/Поглед.инфо/ Уважаема госпожо Нинова,

Пише Ви един стар член на БСП. В буквалния смисъл на думата – членувах в БКП от 1975 г., а и в БСП съм със стаж десетина години повече от Вашия.

Мислех да започна с обръщението „другарко“, което символизира идейната и социална близост, общността между членовете на нашата партия. Изведнъж обаче си дадох сметка, че общото между нас е твърде малко - и аз, като Вас, завърших СУ с отличие, ала май това е единственото, което ни свързва.

Вие очевидно сте много по-способна. Аз и хиляди други като мен не сменяхме по пет работни места за 2-3 г. /тогава за такива казваха: „тоя за нищо не става“/. При Иван Костов мен ме изхвърлиха от работа, а вие станахте ръководител на прекрасни, все още държавни предприятия. Когато бях на 28 г., дъщеря ми посещаваше яслите безплатно, защото и аз, и жена ми бяхме аспиранти, а не директори и приватизатори.

Помня БСП през първите й 10 години. Тогава тя беше изолирана и мразена, преследвана и нерядко безпарична, но кипеше от живот, беше мощна река с редица идейни течения. Никога не се знаеше кога точно ще завърши едно събрание, пленум или конгрес, защото нямаше нагласен предварително дневен ред и имаше свобода за всякакви мнения, идеи и спорове.

Някъде от началото на 21 век започна да става все по-очевиден един крайно негативен процес. Не го започнахте Вие, но тогава Вие и подобните Ви започнахте по-масово да ставате членове на БСП. И нали сте талантливи, бързо започнахте да се катерите по върховете й. Така Партията, която повече от век беше изразител и представител на интересите на работещите, на трудещите се маси, започна да представлява и защитава някакви неолиберални или бог знае още какви, но не леви позиции.

Повтарям, този процес не започна с Вас. Но какво Ви караше да станете „най-добрия ученик“ в движението към безпринципното идейно блато? Сега настъпва кулминацията на този процес и на Вас се падна „честта“ да сте начело на БСП. След изборите вие /правилно!/ отбелязахте, че хората са Ви възприемали като част от статуквото, но обяснихте, /неправилно!/ че това се дължи на слабата работа на партията, която не е успяла да разясни, че БСП е против статуквото.

Хората Ви възприемат съвсем правилно, г-жо Нинова. Защото те не само слушат речи, декларации, програми, а гледат какво правите, как постъпвате! Занимавате се с всякакви несъществени различия и дребни проблеми, но основният въпрос – чудовищното и все по-задълбочаващото се социално-икономическо неравенство, което трябва да е архиважния въпрос за коя да е лява партия, все някак си Ви убягва.

Позорно е, че с участието на лявата партия бе приет т.нар. плосък данък. Но в какво се изрази по-нататъшната борба на БСП с него? Дори предложенията Ви, докато сте в опозиция, са доста осакатени. Единият от вариантите по същество бе повторение на плоския данък, действащ в Хонконг. Едва през януари, почти предизборно, се появи малко „по-прилично“ предложение /в-к ДУМА, 29.01.2021/, при което доходите над 10 хиляди лева ще се „облагат с близо 30%“. Така при десния Костов можеше да се плащат до 48% данък върху дохода, а лявата Нинова, дори в предложенията си, стига само до „близо 30%“ за най-богатите.

Добре, аз съм недоволен. Но не съм ли виновен и аз, защо съм си мълчал близо 20 години?

Не съм мълчал, г-жо Нинова. Поставял съм въпроса в моята ОПО, писал съм по медиите /които се съгласят да ме публикуват/, говорил съм по разни кабеларки, до прегракване съм спорил с настоящи и бивши членове на БСП, разговарял съм с приятели, които са делегати на Конгреса и членове на ръководните органи на партията.

Мнозина от тези хора ме подкрепяха или просто мислеха като мен. И те също не мълчаха. Често поставяха тези проблеми в съответните партийни органи. Оставаха в малцинство, но постъпваха така, както мислеха за правилно. Но лека-полека организираният партиен апарат започна да изтласква не само идеите на тези хора, но и самите тях от партията и нейните органи. Да се мисли различно започна да се превръща от нормално явление в престъпно поведение, особено през последните 4-5 години.

Ето защо, госпожо Нинова, ние, в нашата партия, млъкнахме. Опитвахме се да Ви кажем, че БСП под Вашето мъдро ръководство не върви накъдето трябва, но Вие ни затваряхте устата. Ако все пак успеехме да Ви кажем нещо, ставахме врагове, които „работят срещу БСП“, за ГЕРБ, за АБВ, за Мая Манолова, или дори „за американския ипериализъм“, ако си припомним времената на демократическия централизъм...

И така, госпожо Нинова, Вие ни принудихте да Ви кажем, че не сте права по едиствено възможния начин, който ни оставихте – на 4 април аз и още близо половин милион членове и симпатизанти на БСП не подкрепихме партията, която преди приемахме за изразител и защитник на нашите интереси. Защото тя престана да бъде това!

Повтарям, това наистина е единственият начин да направим „забележка“ – не на БСП, а на ръководството и Председателя й. И този начин е стар като демокрацията – не случайно след загуба на изборите в целия цивилизован свят ръководителите на партиите си подават оставките. Вие се опитахте /правилно!/ да направите това след изборите за Европарламент през 2019 г., но после /неправилно!/ разигравахте „номера от селска вечеринка“ за да не се приеме.

Разбира се, и аз се чувствам виновен. За 50 години никога не съм пропускал избори и винаги съм гласувал за своята партия, а сега... И на мен не ми е леко.

Изпълнителното бюро подаде оставка. Правилно! Но Вие не! Защото сте избрана преди 6 месеца. Но тогава Вие обещавахте как ще спечелите изборите, ще свалите авторитарния ГЕРБ /не че и сега, след изборите, не ни омайвате със същите приказки/ и как всичко ще бъде прекрасно. И за да стане това, еднолично се бъркахте в делата на партийните организации, еднолично редяхте листи, еднолично сеехте разкол сред социалистите...

И постигнахте чутовен резултат. Толкова малко гласове /под 500 хиляди/ на парламентарни избори БСП не е получавала никога в своята история. Дори през 1997, когато партията изживяваше тежка криза, пак получи подкрепата на близо милион българи.

Бяхте избрана преди 6 месеца, но всъщност бяхте преизбрана. Вие сте начело на БСП вече 5 години – и водехте партията от един провал към следващия, по-голям. Вие показахте какво можете – и социалистите не искат повече от същото.

В случая не става дума за Вас.Лично аз уважавам Вашите качества, Вашата енергичност, бърза реакция, непримиримо и бойко поведение. Проблемът е, че Вие използвате тези качества не толкова срещу Вашите политически противници, а срещу вашите съмишленици, съпартийци, другари.

Разбрах, че сте нежна душа, че силно Ви разстройва всяка критика. Затова няма да искам незабавно да поемете вината за изборния провал и да си подадете оставката. Ще Ви почакам месец да помислите и да решите: дали не е по-добре да бъдете редови социалист като мен и хиляди други или да продължите да бъдете лидер на 130 годишна партия и да я водите уверено към превръщането й в бутикова структура, която скоро не за балансьор, а и за „златния пръст на Атака“ няма да става.

Ако все пак решите, че не искате да поемате вината и отговорността, тогава след един месец, на 9 май, аз ще я поема – ще напусна БСП. Цял живот си мислех, че ще прекратя членството си в Партията по чл.13, ал.1, т.5 от Устава на БСП /прекратяване при смърт на социалиста/, но човек никога не знае...

В очакване на Вашето решение,

Ервант Степанян

*Ако ви харесва писмото и сте съгласни с мнението на автора, разпространете сред приятели.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели