/Поглед.инфо/ Зам.-помощникът на държавния секретар на САЩ по европейските и евразийски въпроси Габриел Ескобар започна често да обикаля столиците на балканските държави. Той е отличен познавач на региона. Ескобар идва на 7 ноември в Босна и Херцеговина. Преди да пристигне той отправи послание към гражданите на страната: „Наистина искам хората в Босна и Херцеговина да знаят, че ние сме ангажирани с факта, че няма да има война“. „И повярвайте ми, всички страни в региона, включително другите страни, подписали Дейтън, включително Хърватия и Сърбия, се ангажират да не виждат война в региона“, заяви американският дипломат в интервю за радио „Свободна Европа“. Ескобар даде да се разбере, че САЩ ще фокусират своето внимание върху Република Сръбска и по-точно върху нейния президент Милорад Додик. Американецът го обвини, че подкопава конституционния ред на страната, което я заплашва с разпадане. Додик неотдавна намекна, че Република Сръбска е готова да създаде включително и своя собствена армия. „Искам да обсъдя с нашия посланик, преди да обявя за нови санкции. Те са на дневен ред. Но искам да кажа на народа на Босна: няма да има повече война, ние, международната общност сме обединени с нашите партьори в Европа и това, което искаме, е да се уверим, че нашите ангажименти за мира и сигурността на хората в региона се реализират. Но що се касае до отслабването на централните институции, ще бъда много откровен, причината за това е всъщност корупцията. Това, което Додик прави, е, че се опитва да намери начин да защити властта и своите пари. И така, моля босненци да не му позволяват да прави това“, каза Ескобар. В цитираното по-горе интервю американският дипломат заяви, че САЩ подкрепят инициативата на Сърбия „Отворени Балкани“. Според него тя се разглежда като позитивно развитие в региона. Ескобар обърна внимание, че диалогът Косово-Сърбия се координира от САЩ и Европейския съюз, в ролята му на аниматор.
На Балканите се наблюдава абсолютна синергия между дипломатическите усилия на САЩ и Германия. Дипломатическите оценки на двете страни съвпадат. И Вашингтон, и Берлин посочват Милорад Додик като основен смутител на мира в Западните Балкани. Тази оценка фигурира в доклада на върховния представител за Босна и Херцеговина, германеца Кристиан Шмид. Той обаче е нелегитимен за Русия, която не го признава. Но „големият приятел на Путин“ Александър Вучич приема Кристиан Шмид официално в Белград. „Федералното правителство споделя голямата загриженост на върховния международен представител Шмид за вътрешнополитическата ситуация в Босна и Херцеговина и особено за поредицата от изявления на сръбския президент Милорад Додик“, заяви миналата сряда източник от германските правителствени среди. „Призивите за отделяне и стъпките за отслабване на държавата като цяло са безотговорни и напълно неприемливи“, коментираха от германското външно министерство. Германците дадоха да се разбере, че те плътно координират своите балкански външнополитически действия с четири западни държави: Великобритания, Франция, Италия и САЩ.
Кристиан Шмид отправи в своя доклад много сериозни обвинения срещу Милорад Додик. „Босна и Херцеговина е изправена пред най-сериозната си екзистенциална криза от следвоенния период“, твърди германският дипломат. Докладът директно обвинява президента на Република Сръбска като виновник за ескалацията на ситуацията в страната и рушител на Дейтънското споразумение от 1995 г. Налице е още една непреодолима пречка, която комплицира обстановката около Босна и Херцеговина. Кристиан Шмид е назначен за върховен представител без съгласието на Съвета за сигурност на ООН, извън юридически обоснована процедура. Затова Русия не го признава. Република Сръбска също не желае да сътрудничи с него, защото го счита за нелегитимен. Милорад Додик е президент на Република Сръбска до 2018 г. , след което става сръбският член на Председателството на Босна и Херцеговина. От 2018 г. президент на Република Сръбска е Желка Цвиянович.
Преди няколко дни Съвета за сигурност на ООН обсъди обстановката в Босна и Херцеговина. Необходимо е да се знае, че върховните представители за страната имат невиждани правомощия, които са достойни за колониални владетели. Територията на Босна и Херцеговина е окупирана от Австро-Унгария след 1878 г. До края на Първата световна война се управлява от губернатор, назначен от императора. Днес върховният представител за Босна и Херцеговина е с по-големи правомощия от императорския наместник от преди повече от един век. Кристиан Шмид може да приема и отменя закони, да назначава и уволнява длъжностни лица безконтролно. А него никой не го е избрал. Последните две десетилетия бошняците оказват постоянно натиск за унитаризация на страната. Те се подкрепят от Запада. Унитаризацията се представя като лек за всички проблеми в държавата. Република Сръбска е огромна и единствена пречка за унитаризирането на Босна и Херцеговина. Ето защо Милорад Додик не е никак симпатичен. Ама никак. От друга страна, хърватите са доминирани от бошняците. На последните избори те избраха за свой представител в президиума на Босна и Херцеговина... член на бошняшка партия.
Бошняците (босненски мюсюлмани) очакваха с нетърпение и увереност заседанието на Съвета за сигурност на ООН. Те бяха убедени, че сърбите ще бъдат осъдени като виновници за ескалацията, а Кристиан Шмид ще бъде легитимиран. Уви, не се получи. Русия се противопостави. На Кристиан Шмид му бе забранено да се изказва и представя своя отчет за ситуацията в Босна и Херцеговина. Какво се оказа? Русия защитава сръбските интереси в Босна и Херцеговина далеч по-самоотвержено от Белград и Александър Вучич. И докато драмата се разиграваше в ООН, сръбският президент се скри в Шотландия, за да подпява на Грета Тунберг. Александър Вучич прие Кристиан Шмид в Белград и го нарече „негов приятел“. Също така Вучич подписа декларация на срещата на върха на ЕНП в Словения, в която се призовава всички страни в Босна и Херцеговина да сътрудничат с върховния представител, и се посочва именно Република Сръбска като виновна за днешната ситуация в страната. Нещо повече. Вучич заповяда „като знак на добра воля“ да бъде освободен Едина Враня, гражданин на Босна и Херцеговина, арестуван от сръбската полиция и заподозрян в извършване на военни престъпления против сърбите през 1993 г. и 1994 г. Сръбският президент постъпи по този начин по заповед от Ангела Меркел, твърди Младжан Джорджевич, политически противник на Вучич.
С напредване на времето Русия изпада във все по-слаба позиция на Балканите. Очевидно, че концептуалистът от десетилетия на руската „мека сила“ в нашия регион се оказа на много ниско професионално ниво. На Балканите руската драма се оказва една и съща, но никой в Москва не си взема поуки. Черногорският президент Мило Джуканович в началото на своята политическа кариера беше човек на Русия. След няколко години се оказа, че работи срещу руските интереси в Черна гора и е тежък русофоб. Днес Мило Джуканович тръби, че Сръбската православна църква е останала единствената трансгранична инфраструктура на сръбския национализъм или по-точно на великосръбския шовинизъм. Не се ли получава нещо аналогично и в Северна Македония по линия на православната църква? В бивша Югославия мрежата от таблоиди е най-добрият инструмент за създаване на обществено мнение.
Президентът Александър Вучич е лидер на Сръбската прогресивна партия. Той е заемал (1998-2000) поста министър на информацията (пропагандата) по времето на Слободан Милошевич. Завършил е Юридическия факултет на Университета в Белград. Учил е английски език в Брайтън, Англия, и известно време е работил като търговец в Лондон. След завръщането си в Югославия той е назначен за журналист в Пале, Босна и Херцеговина. Мрежата от контролирани от властите в Белград телевизионни програми и таблоиди са сърцевината на смазаната пропагандна машина на Вучич. Въпросните медии години наред поддържат драматична атмосфера и извънредно напрежение. Постоянно професионално набиват в съзнанието на хората, че за Сърбия и сърбите само един човек може да играе ролята на „спасител“. И това е Александър Вучич. Множество заглавия хвалят президента и неговата безкористна саможертва за сръбския народ. Таблоидът Objektiv преброи 6357 лъжи на опозицията, които засягат Андрей Вучич, брат на сръбския държавен глава. Един от акцентите в сръбските таблоиди са текстове „разобличаващи“ световните заговори срещу Сърбия, Сръбската православна църква и самия Вучич. Естествено, Сърбия и президентът имат и приятели като Русия и всемогъщия Путин. Катарина Живанович заяви във всекидневника „Данас“, който е една от малкото критични към Вучич медии, следното: „Таблоиди съществуват навсякъде по света, но само в Сърбия държавата има свои собствени таблоиди“. Вучич на практика е „редактор“ на всички водещи таблоиди в Сърбия след 2012 г., когато дойде на власт.
България в исторически план винаги е търпяла огромни щети от подкрепяния безусловно от Русия проект „Велика Сърбия“. Най-много в Северна Македония, която в последно време започнаха да наричат „Южна Сърбия“. И май не без основание. „Велика Сърбия“ е старото название на днешния „Сръбски свят“. Вучич се опитва да го изгради с различните форми на хибридна война. Януш Бугайски, американски експерт по Балканите, счита, че сръбският президент е реанимирал стария проект „Велика Сърбия“. Вучич разчита на отслабване на съседите, двулична дипломация включително и към Русия, а също така и на руска помощ. Основните цели са Косово, Черна гора, Северна Македония, Босна и Херцеговина. Вучич използва острия геополитически конфликт на Балканите между САЩ и Русия, и до момента лавира успешно, мерейки дрехите на „обединител на сръбските земи“ от времето на Стефан Душан. Вучич ще жъне успехи дотогава, докогато Русия си въобразява, че продължението на „руския свят“ на Балканите се нарича „сръбски свят“. В същото време Западът счита, че може да гледа на проекта „Отворени Балкани“ (Сърбия, Албания и Северна Македония), наричан още „мини-Шенген“, като стъпка към интегрирането на Сърбия в НАТО заедно със „Сръбския свят“. Вучич се опитва да играе играта, която играеше преди години Андрей Луканов в България. Карлович намигаше на Москва и се опитваше да пусне ирански природен газ вместо руски в Европа.
Реално Русия има на Балканите само един истински приятел в лицето на Милорад Додик. Но за него предстоят дни на тежки изпитания. Русия се изтегля от Балканите. Включително и финансово-икономически. Най-голямата руска банка Сбербанк се отегля от Централна и Източна Европа. Продава своите активи в Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Сърбия и Словения. Явно, че геополитическа ситуация за руснаците в региона е неблагоприятна. И Балканите постепенно се превръщат в „неприоритетно направление“.
Развитието на вътрешнополитическата обстановка в Черна гора през последната година и половина също се вписва в класическата балканска „руска драма“. Черногорският премиер Здравко Кривокапич се яви на парламентарните избори през 2020 г. от организацията „Няма да предадем Черна гора“, която бе част от опозиционния „Демократичен фронт“. За разлика от партията на президента русофоб Мило Джуканович опозиционното обединение пропагандираше преди вота за отмяна на санкциите срещу Русия и даже настояваше за излизане от НАТО. Веднага след изборите, на които победи „Демократичният фронт“, назначеният за премиер Кривокапич се „преобу“ в движение. Всички предизборни лозунги бяха забравени. Премиерът стана рязко пръв приятел на западните посланици. На 3 ноември Кривокапич беше в Белград при своя „учител“ по гигантски слалом Вучич. Май и нашият Радев е същият скиор. Посещавал е същата известна школа по „гигантски слалом“ на Балканите. Първият мандат Радев беше избран с шумната подкрепа на движение Русофили, а бивш служител на ЦРУ написа книга, в която посочи българския президент и Игор Додон, президент на Молдова, за „проекти на Кремъл“. Днес вечният лидер на българските Русофили Николай Малинов, награден с медал от Путин, попържа в медиите Радев и твърди по телевизиите, че неговият „приятел“ Льонята, генерал Решетников, вече е преминал 70-те години и „дава фира“, по възрастови причини вече не е в час. Хората на Решетников от руския сайт „Балканист“, които пропагандираха великосръбските стремежи и оплюваха с повод и без повод България, позамлъкнаха. Даже и те се досетиха, че нещо не е наред с „приятеля на руския народ и Путин“ Александър Вучич.
Днес Вучич играе две роли едновременно. На „подпалвач“ и „пожарникар“ в региона. По този начин той диктува динамиката и мястото, на което се разиграват великосръбските планове и кроежи. Образно казано Вучич играе ролята на „суфльор“ в разигравания театър в Западните Балкани. Неговата програма максимум е да изгради една „Малка Велика Сърбия“ с мощна евроатлантическа проекция. Що се касае до руснаците, то те и това ще преглътнат. Русия някак свикна да свива своето присъствие на Балканите. Ето така и Черна гора се превърна пред очите й в Монтенегро.
