/Поглед.инфо/ Чукчата, както ви е известно, не е читател, защото е писател. Аз, разбира се, мога да се нарека писател с много уговорки (публицистиката и науката изобщо не са белетристика), макар по отношение на тиражите съм много пред много “истински писатели”. Въпреки това също имам любими книжки и някои от тях ми помагат съществено в дейността. Искам да разкажа малко за една от тях.

Но за начало - за нашите конфликти с Чехия. Те, както знаете, ни обвиниха, че сме им взривили нещо и изгониха нашите дипломати. Съответно им отговорихме симетрично, в резултат на което почти нищо не остана от тяхното посолство в Москва. Как да коментирам това? Всичко изглежда доста сериозно, дори страшно, но има някои обстоятелства.

Първо. Не много отдавна бях в Прага и може да се каже, че антисъветските и русофобски настроения там са се снижили съществено. Впрочем, така е навсякъде. Русофобската пропаганда, която се осъществява от елита на “Западния” глобален проект (или както ги нарече Тръмп - транснационалните финансисти), някак си избледнява на фона на „щастието“, което същите САЩ уредиха за целия свят през последното десетилетие. Разбира се, това безобразие започна дори по-рано, но за широкия слой граждани стана ясно след 2008 година. И съответно махалото се запъти в противоположната страна, от логиката “за всичко са виновни руските комунисти” към логиката “за всичко са виновни американските банкери”.

Второ. Такава ситуация, разбира се, предизвиква раздразнение сред банкерите и намиращите се на тяхна издръжка либерали (напомням, че демокрацията е власт на либералите, а либерализмът е власт на банкерите), което ги кара през цялото време да надуват русофобската пропаганда, съчинявайки напълно луди истории. И прословутите “отравяния”, и истерията в САЩ, свързана с нашата “намеса” на изборите, и така нататък, и така нататък. Понякога това е толкова смешно, че не е ясно как да се коментират тези глупости.

Трето. Понеже икономическата ситуация по света става все по-лоша (това се вижда добре от макроикономическите данни, които либералната пропаганда скромно укрива от погледа на широката общественост), то привържениците на либералните възгледи (а сред тях има доста искрени привърженици, макар и по-голямата им част, разбира се, да работи за пари) все по-често изпадат в тежка истерия. В всички произтичащи последици.

Според мен, истерия може да се нарече и свалянето на паметника на Конев в Прага и прословутото гонене на дипломати за уж организирания от нас взрив във военния склад през далечната 2014 година. Напомням, че в последните дълги години за виновни се смятаха собствениците на склада, “руската следа” се образува съвсем наскоро. Но появата на “Петров и Боширов” придава на ситуацията напълно различен отенък.

И тук е крайно време да се върнем към началото на текста и да си спомним, че Чехия е родина на двама класици на световната литература - Чапек и Хашек. А Хашек е автор на гениалната книга, идеалния учебник за борба с тъпата бюрокрация - “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”. Всеки път, когато ми се наложи да воювам с бюрокрацията, предишната вечер чета тази книга, започвайки от произволно място. И това, което се изяснява след прочитането на няколко десетки страници, неизбежно дава ефективен резултат на следващия ден.

И така, появата на “Петров и Боширов” предизвиква ярки асоциации с най-различни епизоди от тази книга и изводът сам си идва. Но акцентите може да са два вида.

Първият е песимистичен. Същността му е, че реалният сигнал, изпращан към Русия от чешките власти е следният:

“Вие сте световни изгнаници. И заради това можем да съчиняваме всякакви простотии, дори за “Петров и Боширов”, а вие ще бъдете принудени да се оправдавате и да плащате за това, което не сте правили. Това го знаем и ние, и вие!”.

Вторият вариант е оптимистичен. “Момчета, ръцете ни ги извиват нашите по-големи англосаксонски братя , ние (засега) не можем да направим нищо. Затова и нарочно придаваме на исканията им да изгоним вашите дипломати анекдотичен отенък. А вие отговорете. Нека сами се мъчат после. Според нас в този вариант всичките проблеми ще бъдат спокойно разрешение след няколко месеца, а важното е в Москва да разберат, че нямаме отношение към всичкото това”.

Засега ми е трудно да различа тези два варианта, защото нямам достъп до вътрешните процеси в МВнР. Впрочем, това не отменя основния извод - самото споменаване на “Петров и Боширов” еднозначно говори, че Прага не крие, че самата мисъл за отговорността на Русия за взрива в Чехия, е пълен абсурд. И всеки критично мислещ човек разбира това.

Впрочем, има хора, които не са чели “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”. Разбира се, жал ми е за тях, особено за младежите (Къде другаде да се научат как да се справят с бюрокрацията?), не е изключено и да повярват в тази версия. Но тук няма да помагам, ако човек иска да го мамят, то е трудно да му се попречи в това желание, той сам трябва да вземе решение. Може единствено да го посъветвам да чете правилните книги.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели