/Поглед.инфо/ В съвременната епоха на изключитално висока турбулентност, придобиваща формата на „Хибридна война“, която папа Франциск обяви за начало на Третата световна война, в международен план вървят и други изключително важни процеси. Започналата относително самопроизволно нова пост-индустриална парадигма на обществено възпроизводство започна да придобива все по системно-планомерен характер. Първи за това заговориха в САЩ. Джеръми Рифкин изрази тази нова парадигма в книгата си „Третата Индустриална революция. След това в Русия „впрегнаха“ постиндустриалната парадигма в концепцията на Кондратиев за дългите вълни. В Германия пристъпиха към конкретна разработка - възприетата от федералното правителство на Германия концепция, наречена Industrie 4.0 (Индустрия 4.0). За първи път концепцията Industrie 4.0 бе обявена на панаира в Хановер (Hannover Messe 2011) през 2011 г. На същия този панаир се създава работна група от академични и университетски лица, мениджъри и специалисти от практиката, оглавени от Siegfried Dais от Robert Bosch GmbH и Henning Kagermann от Германската академия за наука и инженерство и висш изпълнителен ръководител на SAP AG.

След това тръгнаха азиатските страни – Япония излезе с модела „Общество 5.0“ (社会 5.0), Сингапур с концепцията “Smart Society”, а Тайланд с идеята „Тайланд 4.0.“ Не бива да се забравя и Китай, чийто глобален проект „Един пояс-един път“ (一带一路), известен още като „Новият път на коприната“, определено включва механизми за развитие на постиндустриална парадигма. Сред многото компоненти на този проект съществува създаването на т.нар. „Информационен космически коридор“ като ядро на една нова постиндустриална парадигма.Това, което се подчертава от мнозина описващи задаващия се нов технологически начин на производство е, че той се нуждае от нов тип човешки фактор. Човешки фактор, в който творческият и иновативен потенциал, самомотивацията и самоуправлението са от ключово значение.

На проведения от 23 до 26 януари 2018 г. 48-ми ежегоден Световен икономически форум в Давос, Швейцария за горепоменатата постиндустриална парадигма официално бе закрепено наименованието „Четвърта Индустриална революция“. Както бе заявено на Давоския форум „Четвъртата Индустриална революция“ ще промени всичко около нас и даже самите нас. С това заявление ще трябва да се съгласим. Става ясно, че тази революция не само е безалтернативна, но тя безспорно ще промени бъдещите переспективи на страни и народи, баланса на силите в глобален план и картата на света.

В тази връзка ще подчертаем, че що се отнася до нашата Родина, намираща се в условията на тежка социо-демографска катастрофа, подсказваща високовероятното изчезване на държавата България и българския народ в едно обозримо бъдеще, въпросът за преминаването на страната ни на платформата на „Четвъртата Индустриална революция“ е от ключово значение за това „Да бъдем или да не бъдем!“

Ето защо темата „България и „Четвърта Индустриална революция“ е жизнено важна от позицията на бъдещата ни съдба като уникален цивилизационен, социо-културен, обществено-икономически, технико-технологически и политически феномен и геополитическа реалност.

Обща характеристика на „Четвъртата Индустриална революция“/4ИР/

Първото, което ще се опитаме е да направим кратка характеристика на „Четвъртата Индустриална революция“. Същата може да бъде описана със следните ключови термини:

  • Качествен скок от индустриална към постиндустриална парадигма - 4ИР или „Четвъртата индустриална революция“ може да се опише като набор от нови технологии, които свързват физическия, цифровия/дигиталния/ и биологичния свят и оказват влияние върху всичко – икономика, технология и обществото като цяло. Тази революция включва "нововъзникващите технологични пробиви" в области като нова енергетика – горещ и студен термоядрен синтез, изкуствен интелект, роботика, интернет на нещата, автономни превозни средства, 3D печат, квантови компютри, нови информационни технологии, биотехнологии и нанотехнологии. Поради това е възможно да се каже, че на платформата на 4IR човечеството навлиза в постиндустриалния парадигма;

  • Добавящо/ДП/ срещу отнемащо производство /Additive Manufacturing vs Subtractive Manufacturing/ - Производството се базира на т.нар. „добавящо се производство“.Последното е подходящо име за да опише технологиите, които изграждат триизмерни/3D/ обекти чрез добавяне на слой върху материал, независимо дали материалът е пластмаса, метал, бетон или един ден и човешка тъкан. За този тип технологии е характерно използването на компютър и софтуер за 3D моделиране (Computer Aided Design или CAD), машинно оборудване и материали за наслояване. След като се създаде CAD скица, апаратурата-триизрения принтер чете данни от CAD файла и определя слоеве надолу или добавя последователни слоеве течност, прах, листов материал или друг слой върху слой, за да произведе 3D обект. Терминът ДП обхваща много технологии, включително подгрупи като 3D печат, Rapid Prototyping (RP), Директно цифрово производство (DDM), производство на пластове и производство на добавки. Това е доста по-различно от т.нар. „отнемащо производство“ характерно за индустриалната парадигма, където, например, ако се вземе заготовка, тя се реже, пробива, стругова, шлифова и т.н. докато се получи необходимото изделие;

  • Нова енергетика – става дума преди всичко за т.нар. „гореш“ и „студен ядрен синтез“. Така например оръжейната корпорация „Локхийд Мартин“, заяви, че е направила пробив в разработката на реактори за ядрен синтез (CompactFusionReactor – CFR), които ще революционизират производството на енергия на планетата Земя. Установката е достатъчно малка, за да се побере на камион, локомотив или самолет. Този реактор имитира нашето Слънце при сливането на два водородни атома в един атом на хелий. Така се освобождава десет пъти повече енергия по сравнение с досегашните ядрени реактори, действащи на принципа на ядрения разпад.

Ръководителят на проекта Том Макгуайър заяви пред Ройтерс, че неговият екип, т.нар. "Skunk Works" на Lockheed е решил да обяви публично за пробива за да привлече допълнителни партньори от индустрията и правителството за да подкрепят тяхната работа. Реактор работещ на принципа на термоядрения синтез означава нограничена прясна вода, безвъглеродна енергия за всички градове, без ядрени отпадъци, космически кораби, които могат да стигнат до Марс в рамките на един месец, кораби, които могат да останат на море завинаги...

Друго архиважно направление в развитие на новата енергетика е разработката на реактори за студен синтез. Енергийният катализатор, наричан още E-Cat, се използва в реактора за студен синтез, създаден от изобретателя Андреа Роси с подкрепата на покойния физик Серхио Фогарди. Италианският патент, минал формален, но не технически преглед, описва апарата като "процес и оборудване за получаване на екзотермични реакции, по-специално от никел и водород" Роси и Фозарджи твърдят, че устройството работи чрез вливане на водород в прах от никел, превръщайки го в мед и произвеждащ излишната топлина.

  • Нанотехнологията възниква в началото на 80-те години на ХХ век. Представката нано в думата нанотехнология означава една милиардна от метъра, т. е. 1 нанометър (nm). Обект на нанотехнологията е изучаването и манипулирането на различни наноразмерни материали/наноматериали/. В резултат на разликата в мащаба повечето от наноматериалите (полупроводници, метали и др.) формират специфични физико-химични свойства, които се различават от тези на същите материали при традиционната им употреба. Точно тези различни свойства се използват за създаване на нови устройства, прибори, технологии, методи за диагностика и лечение в медицината и други. Нерядко нанотехнологиите са наричани „закриващи технологии“, тъй като тяхното използване може да доведе до рязко съкращаване или закриване даже на цели отрасли, какъвто е примера с т.нар. антикорозийни покрития с ципа от наноматария, които правят възможност да се правят вечни изделия, т.е. такива, които не корозира;

  • Интернет на нещата (IoT) е мрежата от физически устройства, превозни средства, домакински уреди и други елементи, с вградени електроника, софтуер, сензори, задвижващи устройства и мрежова свързаност, които позволяват на тези обекти да се свързват и обменят данни. Всяко нещо е уникално идентифицируемо чрез вградената изчислителна система, но е в състояние да взаимодейства в рамките на съществуващата интернет инфраструктура. Експертите смятат, че до 2020 г. ще се състои от около 30 милиарда обекта. Интернетът на нещата позволява обектите да бъдат разпознати или контролирани дистанционно в съществуващата мрежова инфраструктура, създавайки възможности за по-директна интеграция на физическия свят в компютърно базирани системи, което води до повишена ефективност, точност и икономическа полза в допълнение към намалената човешка намеса.

Когато технологията се допълва със сензори и изпълнителни механизми, технологията става пример за по-общ клас кибер-физически системи, включващ технологии като интелигентни мрежи, виртуални електроцентрали, интелигентни домове, интелигентни транспортни средства и интелигентни градове. "Нещата", в смисъл на IoT, могат да се отнасят до голямо разнообразие от устройства, като импланти за сърдечно наблюдение, биопликационни транспондери на селскостопански животни, камери за стрийминг на живи фуражи на диви животни в крайбрежните води, автомобили с вградени сензори, ДНК аналитични устройства за наблюдение на околната среда / храна / патогени или устройства за работа на място, които помагат на пожарникарите при операции по търсене и спасяване. "Интернетът на нещата" представлява "неразривна комбинация от хардуер, софтуер, данни и услуги". Тези устройства събират полезни данни с помощта на различни съществуващи технологии и след това автономно предават данните между други устройства. Терминът "интернет на нещата" бе създаден от Кевин Аштън от Procter & Gamble през 1999 г.

  • Изкуственият интелект (ИИ/AI/, известен също като „машинен интелект“ /MИ/) е интелигентността, показвана от машините, за разлика от естествената интелигентност- ЕИ (NI), показана от хората и животните. В компютърната наука изследванията на ИИ се дефинират като изследване на "интелигентните агенти": всяко устройство, което възприема околната среда и предприема действия, които увеличават шансовете му за успех по достигане на някаква цел. Терминът "изкуствен интелект" се прилага, когато машината имитира "когнитивни" функции, които хората свързват с друг човешки ум, като "учене" и "разрешаване на проблеми". Цели на ИИ: 1. Формиране на аргументи и решаване на проблеми; 2. Представяне на знания; 3. Планиране; 4. Обучение; 5. Езиков превод; 6. Възприятие; 7. Движения и манипулиране; 8. Социална интелигеннтност, т.е. използване за прогностика; 9. Творчество; 10. Обща интелигентност;

  • Други;

Следва да се отбележи, че новата постиндустриална парадигма се нуждае, както вече се каза от нов тип човешки фактор. Човешки фактор, в който творческият и иновативен потенциал, самомотивацията и самоуправлението са от ключово значение.

В същото време трябва да признаем, че такава революция води до масови съкращения на хора заети с труд, ако се запази сегашната система на социална организация на труда и трудови отношения. В тази връзка трябва да направим паралел с предишни епохи. Например преди Индустриалната революция над 80% от населението по правило е било заето в селското стопанство.

Днес, поради механизацията и автоматизацията на селското стопанство в обществата с висока производителност, заетите в селското стопанство не са повече от 5-10% от населението. Когато механизацията навлезе във вторичния сектор - промишлеността, нивото на заетост в този сектор спадна до 15-20% от общата заетост.

По-голямата част от заетите тогава "изтекоха" в услугите, в третичния сектор. Т.е. досега имаше "резервни варианти« - сектори, които поемаха освободената работна сила. При новите условия кибер-физическата автоматизация "обещава" да освободи значителна част от трудовото население даже в третичния сектор. Това ще създаде сериозни социални проблеми с многобройни, разнообразни и дългосрочни последици за развитието на човешкото общество от политическа, икономическа и културна гледна точка в случай, че се съхрани досегашната социална организация на труда.

България пред предизвикателствата на 4ИР

Следва още от самото начало да отбележим, че България посреща предизвикателството, свързано с жизненоважната необходимост от смяна на индустриалната с постиндустрална парадигма, т.е. с нов технологически начин на възпроизводство в изключително „лоша форма“.

България в последните години на т.нар. „перестройка” и особено след започването на т.нар. „преход към демокрация и пазарна икономика“ влезе в социално-икономическа, духовно-психологическа, а най-вече в държавно-политическа, национална и културно-цивилизационна криза До днес не само тя не излезе от тези кризи. Усилиха се такива компоненти на тази комплексна криза като социо-демографската и социо-културната такива.

Ако се ограничим само със социо-демографската кризи, ще трябва да подчертаем, че реалният сектор на икономиката, явяващ се фундамент за развитието на страната и народа, от година на година деградира и се смалява. Почти напълно изчезнаха високите технологии в лицето на електронната промишленост, както и редица други. От страна, която влизаше в първите 30 държави в света по иновационно развитие по изследване на Световния икономически форум България е на 95 място от 139 страни цитирано от бившия министъра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма(МИЕТ) Трайчо Трайков[вж.http://www.klassa.bg от 04/19/11]. Днес повече от пет години по-късно нещата не само не са се подобрили, но са се влошили. Да развиват се т.нар. „информационни услуги“, но това е основно за сметка на т.нар. „аутсорсинг“, което не създава достатъчно условия за устойчива динамика за страната. Даже относително високите темпове на растеж между 3.5 и повече процента през последните години са плод на фактори, свързани с днешната турбулентна обстановка, т.е. те също подлежат на силна флуктуация и неустойчивост. Да не говорим, че те само по себе си не са достатъчни като темп на догонващ растеж.

В незавидно състояние е и селското стопанство. Немалка част от селкостопанската земя пустее. Ако през 1988 год. 67% от обработваемата земя се полива, днес поливна е не повече от 3-5% от цялата обработваема площ. Рязко намаля броят на домашните животни. Доминират т.нар. „едри арендатори“, които по своята същност представляват неолатифундистки тип селкостопанско възпроизводство. В резултат България от значителен износител на селскостопанска и продукция на хранително-вкусовата индустрия се превърна във вносител на такива продукти като месни и млечни произведения, ябълки, круши, лук, картофи и други.

Форсираната деиндустриализация и деаграризация на стопанството на страната води до липса на работни места, миграция и бедност. 2/3 от общините в България се намират в депресивно състояние. Измира и деградира демографски народът български. За последните близо 30 години лет числеността на населението в страната се е намалила над 20%.

В България се осъществяват различни схеми за преразпределение и концентрация на капитала, следван от неговия износ в чужбина. Банковият и застрахователният сектор в значителната си част са в ръцете на чужди капитали, като всяка година значителната част от печалбата се изнася от страната.

В чужди ръце са по-голямата част от големите корпорации в България. През последните две десетилетия в България не се реализира нито един проект на строителство на принципно ново голямо промишлено предприятия, на нови електроцентрали, на кораби. Пътната инфраструктура е в жалко състояние. Според изследване на Световния икономически форум страната ни е на 135 място от 139 страни по качество на пътищата.

Несъмнено много е сложно да се създаде благоприятна икономическа среда в ситуация, когато фирмите са потънали в дългове, при което просрочените вземания са над 10 милиарда лева. Висока е задлъжнялостта на държавата в резултат на взетите през последните години заеми. Вследствие на политиката на “Вашингтонския консенсус”, ориентирана към самоотстраняване на държавата от регулиране на икономиката, в последната са създадени устойчиви механизми на саморазрушаване, свързваща ресурсите в неефективни възпроизводствени цикли на разпределение на националния доход.Това е корупцията, сивият и „тъмният” сектори, криминализацията на стопанския живот. Подобно на ракови образования, които създават метастази, те не подлежат на терапевтично лечение.За тях е нужна хирургическа намеса.

Днес България се намира в „точка на бифуркация”, в смисъл на кръстопът. От това в каква посока ще тръгне страната сега в близките години, ще зависи бъдещето и десетилетия напред, включително ще зависи и отговора на въпроса ще я бъде ли България в края на този век или тя ще изчезне от картата на света. А това означава, ще успее ли Родината ни да се интегрира достатъчно динамично в новосъздаващата се глобална система на постиндустриално разделение на труда.

Двата базови сценарии за развитие на страната ни в обозримото бъдеще

Двата базови сценарии са:(1)Инерционен и (2) Иновационен. Според нас Инерционният сценарий е с 80 до 95% вероятност за осъществяване през решаващите 5 до 10 години. Съответно Иновационният е с 5 до 20% вероятност за осъществяване.

Инерционен сценарий

В условията на този сценарий България продължава да остава в рамките на неолибералните социално-икономически и политико-културни форми. Съхранява линията на пасивно приспособяване на държавата към задълбочаващата са социално-икономическа депресия вместо рязка активизации на нейната роля в иновационно-икономическата динамика. Това е консервативен начин в смисъла на това, че се консервира текущото положение. В рамките на този сценарий са възможни крачки „встрани” предвид „стопиране” на най-опасните за стабилността на обществото и стопанството процеси и подтискане на най-крайните прояви, но не и нещо повече.

Ходът на събитията според траекторията на инерционния сценарий означава, че развитието окончателно ще възприеме анклавен характер с нарастващо изоставане на депресивните региони и архаизация на стопанството и бита на мнозинството от населението. България като социално-икономическо и културно-демографско пространство ще продължи да се свива. Това навярно ще позволява през близките 5-10 години едва-едва да се поддържа държавност и елементарно възпроизводство без надежди на възстановяване в дългосрочна перспектива и с изключително негативна прогноза след 2025-2030 г. за Родината ни като цяло.

Иновационен сценарий

При този сценарий ръководството на страната трябва да конструира нови социални форми, адекватни на преадизвателствата на 4ИР и да постави нови цели, отговарящи на времето. Длъжно да комуникира с обществото целите, ограниченията и критериите, според които ще се осъществява избора на алтернативи в процеса на вземане на решения.Това изисква качествено нови процедури:

• Диалог с обществото: «кръгла маса», изработваща националния „дневен ред” предвиждащ преход към - Нов обществен договор с ясно определяне на зоните на консенсус, на компромиси и стопиране на радикално несъгласните:

•Инвентаризация на ресурсите, определяне на динамиката на движение към описания в Договора «образ на бъдещето»;

• Създаване на иновационна система за изграждане на оптимални социални форми (организация на потока от идеи, подбор на проектите и разпределение на ресурсите за реализация);

• Реорганизация на системата за интелектуална поддръжка за вземане на решения в посока търсене на иновационнен модел за развитие;

• Формиране и усъвершенстване на цялостната иновационна структура и функциониране в иновационен режим.

При този сценарий ще бъде възможно да се говори за създаване на базирана на 4ИР иновационна платформа за развитие. В този случай ще бъде възможно не само да се съхрани и разшири социално-икономическото и културно-демографско пространство на България, но и да се формира действително развитие създаващо дългосрочни перспективи за България и българскиая народ в бъдещето.

Идеи за основни насоки и инструменти за внедряване на 4ИР в България

Основни насоки:

  • Нано и биотехнологии на основата на собствена ресурсна база – българското селско стопанство и хранително.вкусова промишленост, включително технологии за здравословно хранене и живот;

  • Нова информационни технологии – България като важен софтуерен център;

  • „Интелигентно машиностроене“ - крайно изделия като робокарно производство, БПЛА, домашни роботи и други;

  • Интелигентно селско стопанство;

  • Хуманитарни технологии;

  • Други.

Инструменти:

  • Стимулиране на иновационни „стартап“-и;

  • Формиране на иновационни научно-производствени комплекси към университети, институти на БАН и други;

  • Създаване на държавна иновационна мрежова структура, работеща чрез следните механизми:

• Държавен мониторинг на иновационните процеси в страната и по света;

• Организирано от държавни органи иновационно прогнозиране на различни срокове в различни области;

• Инвестиции от страна на специалнш иновационни фондове към Банката за развитии или частично или напълно да се финансират от бюджета;

• Безплатно предаване на лицензи за стопанско използване на изобретения, патентовани в хода на изследвания проведени с бюджетни средства;

  • Дейност на финансирани чрез бюджета или по смесен начин центрове за разпространение на нововъведенията, консултационни центрове, иновационни борси, изложби и панаири, информационни издания;

  • Държавна експертиза на иновационни проекти;

  • Закупуване от чужди страни и продажба в чужбина на патенти и лицензии посредством държавни органи;

  • Данъчна подкрепа чрез съкращаване на данъчната база на печалби, осъществени чрез високотехнологични проекти,

  • Морална подкрепа чрез връчване на държавни награди на водещи учени, даване на почетни звания, пропаганда и рекламиране на тяхните постижения;

  • Създаване на Агенция за иновационно развитие;

  • Държавно-частна и държавно-обществена инициатива;

  • Други.

Тук ще кажем няколко думи повече за Агенцията за иновационно развитие, която в никакъв случай не бива да става поредно йерархично-бюрократично звено. Тя следва да представлява мрежова структура работеща в следния режим на действие:

• Малка и гъвкава – работят само десетина професионалиста – командни лидери. Те работят на проектен принцип с пълна отговорност за успешната реализация на проекта, който курират;

• Автономна и свободна от бюрократични задръжки – дадени са пълномощия на командия лидер за директно наемане на нужните сътрудници;

• „Плоска организация” – съществуват само две йерахични нива – стратегически център и команди, което позволява свободния обмен на информация и комуникация;

• Команди и мрежи – при необходимост се създава команда от множество различни специалисти, които пряко докладват на ръководителя на командата. В дадения случай се използва принципа на „аутсорсинга”, т.е. използване на „външни ресурси”;

• Проектен подход на основата на предизвикателството – основно се работи на проектен подход с ясни предизвикателни цели;

• „Микс” от свързани сътрудници, част от които са университетски изследователи или пък сътрудници на технологически фирми;

• Приемане на провала и ориентация към революционни пробиви;

Заключение

Иновационният преход е времева и пространствена точка, в която се концентрират не само икономически променливи, но също така политически и геополитически, психологически социо-културни и т.н. променливи. В дадения материал естествено тези извъникономически променливи са игнорирани. Нашата цел е икономически анализ. На тази основа разработка на идеи за иновационен преход като начин за проектиране на бъдещата реалност.

Решаваща роля за прогнозиране на бъдещата реалност играе отсъствието или присъствието на проектно мислене и действие. В дадения случай това означава да се направи извод, че в чисто икономически план се изисква активен подход, т.е. да се действа изпреварващо. И тъй като в националното пространство държавата е най-мощната легитимна организирана и организираща сила тя трябва да действа „изпреварващо”. От този извод следва и заключението за необходимостта от смяна на текущата социално-икономическа система на България като верен път за формиране на отимистична перспектива за Родината ни.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели