Решението на българския парламент, а не на отделни български политически партии, по един световен проблем като 24 април - Денят на преклонение към жертвите на арменския геноцид – можеше да бъде подготвено, редактирано, консултирано, съгласувано, осъвременено и представено като общонационално поне три години преди тази дата!
Така биха постъпили организираните и сериозни нации, независимо къде се намират в световната география или интеграционна схема .
Нищо такова не се случи – Декларацията по този трагичен повод беше внесена от една парламентарна група, нейното включване в дневния ред на парламента беше местено като селска каруца в продължение на три дни напред и назад, а окончателната редакция на ключовата и дългосрочна позиция беше правена в последните 20 минути, при това с традиционното и задължително участие на българския министър-председател Бойко Борисов - последна и окончателна инстанция на всичко в държавата.
Всичко това е унизително, жалко и пагубно.
Но не за българските арменци - те показаха през тези няколко седмици колко сплотена, съзнателна и високоморална е тяхната общност !
В нито един момент те не си позволиха да произнесат лоша дума или упрек към българската политика, не потърсиха „максималистични цели”, не вложиха агресия в своите искания.
И всичко това след огромните жертви, след 1,5 – 2.0 млн. човешки същества по пътищата и селищата на Анадола, Киликия и сирийските пустини, след младотурското организирано изтребление, след страдалческа емиграция!
Нямам съмнение, че не парите, постовете и влиянието, а великото изпитание правят арменците достойна нация, с характерно самочувствие и добра преспектива.
Те ще продължават да бъдат велика християнска нация, въпреки милионите жертви!
Сега вече въпросът е за нас, за българите - кои сме, какви сме и каква е цената на нашите думи!
Днес българските политически лидери показаха завършено, трайно и доказано безсилие, безсрамие и продажност!
След днешната петъчна сутрин се питам – нацията ни пред пропаста ли е или вече лети в нея!
И изпитвам срам от всичко това, което се случи на 24 април 2015 г. в българското Народно събрание !
Срам изпитвам от жалкото представяне на събитията в българските медии, които спазиха стрикно през цялата ранна сутрин на деня наложеният им сценарии!
Нямам никакво съмнение какво ни очаква при следващото публично изпитание на националната ни памет, на общественото ни мнение и морал !
А то предстои буквално след две седмици – Денят на Победата - 9 май 2015 г.
