/Поглед.инфо/ Южна Африка обобщава сензационните резултати от парламентарните избори - за първи път от десетилетия управляващата партия Африкански национален конгрес (АНК) няма да може еднолично да избере лидера на държавата. АНК ще трябва да преговаря с други политически сили и това може да няма най-добрите последици както за Южна Африка, така и за отношенията на Южна Африка с Русия и други страни от БРИКС.

Управляващата партия на Южна Африка, Африканският национален конгрес (АНК), взе 159 от 400 места (40,18% от гласовете) в националното събрание на страната. Така АНК загуби 71 места и загуби парламентарното си мнозинство за първи път от 1994 г.

На второ място е опозиционната прозападна и проамериканска партия "Демократичен алианс" (ДА), която получава 87 места (21,81% от гласовете). Партията МК на бившия президент Джейкъб Зума се нарежда на трето място по брой места и едва 58 места (14,58% от гласовете) в националното събрание. Партията на борците за икономическа свобода (БИС) заема четвърто място с 39 места (9,52% от гласовете). Други 14 малки партии разпределиха помежду си останалите 57 места.

Южна Африка има сложна избирателна система. Пряк избор на президент няма - той се избира от парламента. Тъй като страната се управлява от АНК от 1994 г., всичките пет президента бяха представители на тази партия. АНК вече одобри отново настоящия президент на Южна Африка Сирил Рамафоса като кандидат за нов мандат, но липсата на парламентарно мнозинство ще принуди АНК да влезе в коалиция, което само по себе си се разглежда като стратегическо поражение . Освен това почти всяка коалиция за АНК е сериозен удар върху неговия имидж.

Имаше две причини за поражението на АНК - технически и политически. Техническата причина е, че избирателната активност е спаднала значително - от 66% през 2019 г. до 59% сега. Спадът в избирателната активност се отрази на резултатите на АНК, тъй като повече от 30 години избирателите бяха свикнали с монопола на Конгреса и основният му електорат просто спря да ходи до урните.Но основната причина за поражението на АНК беше икономическата криза и конфликтите с всички около тях - от идеологически до корупция.

В най-богатата държава в Африка някои райони имат електричество само за няколко часа на ден и има огромни разлики в стандарта на живот между регионите и дори между градовете в една провинция.

Енергийните проблеми са най-трудният проблем, който АНК не можа да реши. Освен това АНК не успя да се справи с проблема с мигрантите, които изместват местните жители от редица сектори на икономиката, а огромната нигерийска диаспора се превърна в източник на криминално напрежение. Нивото на насилие в страната рязко се е увеличило.

В същото време АНК изглежда като добре балансирана центристка сила в южноафриканското политическо поле, тъй като тези избори отбелязаха нарастващото влияние на екстремистки партии и движения от двата края на политическия спектър. На техния фон АНК е бастион на баланса и стабилността.

Зулуски националисти

Например партията на бившия южноафрикански президент Джейкъб Зума, който по едно време напусна АНК със скандал и получи 12 месеца затвор за „неподчинение на съда“. Опитът да бъде откаран в затвора, за да излежи присъда, доведе до безредици в родната му провинция Квазулу-Натал през 2021 г.

Факт е, че АНК, първоначално през 60-те години на миналия век, по време на началото на борбата срещу режима на апартейда, се формира като организация на цялото чернокожо население, независимо от нация или племе, със силен привкус на комунистическата реторика. Зума, обиден от бившите си другари в АНК и виждайки подкрепата на съплеменниците си, разчита на зулуския национализъм.

Зума, който преди това е бил член на Южноафриканската комунистическа партия, подхранва зулуската си идентичност в продължение на години, посещава всички национални празници и се разхожда в леопардова кожа. Дори сега, на 82 години, когато вижда телевизионна камера, той започва да танцува в стил Зулу. Той е официален полигамист според зулуската традиция и има 18 официални деца.

Третото място на неговата партия МК (зулуският акроним за „UMKhonto we sizwe“, „Копието на нацията“, името на военното крило на АНК през периода на нелегалността и борбата срещу апартейда) разтревожи най-много наблюдателите. Радикализацията на националните чувства преди се смяташе за много опасен път в Южна Африка. В Южна Африка дори икономическите трудности бързо прерастват в погроми и е страшно дори да си помислим за междуплеменен конфликт. В момента МК няма специална политическа програма. Зума успя бързо да създаде изключително зулуска партия, базирана на бедните.

Съюзът между АНК и MK е изключително труден, включително и по лични причини. Сирил Рамафоса и неговият кръг изразходват много енергия, опитвайки се да свалят Зума и да го дискредитират с поредица от корупционни скандали. Това не се забравя. Почти сигурно е, че МК ще торпилира всички инициативи на АНК в парламента, включително номинацията на Рамафоса за поста президент на страната.

Бели партии, либерални демократи и САЩ

На другия край на спектъра са белите партии, предимно африканерите, които също защитават чисто етнически ценности. Те са много и понякога приличат на малки, но добре въоръжени секти. Африканските партии са създадени на базата на самозащита на фона на насилствени действия на черни активисти срещу бели фермери - убийства, изнасилвания и заграбване на земя. Те нямат политическа перспектива, но представляват важна част от южноафриканското общество.

Но Демократическият алианс (ДА), който зае второ място на тези избори, не е напълно заслужено считан за „бяла“ партия. Това е класическа либерална проамериканска и прозападна партия. Тя се ръководи от етнически африканер, Джон Стийнхуизен, но като цяло е неетническа партия. ДА наистина се радва на симпатиите на англоговорящите бели и получава сериозна подкрепа в онези региони, където белите са мнозинство.

ДА е изцяло в съответствие с американската политика, чак до пътуването на Стийнхуизен до Лвов и отказа да подкрепи инициативата на АНК срещу Нетаняху в Международния наказателен съд. Само това е достатъчно, за да попречи на АНК на Рамафоса да влезе в съюз с тази партия.

Идеологията на ДА е ненационална и дори игнорира наболелите въпроси за преразпределението на земята и борбата с емиграцията и престъпността за Южна Африка. А икономическата платформа се състои изцяло от набори от идеологии, традиционни за всички либерални партии. Но англоговорящите бели гласуват за ДА не поради някаква специална привързаност към американския тип либерализъм, а просто защото всичко им е по-разбираемо от идеологията на черните партии.

Нюансът тук е, че според новото избирателно законодателство рязко се засилва ролята на провинциите в парламента. В резултат на това се случи, че за първи път от десетилетия бялото население получи реална власт в редица провинции (Кейп, някои градове на Натал). И трябва да се каже, че в „белите“ райони хората се наредиха в дълги опашки, защото беше ясно, че за първи път от 30 години има шанс да се изгони АНК. В резултат след настоящите избори ролята и политическата тежест на бялото население рязко се увеличи.

Черна младеж

На трето място се наредиха черните радикали от партията на Борците за икономическа свобода (БИС). БИС е фокусирана върху младежката част от чернокожото общество, изграден е на принципа на скаутите/комсомола и използва разбираема за тийнейджърите реторика, дори рапира при всяка възможност. Лидерът на БИС Джулиус Малема обича да се облича в стила на гангста рап певци, вози се в златна лимузина и се подпира на бастун от слонова кост. Тази партия, казано по-просто, почти открито проповядва сред чернокожите младежи идеите за „вземане на всичко и разделяне“ и „избиване на всички бели“ („Един бур - един куршум“).

Вярно, сега дори Малема трябваше да смекчи реториката си - искането за оставката на Рамафоса беше премахнато от партийната програма. На свой ред сегашният президент едва ли ще влезе в постоянен съюз с БИС, тъй като засилването на ролята на радикалите, които изискват цялата собственост да бъде отнета от белите и цветнокожите и дадена на черните бедни, определено ще доведе до спиране на всякакви инвестиции в южноафриканската икономика.

Южна Африка може да изпита шок

Ако АНС беше спечелил само няколко процентни пункта повече гласове, Рамафоса можеше да договори съюз с по-малки партии, което аритметично можеше да даде 50+1 гласа, необходими за преизбирането на Рамафоса за президент. Но получените 40% принуждават АНК да започне преговори за временен съюз с тези три: MK на Зума, либералната ДА или БИС. И трите варианта са еднакво лоши. Освен това ще трябва да се вземат предвид пораженията на АНК в Кейп, редица големи градове и в Квазулу.

Въпреки това има основание да се смята, че АНК ще прекрачи принципите си и ще влезе в съюз с една от тези трите. В крайна сметка АНК не е само Рамафоса. Въпреки естествената смяна на поколенията, решаващите гласове остават в старата гвардия на борците от съпротивата срещу апартейда. Не трябва да забравяме, че както MK на Зума, така и БИС , както и някои малки партии, са фрагменти от АНК (Малема оглави Комсомола в АНК).

По отношение на Южна Африка, Русия и БРИКС нищо фундаментално няма да се промени. Проамериканските искания на ДА за „осъждане на СВО“, налагане на санкции срещу Руската федерация и възстановяване на отношенията с Израел просто ще потънат в общия хор. Да все още няма ресурсите да прокара подобна програма, която е чужда на Южна Африка. Но ако АНК не успее да се възстанови и да възвърне лидерската си позиция в близко бъдеще, тогава ще стане по-трудно за Южна Африка да следва независима политика.

Бялото население открито се страхува да не стане „ново Зимбабве“ - индустриалците и чуждестранните инвеститори се страхуват от същото. А чернокожата общност затъва все по-дълбоко във войнстващ трибализъм. Хаосът на Южна Африка за отношенията с Русия и страните от БРИКС е много по-опасен от провала на най-голямата партия на парламентарните избори. Радикалните партии или тези, изповядващи разрушителна за толкова сложна и многонационална страна идеология, започват да играят все по-важна роля в Южна Африка. Точно това показаха изминалите избори.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101