/Поглед.инфо/ Поредица от причини правят терористичните актове на турска територия неизбежни. Тях е възможно да ги организират кюрдите като резултат от наказателните операции на турската войска в кюрдските райони на Турция и Сирия. Възможни организатори могат да бъдат турските специални служби, за да оправдаят турската интервенция на сирийска територия. Джихадистите от ДАЕШ също са редовните заподозрени и имат предимство. На тях може да им се препише всеки един терористичен акт в коя да е точка в Близкия Изток, Европа, Америка или Азия, без да се обижда кой да е глобален или регионален играч. Джихадистите терористичната дейност я умеят и я практикуват с желание. На 17 февруари 2016 г. в Анкара целенасочено бe атакуван военен персонал от Генералния щаб на Турция. Кюрдите по принцип имат да си връщат за артилерийския обстрел от турска територия на кюрдските населени пунктове в северна Сирия. Да не говорим за кървавата вакханалия организирана през последните седмици от турските военни в Диарбекир. Само там по някои данни са били убити над 750 кюрдски жени и деца. Но да не забравяме! Реджеп Ердоган се страхува най-много от турските военни, не толкова от кюрдите. Много показателен е фактът, че в сряда вечерта в шведската община Ботширка, която е на 17 км от Стокхолм бе взривен турският културен център. В празното здание са изпочупени само стъклата. Кюрдите са извън всякакви подозрения. Няма никаква логика те да взривяват празен турски културен център в Западна Европа. Но за това пък взривът може да легитимира допълнително нахлуването на турския аскер в Сирия. Всеки път, когато Реджеп Ердоган е в ситуация да му се скара „световната демократична общност”, незабавно става някакъв терористичен акт в Турция или антитурски някъде по света. Така Реджеп Ердоган се превръща във вечна „жертва на тероризма” и получава море от съболезнования. Въобще терористичните актове в Турция и антитурските по света винаги стават в „удобно време” за дуета Ердоган-Давутоглу. Възможно е да се заподозрат турските специални служби или техни чужди наемници за извършването на терористичния акт срещу турските военни на 17 февруари в Анкара.
Някак си мина незабелязана подкрепата тези дни на Ангела Меркел за ДАЕШ. Тя открито застана на страната на джихадистите с предложението да се създаде по сирийско-турската граница десеткилометрова „зона забранена за полети”. По-ясно казано, хората на ДАЕШ да бъдат защитени от руската бойна авиация и да продължи турската логистична подкрепа с оръжие и провизии. Всички тези събития са на фона на неблагоприятното развитие на фамилния петролен бизнес на Реджеп Ердоган с неговите бизнес-партньори от ДАЕШ.
Положението на турския президент се усложни и от стартиралите преговори между Русия, Венецуела, Саудитска Арабия, Катар, Ирак и Иран за ограничаване на добива на нефт. Турция бе изоставена от своите „надежни съюзници”, които започнаха да преговарят с Москва. Америка се занимава със своите президентски избори. Вашингтон промени своето отношение към ДАЕШ след като джихадистите загубиха търговията с транзитирания нефт през турската граница. Излиза, че Ердоган, Меркел и ДАЕШ се опитват да върнат предишната ситуация.
Реджеп Ердоган изпада във все по-тежко положение. Каквото и решение да вземе, ще бъде много кърваво. Като се има предвид натрупаното оръжие в Сирия и Ирак както и огромното число врагове, които си спечели Реджеп Ердоган през последните години, то в обозримото бъдеще съдбата на нашата югоизточна съседка ще бъде доста нерадостна. На турците им предстои да берат горчивите плодове на авантюристичната външна политика на тандема Ердоган-Давутоглу. В момента се поставят три въпроса. Първо, ще се осмели ли Реджеп Ердоган да даде команда турският аскер да нахлуе в северна Сирия. Второ, ако това се случи, то НАТО или по-точно САЩ ще застанат ли със своя военен потенциал зад агресията на Анкара. И трето, каква е вероятността от пряк военен сблъсък между Русия и Турция.
Реджеп Ердоган продължава да е тотално обсебен от идеята за възраждане на Османската империя. Заради тази негова фикс идея той отдавна гледа на сирийския регион Алепо и на иракския Мосул като на изключително турски зони на влияние. В момента джихадистите от ДАЕШ отчаяно отбраняват Алепо. Всеки момент армията на Башар Асад ще превземе почти двумилионния град. Алепо със своя демографски потенциал от над 2 милиона жители е ключов за предстоящите избори през 2017 година в Сирия. Тогава ще бъдат определени новите управляващи в Дамаск. Отделно сирийските военни практически излизат на сирийско-турската граница и лишават Анкара от възможността да снабдява с оръжие и провизии наричаните „умерена опозиция” джихадисти. Ако това се случи, то плановете на Реджеп Ердоган ще претърпят пълно фиаско. Турция ще напусне окончателно играта в региона. Джихадистите, които се лекуват или почиват в нашата югоизточна съседка, ще се окажат отрязани от зоната на бойните действия. Тогава те ще започнат да дестабилизират допълнително, освен кюрдите, вътрешнополитическата ситуация в Турция. При това на фона на пълното поражение на турските власти.
САЩ залагат на своето сътрудничество с кюрдите, въоръжават ги и се стремят да не влизат в директен сблъсък с Русия, която стои зад гърба на Башар Асад. Вашингтон по-скоро се стреми към подялба на Сирия на сфери на влияние, макар и неформално. Какво му остава на Реджеп Ердоган? Да нахлуе сам в Сирия с непредсказуеми за него последствия? Няма как Реджеп Ердоган да се скрие зад НАТО. В този случай той ще бъде агресор и ще наруши международното право. Спекулациите, че руската авиация „нарушава” за 17 секунди или по-малко турското въздушно пространство, вече се изтъркаха като средство за обработка на световното обществено мнение. Този похват изглежда жалък, както и безумното обяснение, че Владимир Путин не вдига телефона, когато Реджеп Ердоган му звъни. Вероятността Турция да победи Русия в пряк военен сблъсък е прекалено оптимистична даже за турските медии, които обслужват дуета Ердоган-Давутоглу.
На сирийска територия се водят четири войни. Първа, Русия срещу световния джихадистки и шахидистки интернационал в лицето на ДАЕШ, „Нусра” и всички други групировки с подобни етикети, които ислямистките главорези си ги разменят в зависимост от ситуацията. Та чак до т.нар. „умерена опозиция”, ползваща същия този кадрови ресурс. Целите на Москва са следните: унищожаване на джихадистите от руски произход, които след време категорично ще се завърнат на руска територия; спасяване на легитимната власт в Дамаск; завръщане на Москва в Близкия Изток и позициониране в югоизточното Средиземноморие. Втора война, Анкара срещу кюрдите. В Сирия Реджеп Ердоган преследва две цели: сваляне на Башар Асад от власт и под прикритието на „борба с тероризма” водене на война срещу кюрдските автономисти от ПКК (Кюрдска работническа партия) в Турция и тeхните последователи на сирийска територия. Когато Анкара говори за бомбардировки срещу ДАЕШ става въпрос предимно за нанасяне на удари срещу кюрдски въоръжени формирования и центрове на ПКК. Турците обстрелват с оръдия и сирийските кюрди, които се въоръжават от САЩ. Във вторник тази седмица Вашингтон, Брюксел, Париж, Кайро… поискаха от турците да престанат да бомбардират кюрдските сирийски въоръжени формирования, които единствени могат да се сражават с ДАЕШ. Турците са глухи по отношение на тези искания и твърдят, че „това за тях е въпрос на национална сигурност”. Трета война, Саудитска Арабия срещу Иран. Регионалното съперничество между Рияд и Техеран се проявява много релефно на сирийска територия. Иран и Сирия имат подписан още през 1990 година договор за взаимна отбрана. Техеран защитава алаутите, които са на власт в Дамаск. Рияд се стреми да свали Башар Асад и в сирийската столица да бъде поставено сунитско управление. Появата на саудитски военни самолети в Турция само нагнетява конфронтацията в региона. И четвърта война, Русия срещу Турция. След 24 ноември, когато турците свалиха руския Су-24 отношенията между Москва и Анкара се влошиха рязко. Русия до този момент ясно показа, че за убийството на руските пилоти Турция няма да се „отърве само с доматите”. Предислоцирането на допълнителна руска военна техника и бойни кораби в Близкия Изток подсказва, че при въоръжен сблъсък, според военни експерти, турците ще загубят още в първия момент около 40% от своята военна авиация и почти целия свой черноморски боен флот. Руският експерт и политик Симеон Багдасаров твърди, че предстои нахлуване на турските войски в Сирия: „По принцип настъплението към Алепо е вече решен въпрос. За прикритие на тези действия по границата могат да се разположат средства на ПВО и използване на бежанците в качеството на „щит” за всеки случай”.
a-specto.bg