/Поглед.инфо/ Макар и с половин уста, финансовият министър призна, че президентът няма нищо общо с обществената поръчка, спечелена от фирма, близка до Митьо Очите, за охрана на две къщи за отдих и едно митническо бюро. Процедурата е задвижена десет месеца преди Радев да встъпи в длъжност и приключва десетина дни, след като назначеното от него служебно правителство започва работа. Ако бяхме нормална държава, министърът щеше да се извини на държавния глава и всичко да приключи.
Да се извини, защото цялата информация по случая е в ръководеното от него ведомство и той можеше да пресече лъжите веднага, вместо те да набъбват лавинообразно. По време и благодарение на мълчанието му неистината дни наред си разиграваше коня. Вихреха се нелепици как Радев бил дал митниците на известния наркобос и организатор на престъпна група. Изстрелваха се въпроси с какъв морал, че и с какъв акъл бил харизал стратегически държавен обект (откога почивните домове са такива?!) на криминална организация. И защо главата на нацията подозрително мълчал, дали защото съвестта му е гузна. Избухваха бомби, падаха мълнии, банални справки бяха представяни за шокиращи разкрития. Публикувани бяха документи, но, по всички правила на манипулацията, само част от тях. Колкото да се види, че процедурата е финализирана малко след съставянето на служебното правителство. Та да се внуши, че е изключено партията и правителството на Борисов да имат каквото и да било общо.
А истината е точно противоположна. Обществената поръчка е обявена от кабинета "Борисов 2" и приключва при служебния финансов министър, който обаче не е чужд на "партията и правителството". Напротив, и сега, в "Борисов 3", си е министър, само че отговаря за друго ведомство. Горанов можеше да изнесе фактите още в началото на скандала и да предотврати спекулациите. Едва след като президентът се принуди да реагира, той проговори. Колкото да подхвърли кой в министерството му е кум, кой - сват, и кой - на булката брат. Което си е чиста проба димна завеса, целяща да прикрие факта, че въпросната поръчка е стартирала и приключила при двама министри, като и двамата са не просто свързани с ГЕРБ, но и днес са членове на правителството.
Несъмнено служебният финансов министър Ананиев е добър професионалист и неслучайно е в полезрението и на Радев, и на Борисов. Оценен бе и от Първанов, който навремето го съхрани като специалист, взимайки го за свой секретар. Прав е министър Горанов да казва, че експертите трябва да се ценят. И че държавната администрация не бива да се напада. Ако длъжностно лице е нарушило правилата, да си понесе отговорността, но не и да се атакуват институциите. Но нима президентът не е институция? Защо той трябва да бъде атакуван, и то съвършено неоснователно, както е в този случай? Или спрямо него може да се предприема всичко. Не защото не е прав, а тъй като рейтингът му е дразнещо висок.
Не е ясно дали е повлиян от подобни емоции, но Горанов настоява президентът да каже кой от властта пази Митьо Очите. Откъде накъде? Като какъв Радев да стори това?! Нима никой от правителството не помни, че всичките 17 души от организираната престъпна група на Желязков бяха задържани, когато начело на силовото ведомство беше социалист? Тогава и бяха осъдени. А с идването на ГЕРБ на власт служителите, провели тази толкова успешна акция, бяха уволнени. И оттогава Очите, поне доскоро, се радва на спокойствие от страна на властта. Това наистина няма как да се случи без политически чадър. Нелепо е управляващите да отправят въпроси, когато трябва да дават отговори.
Щурмоваците на президентския авторитет се дразнят не само от рейтинга му, но и от собствената си линия на разсъждения. Според която Радев може да няма пръст в уреждането на Очите, но със сигурност има грях, че служебното правителство е оставило на работа чиновници, осъществили скандалната поръчка. От което естествено следва, че за да няма за какво да се хванат критиците му, евентуално нов президентски кабинет трябва да уволни всички. Това произтича от тяхната логика, а не от неговата. Но те не си я харесват и му я приписват. И започват поредния парад на измислиците, в който се включват дори сериозни журналисти. Радев стягал държавен преврат, приискала му се гражданска война, в главата му бучал залпът на "Аврора", щял да разгонва опоненти, да организира лов на вещици, да предприеме репресии, да прави чистка, да предизвика хаос. Да сваля Борисов по румънски сценарий. Сякаш сме забравили, че този сценарий вече бе реализиран няколко пъти в България, но не от социалистите.
Този текст е плод не на политически симпатии или антипатии. А на притеснението какви измислици се поднасят на аудиторията, как се формира общественото мнение. След като дори срещу президента се бълва такъв вулкан от лъжи, всеки у нас може да бъде смачкан. Абсолютно всеки. Под знамето на борбата срещу фейк нюз.
Дума
