/Поглед.инфо/ Ситуацията около Беларус остава напрегната. Импулс за разгръщането на натиска от Запад върху официален Минск стана инцидентът с приземяването на самолет на “Райънеър” на 23 май и ареста на укрилия се белоруски опозиционер Роман Протасевич. ЕС прие това като предизвикателство от Александър Лукашенко и изрази желание да накаже властите на републиката. Батька обаче не е единствената цел на натиска на Запада върху Беларус.

В продължение на няколко месеца Европейският съюз работи по четвъртия пакет санкции срещу официален Минск, който може да влезе в сила до края на юни и да засегне 78 физически и 7 юридически лица.

Преди събитията от 23 май работата в тази посока в Брюксел беше доста вяла. Приземяването на самолета на Райънеър и арестът на Протасевич бяха спусък. Дори генералният секретар на ООН Антонио Гутереш се замеси в скандала и обяви необходимостта от освобождаване на белоруския опозиционер, въпреки че призна вината му при организирането на безредиците в Беларус през 2020 г. От този момент събитията започнаха да се развиват бързо и на 10 юни Европейският парламент прие специална резолюция, която прозвуча като мълния за официален Минск. Никога досега в Европа не са искали да наложат толкова сурови санкции срещу Беларус.

По-специално, европейските депутати, в допълнение към обичайните искания, свързани с правата на човека, освобождаването на политическите затворници и провеждането на нови президентски избори, поискаха републиката да бъде изключена от платежната система СУИФТ. Имаше призив да се прекрати всяко финансово сътрудничество с Беларус, включително на ниво търговски организации, както и да се наложат санкции срещу белоруските предприятия, работещи в петролната, нефтопреработвателната, калиевата, стоманената и дървообработващата индустрии. Ако тези ограничения бъдат въведени, икономиката на Беларус ще бъде изправена пред сериозни изпитания.

Натискът върху Минск е пряко или косвено свързан с антируската програма. Основните инициатори на резолюцията от 10 юни бяха Полша и балтийските страни. В решението на Европейския парламент се посочва, че санкциите срещу Беларус също трябва да бъдат насочени срещу най-близкия му съюзник. По-специално евродепутатите изразиха изключителна загриженост относно "привързаността на Русия към режима на Лукашенко, включително финансова подкрепа и тясно сътрудничество между специалните служби". Те също така призоваха за разследване на инцидента със самолета на “Райънеър”, включително възможната роля на Русия в "терористични актове, извършени от белоруския режим". Резолюцията гласи, че всеки гражданин на Руската федерация, който пряко или косвено е участвал в това, трябва да попадне под санкции.

Някои държави решиха да използват ситуацията около Беларус в свои интереси. Можем да си припомним искането на европейските депутати към УЕФА да прехвърлят правата за излъчване на Европейското първенство по футбол от Белоруската държавна телевизионна и радиокомпания на полския телевизионен канал “Белсат”. На повърхността се появи и темата за изграждането на газопровода „Северен поток 2“, към който нито Беларус, нито дори Протасевич имат нещо общо.

Въпреки абсурдността на случващото се, британският парламент обяви в деня след приземяването на самолета, че ще обмисли налагането на санкции срещу газопроводите „Северен поток 2“ и „Ямал-Европа“, тъй като те се считат за източници на финансиране за правителството на Беларус. Британският външен министър Доминик Рааб не само изрази съмнения, че инцидентът е могъл да се случи без „мълчаливото съгласие на Москва“, но и категорично заяви, че западните държави трябва да проучат въпроса как да премахнат от власт президента на Беларус, който уж е станал твърде близък до Москва. По-късно кандидатът за германски канцлер от “Зелените” Аналена Бербок, която се смята за вероятна наследница на Ангела Меркел, заяви, че режимът на Лукашенко се задържа преди всичко „благодарение на подкрепата на Кремъл“. Според нея „Северен поток 2“ е „централен геополитически въпрос“ и трябва да се разглежда във връзка със ситуацията в Беларус.

През последните седмици имаше много подобни изявления, което само потвърждава идеята, че самият Александър Лукашенко не се смята за основната цел на санкционния натиск на Запад. Европейският съюз се интересува от възможността да създаде проблеми на Русия. В Брюксел все повече се чуват гласове, че в „нерешения белоруски въпрос” основният проблем не е Лукашенко, а Москва. Обвиненията срещу Москва се изсипват под различни форми, вариращи от изявления за икономическа и военна подкрепа за „недемократичния“ белоруски режим, до думи за информационната война, разгърната от Кремъл около Беларус. Пример за последното е публикуваното разследване на Международната мрежа за стратегическа сигурност „относно операцията по дискредитиране на Роман Протасевич“. Заглавието говори само за себе си - „Превръщането на заложник в оръжие: как прокремълските медии се опитаха да заблудят Запада“. Авторите на документа съвсем сериозно заявяват, че „руските пропагандисти са предприели целенасочена информационна операция срещу англоговорящата публика за разпространение на дезинформация за принудителното приземяване на цивилния самолет и отвличането на Протасевич“.

Темата за „ръката на Кремъл“ в Беларус се развива и в Украйна. Според украинските власти и експерти това, което се случва днес около Беларус, е от полза единствено за Русия, тъй като Лукашенко сега няма съюзници освен Путин. Затова Киев призовава за засилен натиск върху Минск, а чрез него и върху Москва. И междувременно настояват да се спре строителството на „Северен поток 2“ и да се увеличи финансирането на Украйна за борба с евентуалната „агресия“ на Русия през Беларус.

Масло в огъня наливат и в Минск, където Протасевич е превърнат в телевизионна звезда, което в някои случаи е в полза противниците на Лукашенко и Русия. По-специално в неговото интервю на 3 юни в предаването „Марков. Нищо лично” по телевизионния канал ОНТ, опозиционерът каза, че каналът в “Телеграм” Некста , който преди това е редактирал (признат за екстремистки в Беларус), събира средства не само с реклама, но и от определен „руски олигарх“. Нито на 3 юни, нито по-късно Протасевич не можа да назове този бизнесмен, отбелязвайки само, че той „е свързан с Урал и добива“. Според него „този човек е пряк конкурент на друг известен руски бизнесмен Михаил Гуцериев“. Тези думи дадоха някаква причина да се обвини Дмитрий Мазепин във финансиране на белоруските протести, като в същото време обяви, че това е поредното доказателство за намесата на Русия във вътрешните работи на Беларус. Вярно е, че след изявлението на самия Мазепин и искането на Москва от Минск за обяснение, тази тема изчезна от информационното пространство. Но е очевидно, че е възможна по-нататъшна дискредитация на Русия.

Въз основа на случващото се можем да заключим: основните бенефициенти на ситуацията около Беларус, включително след инцидента със самолета на “Райънеър”, не са Минск или Москва, както казват някои, а белоруската опозиция и редица страни от ЕС. Полша, балтийските републики и противниците на Лукашенко, избягали от Беларус, за които се грижат за Варшава, Рига или Вилнюс, успяха да използват случващото се в свой интерес. Включително срещу Русия. Очевидно президентът на Беларус беше прав, когато каза, че страната му е просто полигон, където тренират по-нататъшните действия на Запада в настъплението му срещу Русия.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели