Оказваме се в странна ситуация, която за Русия в геоикономическа и геостратегическа перспектива изглежда като капан. Защото днес, въпреки че го няма на света предишният хегемон, гарант на някакви правила на играта, ясни за всички, никъде не са изчезнали икономическите интереси и интересите, свързани с преразпределението на собствеността. Логиката на двойните стандарти, логиката на измамната хибридна война в тези обстоятелства не отслабва, а само се засилва. В това отношение се оказахме на разлома между Изтока и Запада, бидейки значително по-слаба държава и в икономически, и в демографски план, отколкото съвкупния Запад и засилващият се Китай.
Оказали се в този капан, ние стоим пред драматични въпроси: не само военни, дори разбирайки войната като хибридна, но и чисто идеологически, ценностни. Трябва да се признае, че ние сме достатъчно далеч както от Запада, така и от Китай, представляваме самостоятелен свят, който в значителна степен е разпръснал това, което го прави и много дълго не може да го събере. Опитите да се черпи опит от Запада или от Китай не са удовлетворителни. Макар и ако говорим за китайския модел, то в недрата на нашия “Изборский Клуб” има доста успешен опит от този тип - на първо място този на академик Глазев. Той гради доктрината за “държава на развитието”, опирайки се на пробивните успехи на азиатските държави и формирането на новия световен икономически ред.
Тази доктрина е полезна за съвременна Русия, защото показва магистралното русло, в което се движат страните от Югоизточна Азия (на първо място Китай и Индия). Много черти от този интегрален строй, който се формира там са най-малкото поучителни за нас, а дори в известна степен може да се разглеждат като образец. При това са прави експертите, които говорят, че този модел на световен икономически ред, новата социална парадигма на XXI век се отличава от предишните с това, че всяка цивилизация се проявява по свой начин, всяка цивилизация в рамките на този ред намира своите уникални отговори по отношение на основните въпроси, поставени от технологичното, иновационно и обществено развитие.
В този смисъл и Китай, и Западът с оказват парадоксално близки едни до други, защото това, което се случва в социалното пространство на информационната революция, а именно: изграждането на т.нар алгоритмично общество на Запад, и това, което се случва в Китай - социалният рейтинг, системата за социален кредит - се оказват, ако не еднакви, то в определени ключови точки загадъчно съвпадащи и при това противоположни на руската менталност, може така да се каже, заплашителни за нея.
Какъв може да бъде руският отговор? Руският отговор трябва да бъде нов меритократичен строй, свързан с нашите представи що е такова истински елит, истинска избраност, що е творческият дух. Именно като се заложи на разбирането за творческа йерархия може да се изгради руска система, алтернативна в случая и на Запада, и на Изтока.
Трябва да се свърши много работа, за да превърнем нашите социални мрежи в социални платформи, в пълноценни информационни екосистеми. Социалният ред на бъдещето може да бъде интегриран около тях. Много характеристики на „държавата на развитието“ са много перспективни се съчетават с основните свойства на съвременните социални платформи, в които парадоксално се съчетават принципите на сътрудничество и пазар, планираната икономическа система и свободната инициатива. Има известна рима между структурите, които се формират в Азия, и самия дух на ерата на информационното общество. И тук Русия също може да има свои собствени конкурентни предимства.
За нас Китай е поучителен пример за това как да се прави и как да не се. Например, по въпросите на изграждането на йерархия на обществото, попечителството над всеки гражданин чрез изкуствен интелект, ние не сме като китайците, както и по въпросите на регулирането на екологията, третирането на околната среда. Но в други фундаментални аспекти това е един вид урок за нас, който показва какво би могло да се случи със Съветския съюз, ако не беше предателството на неговата върхушка.
Екзистенциалното предимство на днешния руски човек е, че той е недоверчив и скептичен към всякакъв тип елит, както вътрешен, така и световен. Толкова много са го мамили, толкова пъти са му се подигравали и са променяли правилата на играта, за да го ограбят и разложат, че при него се е изградил своеобразен имунитет срещу всяка версия на „великото нулиране“, било то европейско или китайско. Още повече руско. И нашите функционери не трябва да се правят на обидени, когато се окаже, че населението не иска да „играе“ с тях в техните „игри“, свързани с дигитализацията, повишаването на прозрачността на личния живот, ваксинациите и прочее.
Междувременно новата система както на Запад, така и на Изток, експлоатираща лековерието на хората и нуждата им от държавата като пазител, демонстрира такива плашещи характеристики като събирането на подробни идентификационни данни за поведението на човек, потискането на неговата "скритост" , нахлуване в пространството на свободния му избор („Карти за искреност”, глоби за нелоялност, ограничения, „черни списъци”, насърчаване на доноси, генериране на „роеви колективи”, дирижирани от изкуствен интелект и така нататък).
Нямаме нужда от тази парадигма на социалното програмиране Изток-Запад, ние искаме да останем вътрешно свободни хора, „скрити“, може би – да, „скрити“, тъй като нашата лековерност е безмилостно експлоатирана.
Каква би била геостратегическата алтернатива на този участък по оста Изток-Запад? Спецификата на позицията на Русия е следната - и това в самата основа на геополитическата наука е изложено в зората на нейното възникване - че ние по своята същност се намираме на кръстопът, на кръстопътя на различните световни линии на сила. За нас оста Север-Юг става все по-актуална и търсена.
Това е концепцията за Голяма Евразия, която включва не само страните от ОНД, не само онези съюзи, които вече се формират активно (Евразийски икономически съюз, ОДКБ), но и хипотетичен съюз със страни като Иран, Индия. В бъдеще може да се разглеждат Турция и Япония и страните от Югоизточна Азия и дори да се излезе извън Евразийския континент. Тази втора ос е хипотетично способна да се превърне в балансьор и да балансира оста Изток-Запад. Тогава Русия наистина ще стане ключов оператор на пресечната точка на осите. И именно тук е възможен изходът от много задънени улици и капани.
В известен смисъл това би било разрязването на Гордиевия възел, виртуозно решение. В противен случай всички съюзи, които изграждаме, включително и ШОС, и ОДКБ, остават донякъде слаби, тъй като много страни членки на тези съюзи: както тези, които вече са се присъединили към тях, така и тези, които сега се считат за кандидати или наблюдатели - всички ще гледат настрани. Някои може да се върнат обратно в зоната на влияние на Запада, някои - безразсъдно да изберат Китай за свой покровител, а някои - да се присъединят към нарастващия ислямски свят, към нов халифат.
Всички тези съюзи могат да придобият истинска сила и пълнота само с нарастваща, укрепваща Русия като възраждащ се световен полюс. Ето защо оста Север-Юг днес е ключова, решаваща за световните съдби. В този смисъл аз съм привърженик на внимателно, много внимателно за нашата идентичност и за нашите интереси, изграждане на отношения с Китай. Разбира се, отношенията с Китай, особено икономическите, трябва да продължат да се развиват, те дори сега са подценявани у нас – ние още не сме излезли от дисбалансите в международните икономически отношения. Но успоредно с това натрупване, възстановяване на нормален и хармоничен баланс, трябва да започне изграждането на други опори за бъдещето на Русия.
Превод: В. Сергеев
