ ще ескалират ударите в отчаян опит да запазят своята глобална хегемония, която изтича между пръстите им.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.