/Поглед.инфо/ Едва ли е възможно да се избегне сегментирането на макроикономически и геополитически зони около няколко полюса.
На 15-16 ноември на остров Бали в Индонезия се проведе срещата на Г-20. Официалното мото на форума беше фразата: „Да се възстановим заедно, да се възстановим по-силни“. Основните приоритети в дневния ред, обявени от страната домакин на срещата на върха Индонезия, бяха глобалната здравна архитектура, дигитализацията и устойчивият енергиен преход. Вниманието на световните медии обаче беше приковано към други проблеми.
Преговори между САЩ и Китай
На 15 ноември, в първия ден от срещата, се проведоха разговори между китайския президент Си Дзинпин и президента на САЩ Джо Байдън. Срещата продължи три часа и беше първата среща на Джо Байдън със Си Дзинпин като президент.
Байдън, в отворената за журналисти част от срещата, каза, че Вашингтон е готов да се състезава с Пекин, но се стреми да не превръща съперничеството в конфликт. Си Дзинпин се съгласи с това.
„В наш интерес е да предотвратим конфликт и конфронтация. Икономическите системи на КНР и САЩ са тясно интегрирани. Трябва да се възползваме от съвместното развитие“, цитира ТАСС думите на китайския лидер.
Си Дзинпин каза, че политиката на САЩ за насърчаване на демокрацията по света е остаряла. На свой ред американският лидер декларира привързаността на страната си към принципа на обединен Китай. И двамата лидери подчертаха, че са против използването на ядрени оръжия в Украйна. По-рано Русия обвини Украйна, че се опитва да създаде "мръсна бомба" и да я използва в зони на конфликт.
В резултат на разговорите между лидерите на САЩ и Китай ще бъде договорено предстоящо посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Китай, както и създаването на работни групи за разрешаване на спорни въпроси: от хуманитарното измерение („права на човека“) до икономически и научно-технически.
Като цяло американските експерти оценяват положително резултатите от срещата между лидерите на САЩ и Китай, имайки предвид важността на контактите на най-високо ниво.
Украинският въпрос
Конфликтът в Украйна първоначално беше във фокуса на вниманието на участниците в конференцията. Група западни държави, водени от Съединените щати, се опитаха по всякакъв начин да популяризират своя възглед за конфликта, обвинявайки Русия в „агресия“.
Страните от Латинска Америка (Бразилия, Аржентина, Мексико), Индия, Китай, Турция, Саудитска Арабия и Индонезия не се присъединиха към осъждането на Русия. Следователно заключителната декларация на срещата на върха взе предвид украинския въпрос, но във формулировката, че повечето от страните от Г-20 осъждат военните операции в Украйна, но има „други мнения относно тази ситуация“.
В навечерието на срещата на върха индонезийският президент Джоко Видодо призова западните представители да смекчат антируската реторика.
На 15 ноември президентът на Украйна Володимир Зеленски се обърна към участниците в срещата с видеообръщение. Той нападна Русия и поиска нови гаранции за сигурност от останалите участници във форума. В същото време украинският въпрос беше обсъден на срещи между президента Си Дзинпин и Джо Байдън и френския президент Еманюел Макрон. Въпреки това няма признаци, че е постигнат компромис.
На 15 ноември външният министър Сергей Лавров, който представляваше Русия на срещата на върха на Г-20, разговаря с президента Еманюел Макрон, германския канцлер Олаф Шолц, генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, министрите на външните работи на Китай Ван И и министрите на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу.
Едновременно със срещата на Г-20 се проведоха разговори между ръководителя на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин и директора на ЦРУ Уилям Бърнс. Формално украинският въпрос беше повдигнат в хода на контактите между руския министър, но не може да се говори за значителен напредък в преговорния процес.
Китай и САЩ: кой ще скрепи глобалния свят?
В отсъствието на руския президент Владимир Путин китайският лидер Си Дзинпин се оказа най-последователният критик на еднополярността на срещата. В частност китайският лидер подчерта, че Китай не приема едностранни санкции и ограничителни мерки.
Лидерът на КНР също подчерта: „Преследването на идеологически линии или насърчаването на групова политика и блокова конфронтация само ще раздели света и ще попречи на глобалното развитие и човешкия прогрес“.
Китайският президент се застъпи за по-приобщаващо глобално развитие и засилена подкрепа за развиващите се страни от Г-20. На фона на загрижеността на други световни лидери от вътрешни и остри регионални геополитически проблеми, КНР уверено се обявява за двигател на глобалното развитие, работещ в интерес на цялата планета.
Политическите разногласия между световните центрове на власт пречат на координираната политика за решаване на глобални проблеми - борбата с кризисните явления в световната икономика, решаването на екологичните проблеми, това отбелязват много експерти. Срещата обаче показа, че Китай и САЩ - всеки по свой начин претендиращ за ролята на обединяваща сила - всъщност не могат да не създадат конкурентни институции.
На събитието Байдън говори за редица инвестиции от страна на САЩ и техните съюзници. По-специално относно инициативата за партньорство на Г-7 за глобална инфраструктура и инвестиции, която според Белия дом „цели да мобилизира 600 милиарда долара през следващите пет години, заедно с партньорите от Г-7, за да осигури устойчива инфраструктура и да насърчи интересите на националната и икономическа сигурност САЩ". Тази инициатива се разглежда като противовес на китайската инициатива „Един пояс, един път“.
След това Байдън обяви Партньорството за справедлив енергиен преход с Индонезия (Белият дом публикува информационен лист), което има за цел да мобилизира 20 милиарда долара в публични и частни фондове „за подкрепа на усилията на Индонезия за намаляване на емисиите“ и преход от изкопаеми горива към възобновяема енергия.
Лидерът на КНР от своя страна се оказа желан партньор, с когото всички съюзници на САЩ искаха да се срещнат. След посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Китай, Си Дзинпин проведе разговори с австралийския премиер Антъни Албано, президента на Южна Корея Юн Сук Йол, канадския премиер Джъстин Трюдо и френския президент Еманюел Макрон на срещата на върха в Бали.
Среща с британския премиер Риши Сунак е отменена поради проблеми с графика, съобщи Даунинг стрийт. Си трябва да се срещне с японския премиер Фумио Кишида по-късно тази седмица.
Страните от Г-20 в своята декларация се съгласиха да повишат лихвените проценти предпазливо, за да избегнат странични ефекти, и предупредиха за "повишена волатилност" на обменните курсове. Лидерите обещаха да предприемат координирани действия за справяне с опасенията за продоволствената сигурност и приветстваха инициативата за „зърнена сделка“.
Миналите споразумения за борба с изменението на климата бяха препотвърдени. Съединените щати и Китай също се договориха да възобновят сътрудничеството си в областта на екологията по време на двустранни преговори.
Въпреки това, всички многостранни изявления и декларации за „изменение на климата“, глобално здравеопазване и намаляване на бедността изглеждат рутинни и незначителни на фона на проблемите, свързани с конфликта в Украйна и демонстрацията на глобално съперничество между САЩ и Китай точно на срещата на върха.
Основателят на Световния икономически форум, глобалистът Клаус Шваб, говорейки на Г-20, призна, че светът се движи към многополярност, но призова да се избягва "значително сегментиране" на света. Малко вероятно е обаче сегментирането на макроикономически и геополитически зони около няколко полюса да бъде избегнато.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com