/Поглед.инфо/ Иран и Турция, двете неарабски държави от Близкия изток, са сред най-големите и най-гъсто населени в региона. Първата заема централно място в Персийския залив и в пролива Ормуз, а втората контролира Босфора, Мраморно море и Дарданелите, които свързват Черно и Егейско море. Двете нации произхождат от най-древните цивилизации в света и имат силна национална идентичност. Турция и Иран са огледални образи една на друга, а пътищата им не могат да се разделят заради географската им близост.
Турците са били подложени на влиянието на персийската култура и са наследили политически и религиозни завети, които не могат да бъдат заличени. Иран е дом на голямо турско малцинство, а, исторически погледнато, Персия е управлявана от турски кралски семейства, като династиите на Сефевидите и Каджарите. В наши дни е имало сътрудничество между тези две съседни държави. През 20-те години на миналия век, новата Турция под управлението на Мустафа Кемал Ататюрк и новият Иран под ръководството на шах Реза Пахлави подписват Саадабадския пакт за ненападение и взаимна защита срещу външни врагове. По-късно двата народа подписват Багдадския договор, който включва и Ирак. Дори вземането на властта от иранските молли през 1979 г. не разклаща солидните основи на отношенията им. Макар че почти всички държави бързо наложиха или налагат повторно визи за иранците, Турция остави своите врати отворени за посетители и бежанци от Иран.
Въпреки това връзките между двете страни са по-отслабени откогато и да било, тъй като Турция и Иран имат противоположни позиции по отношение на конфликта в Сирия. Но едностранните стратегически решения, които вземат двете страни, нямат успех на терен. Нито решението на Турция да подпомогне свалянето на сирийския президент Башар ал-Асад, нито политиката на Иран да възстанови стабилността в единна Сирия, доведоха до реален резултат. Освен това, Иран и Турция са мишена на „Ислямска държава”, поради което и двете осъзнават, че са изправени пред обща заплаха. Изглежда, че и кюрдският проблем способства за сближаването на Анкара и Техеран. Турското правителство в момента води открита и кървава война срещу кюрдската опозиция, ръководена от Кюрдската народна партия (ПКК), а организации на сирийските кюрди са обвинени в това, че си сътрудничат със САЩ и Израел, което притеснява Иран. Поради тази причина, кюрдите се превръщат в общ проблем за Анкара и Техеран, поради което и двете страни проучват възможности за формулиране на обща стратегия, насочена срещу кюрдите. Продължаващата криза между Саудитска Арабия и Катар неотдавна сближи Турция и Иран, тъй като и двете страни подкрепят Доха. Турският парламент прие законопроект, чрез който се одобрява увеличаването на броя на турските войски, разположени в Катар, за да се защити кралското семейство, а Иран предложи да изпрати храна на Катар по море.
Нека да погледнем как двете страни взаимодействат помежду си на няколко фронта. Двете заедно проучват възможните дипломатически решения на войната в Сирия. Анкара и Техеран стигнаха до съгласие да ускорят преговорите в Астана, които целят да улеснят вземането на политическо решение за сирийската криза. Заедно с това, енергийните и търговските отношения между Турция и Иран претърпяват развитие. При неотдавнашното си посещение в Иран, турският президент Реджеп Тайип Ердоган отново потвърди решимостта на Турция да увеличи търговията с Иран до 30 милиарда долара годишно. Той заяви, че Анкара не вижда никакви пречки за засилването на сътрудничеството с Техеран. Друга важна област на сътрудничество е свързана с Ирак, тъй като Багдад вероятно ще се спре на политически кондоминиум над кюрдите. Анкара упражнява влияние върху една от двете основни фракции на Кюрдистанското регионално правителство – Кюрдската демократическа партия, а Техеран поддържа хегемония над другата – Патриотичния съюз на Кюрдистан. Това предполага, че Анкара и Техеран ще бъдат и основният спонсор на опозицията, която не е обвързана с „Ислямска държава”.
Има въпроси, по които Турция и Иран имат разногласия, но са стигнали до съгласие да разделят своите отношения на различните фронтове. Докато в някои аспекти двете държави продължават да не постигнат съгласие, като например по отношение на политиката на всяка от тях спрямо Сирия (например относно бъдещето на Асад), те си сътрудничат в други области, като политиките спрямо кюрдите и стратегията срещу „Ислямска държава”.
В дългосрочен план, Турция ще играе ключова роля в изграждането на потенциални мостове между Иран и Запада. Анкара знае, че ако се стреми към по-голямо влияние във всички краища на Арабския свят, включително сред шиитското население, е важно да има сърдечни отношения с Иран. Докато регионалният ландшафт остава сложен и променлив, Турция и Иран могат да спечелят много повече, отколкото да загубят, ако продължат изграждането на по-силни връзки.
Едно е сигурно: близостта на тези двама играчи ще създаде силен политически и икономически блок, който ще бъде отговорен и за сигурността в Близкия изток през идните години. Тези две важни нации в региона трябва да осъзнаят и това, че чрез изграждането на нов съюз, те споделят и по-голяма отговорност по отношение на сигурността и стабилността в региона, в който няма място за екстремизъм и сектантство.
Strategic Culture
Превод: Десислава Пътева