/Поглед.инфо/

  • Използват Украйна като антируски инструмент в Черно море
  • НАТО е еквивалент на Пентагона, европейците отдавна са отвикнали да служат в армията, казва инж. Боян Чуков 

- Може ли да се каже, че същността на "горещия" конфликт между Русия и Украйна в Черно море се свежда до това, че и Москва, и Киев смятат териториалните води в акваторията около Крим за свои?

- Конфликтът в Азовско море между Русия и Украйна е само един от страничните „продукти“ на геополитическата битка между Вашингтон и Москва. Украйна играе ролята на proxy - на инструмент на американците срещу руснаците. Киев е превърнат в „ръжен“ на САЩ в Евразия, с който янките решават своите геостратегически цели. Постоянният конфликт между руснаци и украинци отвлича значителни ресурси на Кремъл. Основната цел на задълбочаването на конфликта между Киев и Москва има за задача не само да блокира реинтеграционните процеси в постсъветското пространство, но и да се търси омаломощаване и разпадане на Руската федерация. Особено след 2014 г. тези реинтеграционни процеси се наблюдават съвсем отчетливо. 

- Могат ли да се считат за провокация действията на бившия украински президент Петро Порошенко от ноември 2018 г., когато украински моряци неочаквано нарушиха действащата практика за съгласуване с руските лоцмани и граничари и опитаха да преминат в Азовско море под Кримския мост?

- Украинските моряци съвсем целенасочено търсеха сблъсък с руските кораби в Азовско море. От ноември 2018 г. измина доста време и редица излезли по-късно в публичното пространство факти показват, че в подготовката и провеждането на провокацията на украинските моряци са взели участие и специалните служби на Украйна. Руснаците успяха да отиграят сложната ситуация и не позволиха да се развият предварително планираните от Киев драматични събития. Но да повторя: Киев никога не би се осмелил на подобни действия в Азовско море, ако зад гърба на украинските управляващи не стояха янките. 

- Каква цел гони упоритото отричане от страна на Украйна и Запада на новата реалност около присъединяването на Крим, независимо дали този акт се смята за анексия или за доброволно присъединение?

- Присъединяването на Крим към Руската федерация е повратна точка в отношенията Русия-САЩ. След март 2014 г. рязко се влошиха отношенията между Вашингтон и Москва. Все още европейците гравитират около политиката на Вашингтон и не притежават пълна геополитическа субектност. Понятието „колективен Запад“ представлява една общност от васали на Вашингтон, които като гръцки хор се включват във външнополитическите спектакли, режисирани от американците. Присъединяването на Крим към Русия срина военно-стратегическите планове на Пентагона в Черноморския басейн. Янките вече виждаха Севастопол като своя военноморска база, но уви. Зелените човечета се появиха неочаквано и

Крим се превърна в непотопяем самолетоносач на руснаците в Черно море

След изграждането от американците на военната база „Бондстийл“ в Косово, втората планирана опорна точка на Пентагона в нашия регион бе Крим. Не се получи, американските планове се провалиха. По това време глобалният хегемон все още не бе осъзнал, че вече е бивш глобален хегемон. Руските оръжейни системи през последните две години изпревариха технологично американските аналози и Вашингтон вече няма военен ресурс да налага своята воля в коя да е точка на земята, както беше до преди 4-5 години.

- Смята ли някой сериозно, че Русия би върнала Крим заради санкциите, или че НАТО ще воюва с Русия в Черно море заради Крим?

- Мисля, че няма да станем свидетели нито на първото, нито на второто. Русия няма да върне Крим. Нито американците ще закрият своята база „Бондстийл“. Добре е постепенно да свикнем с мисълта, че НАТО е еквивалент на Пентагона. Европейците отдавна са отвикнали да служат в армията както преди 50-на години. Помислете! Днес 40% от германските мъже биха желали да бъдат домакини. Това е останало от кадровия резерв на Бундесвера. Още повече, че броят на европейските мъже, които обожават гей парадите, расте лавинообразно. Единствено турската армия е съхранила своята боеспособност. Но Анкара в последно време се еманципира и не е склонна да се подчинява на Вашингтон. На американците им е пределно ясно, че със своите нови хиперзвукови ракети руснаците ще унищожат всички ключови командни пунктове на американска територия, които са взели решение да бъдат атакувани цели на руска територия. Кремъл пределно ясно заяви, че мишена на руските ракети стават и всички американски бази на европейска територия, които представляват заплаха за руснаците. 

- Могат ли Крим, Керченският пролив и Кримският мост с времето да станат прецедент в европейското морско право? В края на краищата има сложни случаи: Северен Кипър (никой не налага санкции срещу Турция), Гибралтар, Босфора и Дарданелите... Има ли възможност с времето да се стигне до договорености между ЕС и Русия за някои "правила на поведение" в региона?

- Мисля, че в този план имаме прецедент. Западът никога не призна включването на Прибалтийските републики в състава на СССР. Е, и? Всичко се свежда до баланса на силите между глобалните фактори.

Днес всичко се решава в триъгълника САЩ-Русия-Китай

Проблемът за постигане на договорености между Русия и ЕС се свежда до проблема, че Брюксел не е самостоятелен играч на международното поле. Все по-очевидно е, че Москва може по едни въпроси да се договори с Берлин, по други – с Париж, по трети – даже и с Лондон. По принцип е много сложно държава с глобален геополитически код да договаря „правила на поведение“ с държава, която има регионален геополитически код. Да не говорим за тези държави, които имат локален геополитически код.

- Ще могат ли Западът и Русия да се договорят за деескалация, що се касае до военните учения в Черно море? В крайна сметка, ако говорим за дългосрочен мир, стабилност и икономическо развитие на региона, военното напрежение видимо не подпомага всичко гореизброено. Съществува ли руска военна заплаха за България? 

- Руска военна заплаха за България няма. Поне днес. Но нагнетяването на истерията с „руската военна заплаха“ обслужва геостратегическите планове на Пентагона в Европа. Ето защо, ако няма руска заплаха, то тя трябва да бъде измислена. Трябва да се говори постоянно за хибридна война. Към днешна дата не виждам някакво основание да очакваме спад в напрежението между Русия и колективния Запад. Трябва да свикнем да говорим и за Китай, който също води ожесточена търговска война със САЩ. Няма да е далеч денят, когато НАТО ще започне да говори за китайската военна заплаха и хибридната война, която Пекин води срещу страните от ЕС и НАТО. Да припомня: преди време имаше нужда да се раздухва, че Европа е заплашена от ирански и севернокорейски ракети. Нали си спомняте колко много „говорещи глави“ ни плашеха от телевизионния екран, че иранските аятоласи не се шегуват и току виж ни стоварили цялата ракетна мощ на Корпуса на стражите на ислямската революция. Смешно, нали?         

- "Турски поток" и участието в други руски енергийни проекти за България са перспектива за бъдещето под формата на приходи от милиарди доходи за икономиката, или "нож в гърба" на Украйна? Ако е второто, не са ли твърде много жертвите заради държава с крайно нееднозначна политика и репутация? Разумен ли е подходът, при който държавите от ЕС под натиска на САЩ вече 5 години по някаква причина жертват много заради Украйна, която е доста далеч от встъпване в НАТО и ЕС?

- Поне през близките години няма вариант руският природен газ да престане окончателно да се транзитира през украинска територия. Въпросът е какъв ще бъде обемът на транзитирания газ. Проблемът е, че под определен обем транзитиращ руски газ през Украйна използването на украинската газопреносна мрежа става нерентабилно. Но това е въпрос, който може да се реши само с преговори между руснаците и украинците. За нас проблемът е, че „Южен поток“ се провали. Той се превърна в „Турски поток“ и

турците ни станаха комисионери на същия този газ, който щяхме да получаваме директно

от Русия. Както казват руснаците: „Нагулялись, напрыгались и наскакались“. Докато европейците се държат като васали на САЩ, ще продължават да обслужват американските планове в Европа и ще продължават да се конфронтират с Русия заради Украйна. Европейските елити не служат на своите народи. Те са компрадорски и „слушат своите началници“. 

- Смятате ли, че някога ще дойде време, в което всички черноморски страни ще се съберат на конференция за решаването на проблемните въпроси? И къде би могла да се проведе такава среща?

- В Черноморската зона и днес има различни международни организации, които обсъждат проблемите в нашия регион. За съжаление не могат да се похвалят с особени успехи. Ако погледнем Каспийско море, то там също се водят постоянно преговори, но сериозни резултати все още няма. Транскаспийски газопровод не е построен, но за него се говори постоянно. Сред черноморските страни се открояват две - Русия и Турция. Те са водещи. САЩ се опитват под прикритието на НАТО да се наместят в Черно море, но засега с променлив успех. Не съм оптимист. Американската стратегия цели повишаване на военното противопоставяне между натовските черноморски страни и Русия. Напрежението нараства. Опасявам се, че Украйна отново ще бъде използвана като антируски инструмент в Черно море. Мисля, че Истанбул е добро място за диалог между черноморските страни. Все пак Турция държи Черноморските проливи, които са естественият „винтил“ на Черно море.  

Иван Иванов, Стандарт