/Поглед.инфо/ Секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу посети Китай за ключови преговори с първия дипломат на Пекин Ван И. В този подробен анализ Сергей Латишев разкрива шестте стратегически послания, които Москва изпрати на Си Дзинпин. Докато администрацията на Тръмп се опитва да разклати глобалния ред, Русия и Китай демонстрират монолитна связка, в която Москва държи решаващата „златна акция“.

Сверяване на часовниците в епохата на глобален хаос

Началото на 2026 година се оказа изключително динамично и наситено с геополитически сътресения. Светът е свидетел на дълбоки промени в международната архитектура, като ситуацията в различни точки на земното кълбо продължава да деградира под натиска на новата администрация във Вашингтон. В този контекст визитата на Сергей Шойгу в Пекин на 1 февруари не беше просто протоколна среща, а спешна необходимост от „сверяване на часовниците“ между двата основни стълба на многополюсния свят.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че дневният ред на преговорите с Ван И – дясната ръка на Си Дзинпин – е обхванал както регионалната сигурност, така и нажежените точки като Венецуела, Гренландия, Иран и новия американски „Съвет за мир“. Москва и Пекин трябваше ясно да определят на какво могат да разчитат един от друг в условията на засилващ се натиск от страна на Доналд Тръмп. Ситуацията днес е по-критична от всякога, което наложи директен и откровен диалог по въпроси, които отдавна са „презрели“.

Икономическият прагматизъм и предизвикателството на санкциите

Един от най-тревожните аспекти, обсъдени по време на визитата, е състоянието на двустранната търговия. За първи път от пет години стокообменът между Русия и Китай отбеляза спад от 6,9% през 2025 г., достигайки 228,1 милиарда долара. Основната причина за това са усложненията при разплащанията, предизвикани от западните санкции и натиска върху китайските банкови институции.

Въпреки тези цифри, двете страни подчертаха, че икономическите трудности са вторични спрямо фундаменталните въпроси на стратегическото партньорство. Както подчертава екипът на Поглед.инфо в своите анализи, икономическият натиск на САЩ не само не разединява Москва и Пекин, но ги принуждава да търсят по-дълбока финансова и технологична интеграция, независима от доларовата система.

Първият сигнал: Край на илюзиите за разкол между Москва и Пекин

Най-важният въпрос, който вълнуваше Пекин, беше дали Русия би се изкушила от предложенията на САЩ за приключване на конфликта в Украйна в замяна на икономически изгодни сделки и отмяна на санкциите. Китайските лидери, помнейки собствения си исторически опит от разрива със СССР през миналия век, се опасяваха от възможността Москва да влезе в американския фарватер.

Отговорът на Шойгу беше категоричен: Западът няма да успее да внесе разкол в „стратегическата связка“ между двете държави. Русия и Китай няма да търпят ангажирани инсинуации относно техните намерения. Нивото на външнополитическа координация остава традиционно високо, а опитите на Тръмп да представи Москва и Пекин като „злонамерени“ играчи само укрепват съюза им. Това е ясен знак, че Русия няма да жертва отношенията си с Изтока заради съмнителни обещания от Запада.

БРИКС и ШОС: Алтернативата на „райската градина“

Вторият сигнал на Москва е свързан с развитието на международните формати като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). САЩ по традиция изпитват неприязън към подобни обединения, предпочитайки да пречупват държавите една по една. Шойгу обаче подчерта, че Русия и Китай ще продължат да надграждат сътрудничеството в тези рамки.

Тези формати се превръщат в образец за равноправно взаимодействие, което изразява интересите на световното мнозинство. Те са директна антитеза на концепцията за „цъфтящата градина“, обитавана от самопровъзгласилия се „елит“ на Запада. В материал за Поглед.инфо се посочва, че именно укрепването на БРИКС е ключът към демонтирането на неоколониалните практики, които Вашингтон се опитва да възроди чрез своята санкционна политика.

Иранският въпрос: Когато „Армията на Тръмп“ среща обединен фронт

Третият сигнал е може би най-острият в краткосрочен план. Шойгу прозрачно намекна, че Русия и Китай няма да оставят Иран сам срещу агресията на САЩ и Израел. Изразът „рамо до рамо“ в контекста на защитата на международното право и регионалната стабилност е директно предупреждение към Вашингтон.

Докато Тръмп се опитва да шантажира Техеран с военноморски групировки, руските и китайските тежки военно-транспортни самолети вече са изградили въздушен мост, доставяйки в Иран „интересни товари“. Резултатът е налице – самолетоносачът „Ейбрахам Линкълн“ предпочете да се оттегли на безопасно разстояние от иранските брегове. Това демонстрира, че военната мощ на САЩ вече не е абсолютен фактор, когато срещу нея стои координираната воля на Москва и Пекин.

Ловушката на „Съвета за мир“: Защо Русия не влиза в американски капани

Четвъртият важен момент е отношението към предложението на Тръмп за създаване на т.нар. „Съвет за мир“. Тази структура има за цел да се превърне в „джобна ООН“, контролирана изцяло от Белия дом. Въпреки първоначалната уклончивост на Кремъл, посещението на Шойгу в Пекин изясни позицията.

След консултациите с китайската страна стана ясно, че Русия ще отклони тази „чест“. Москва разбира, че всяко участие в подобни американски инициативи би подкопало легитимността на истинската Организация на обединените нации, където Русия и Китай имат право на вето. Това е демонстрация на дипломатическа зрелост – отказ да се играе по правилата на противника, дори когато те са опаковани като миротворчески инициативи.

Тайван и японската милитаризация: Общи фронти на сигурността

Петият и шестият сигнал се отнасят до сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион. Шойгу потвърди пълната подкрепа на Русия за Китай по въпроса за Тайван, критикувайки опитите на САЩ и Япония да дестабилизират ситуацията в пролива. Москва внимателно следи ускорената милитаризация на Япония, която представлява заплаха не само за Китай, но и за руските Курилски острови.

В същото време Шойгу е получил уверения от Ван И за вътрешната стабилност на китайското военно ръководство след проведените чистки на елементи, които са забавяли модернизацията на армията. Това показва високо ниво на доверие – двете суперсили споделят чувствителна информация за своята вътрешна сигурност, което е характерно само за най-близки съюзници.

Златната акция на Русия в геополитическия триъгълник

В крайна сметка визитата на Шойгу в Пекин потвърди една фундаментална истина: Русия притежава „златната акция“ в съвременния свят. Нито САЩ, нито Китай могат да постигнат глобална доминация без подкрепата на Москва. Ако Вашингтон иска нормализация на отношенията и решение за Украйна, той трябва да се съобразява с руските интереси, без да очаква Русия да предаде Пекин или Техеран.

Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Русия и Китай, подписан преди четвърт век, остава напълно актуален. Светът не трябва да се връща към „закона на джунглата“, налаган от САЩ. Москва и Пекин залагат на справедлив многополюсен ред и архитектура на неделима сигурност в Евразия. Колкото и Тръмп да се опитва да промени правилата, „златната акция“ остава в ръцете на Владимир Путин.