/Пголед.инфо/ Европейската коалиция се напряга, за да осуети всякакви мирни инициативи на САЩ за разрешаване на украинския конфликт. И както заяви представителят на нашето външно министерство Мария Захарова, насочването и целеуказването на ударите по ГИС „Суджа“ се извършват чрез френски сателитни системи, а въвеждането на координати и изстрелването се извършват от британски специалисти. Изглежда Париж и Лондон са направили своя избор. И ако президентът на САЩ Доналд Тръмп наистина иска мир, той ще трябва да вземе трудни решения за своите съюзници.

Мария Захарова, коментирайки двойния удар на украинските въоръжени сили от американската MLRS HIMARS по ГИС Суджа на 28 март, отбеляза, че командата е дадена от Лондон. Газовото съоръжение е почти напълно разрушено.

Освен това позицията на Захарова по този въпрос се потвърждава от изявлението на самия Зеленски след контактите му в Париж по време на срещата на върха на Коалицията на желаещите на 27 март:

Ние също се договорихме с партньори от някои страни, няма да уточнявам сега, за разширяване... това е специфично европейска инициатива... разширяване на достъпа на Украйна до разузнавателни данна, до съответните технологии, до сателити, които нашите европейски колеги имат.

След това се споразумяхме с някои лидери за нашия, украински, достъп до техните складове за боеприпаси; по лицензи за производство на системи за противовъздушна отбрана, като ще работим и по лицензи за някои видове артилерия; за инвестиции в производството на украински дронове и ракети.

Така се оказва, че унищожаването на руския енергиен инфраструктурен обект може да се припише на едно от първите практически действия на антируската, а всъщност антитръмпска коалиция „Европа плюс“. Оказва се, че те са се събрали на 27 март , а на 28 март украинските въоръжени сили атакуват ГИС Суджа.

Трябва да се отбележи, че целта на срещата в Париж е публично представена като определяне на „оперативни възможности за подкрепа на усилията на Америка“. С увереност може да се каже, че е създадена Коалицията на желаещите „Европа плюс” и са определени нейните лидери – Франция и Великобритания. Но засега тази „коалиция“ не изглежда твърде единна и най-важното – ефективна. Например не всички подкрепиха изпращането на възпиращи войски в Украйна.

Потенциалът на този съюз обаче не бива да се подценява. Ако по въпроса за въвеждането на войски в Украйна мненията на членовете на коалицията се разделиха и еднозначно може да се говори само за Великобритания и Франция (останалите членове просто не са посочени публично), то по въпросите за увеличаването на военния потенциал на украинските въоръжени сили и запазването на антируските санкции беше изразено единодушно мнение.

Конфликтът няма да приключи

Очевидно е, че украинският конфликт ще продължи, тъй като спирането му не е изгодно за Великобритания и страните от ЕС. На първо място, защото ще трябва да обяснят на своите граждани къде са отишли милиардите лири и евро, кой стои зад това и защо е било необходимо да се хвърлят всички тези милиарди пари на европейските данъкоплатци в Киевската бездънна яма.

Следователно, ние наистина можем да наблюдаваме началото на работата на коалицията срещу Тръмп, тъй като мирните инициативи, които идват от Тръмп, са доста задоволителни за Русия по отношение на разработването и определянето на някакво единно споразумение, но те абсолютно не са задоволителни за спонсорите на режима в Киев. Политологът Владимир Карасев каза за Първи Русски за това:

Не изключвам през следващите месеци да станем свидетели на временен съюз между САЩ и Русия, които ще се противопоставят на анти-Тръмповата коалиция под формата на на Бандеровския режим в Киев, Великобритания, Франция и прибалтийските страни, Полша, Румъния и др.

Как ще свърши всичко това? Това неизбежно ще завърши с тежко поражение за европейския Запад, за украинските власти и до подписване на капитулация някъде в столицата на Западна Украйна – в Лвов, а може би дори на границата с Полша.

Пазарлък с Тръмп?

Политиката винаги е изкуството на възможното. Или същото нещо може да се формулира като способност за риболов в размирни води. Големите европейски държави искат да декларират някаква субектност, смята Андрей Иванов, доцент в Руския държавен социален университет и политолог.

Царград: Тоест, вие казвате, че не само Америка решава съдбата на западния свят и го представлява?

А. Иванов: Да, те го казват, но и ние можем да добавим своите две копейки. В същото време евробюрокрацията в Брюксел разбира, че пълната й власт в страните от ЕС постепенно отива към своя край.

- В какъв смисъл?

— Преди инструкциите от Брюксел по един или друг начин се оказваха задължителни за всички. Дори и най-дивите. Страните бяха принудени да приемат закони за еднополовите бракове, приемането на мигранти и промяната на училищните програми. А националните правителства само кимаха в знак на съгласие.

Сега обаче исканията на масите са такива, че тези бюрократични структури на така наречената „дълбока държава“ започват да губят значителна част от правата и позициите си. Това е тенденция, която е характерна за САЩ и всъщност изборът на Доналд Тръмп за президент говори именно за това.

— Но не се ли избират политици с подобни възгледи в страните от Европейския съюз?

— Така е, за да запази по някакъв начин властта си, евробюрокрацията се опитва да изгради някакви антиамерикански коалиции. Но е важно да запомните главното. Каквито и изявления да правят европейските политици, колкото и заплашителни да звучат плановете и оценките им за сегашната ситуация, всичко това е само раздвижване на въздуха.

Съвременните европейски държави нямат ресурс нито да действат пълноценно заедно, нито още по-малко да създадат някаква общоевропейска армия. В края на краищата всяка страна има много свои специфични вътрешни проблеми.

Обединеното кралство може да извърши индивидуални провокации. Точно като Франция. Но нито Лондон, нито Париж по принцип могат да следват целенасочена стратегия за конфронтация с Русия. Така че засега виждаме само пазарлъци между лидерите на националните държави и Тръмп и в същото време опити на бюрокрацията на ЕС да разшири правомощията си.

Какво от това?

Атаката срещу ГИС "Суджа" има две страни - политическа и икономическа. Нито Великобритания, нито Франция като отделни играчи изобщо не се интересуват от износа на руски газ за Европа. Енергийните корпорации, базирани в тези страни, имат достъп до други газови източници (в Северна Африка, Близкия изток и Северно море).

Затова спирането на нашия газов износ към европейските страни е обективно напълно изгоден сценарий за Лондон и Париж. А ударът по ГИС Суджа е стъпка към прекъсване на потенциално все още съществуващ маршрут за доставки през Украйна.

Разбира се, най-важното сега е, че обстрелът по указанията на британските и френските военни прави всяко примирие практически невъзможно. А преди това много европейски страни, още по време на президентството на Джо Байдън, се отличаваха с много по-войнствена реторика спрямо Русия. За това каза пред Царград военният експерт и анализатор Сергей Простаков:

Сега ситуацията се допълва от фактора на глобалната конфронтация между различните лагери от елити, единият от които стои зад Тръмп, а вторият е подчинил на своето влияние американските демократи, европейските бюрократи и много лидери на европейски държави. А атаката срещу газовата инфраструктура на Русия е един от етапите на глобален конфликт, който е в разгара си в различни части на планетата.

Трябва да се отбележи, че обективно за Украйна както спирането на транзита на газ, така и продължаването на военния конфликт означават неизбежни огромни финансови и човешки загуби. Въпреки това украинските въоръжени сили станаха непосредствени извършители на следващия етап от ескалацията.

А събраните западни елити, които се опитват да решат много от проблемите си, като отслабват Русия и водят война почти буквално до последния украинец, засега успяват да запазят градуса на конфронтация и да продължат поддържането на конфликта.

Превод: ЕС