Човекът, когото ще издигнем, трябва да е доказал, че се подчинява на принципи, а не на ръководства, категоричен е номинираният от районни, младежки организации и от гражданското общество кандидат-президент.
Иво АТАНАСОВ е роден на 16 февруари 1953 г. в Кюстендил. По професия е журналист има и специалност икономика на промишлеността (ВИИ "Карл Маркс"). Депутат на БСП в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото НС. Бил е зам.-председател и председател на парламентарните комисии по култура, медии, телевизия и радио, Комисията по гражданско общество и медии. От 1999 до 2005 г. е зам.-председател на ПГ на Коалиция за България. Зам.-председател и председател на групата за приятелство "България - Италия". Бил е секретар и член на ИБ на ВС на БСП. Член е на СБЖ на СБП. Автор на четири публицистични книги и на над две хиляди статии, автор на колонка в ДУМА. От две години е секретар по комуникационната политика на президента Георги Първанов.
Женен, с един син.
- Ласкае ли ви присъствието сред близо дузината кандидат-президенти отляво?
- И да съм имал суета, останала е далеч в миналото. Радвам се обаче, че сред номинираните има дори няколко социалисти.
- Това закачка с така наречените широко скроени кандидатури ли е?
- Не ги закачам, даже много ценя такива личности. От всички обаче, които сега се "спрягат", широко скроена фигура е само Андрей Пантев. В останалите случаи е по-точно да се говори за широко скроена партия. Защото става дума или за персони, които са напуснали БСП, но са се върнали, тъй като без нея не могат да прогресират, или пък за такива, които са си пробвали късмета в други партии и като не са успели, са потърсили реализация при нас. И ние сме им дали този шанс, пренебрегвайки свои кадри, които не са скачали насам-натам, а са изстрадвали тежките ситуации, бидейки вътре в партията.
- Как тогава си обяснявате предлагането им в немалко партийни организации?
- Инерцията в БСП вече е много голяма. Да речем, че когато член на ръководството отиде в дадена община и настоява да се издигне някой пришълец в партията ни, хората обикновено се съобразяват, защото внушението прави другар от центъра. Чува се и за купени номинации. Някои от подслонените при нас кадри на други партии са наясно, че стават за експерти, но не и за политически лица, и си правят отводи. На други обаче хич не им трепва окото, че довчера са стояли зад доста по-различни идеи, дори са били срещу нас, хиперактивни са и сигурно ще финишират с най-много номинации. Не съм тесногръд, нито пък БСП, всичко е въпрос на мярка, но сякаш вече сме я загубили.
- Няма ли в един момент всичко това да се окаже много шум за нищо? Или смятате, че след два мандата на президент, произлизащ от БСП, партията има шансове да спечели за трети път изборите?
- Формирането на листата ни за последните евроизбори показа, че няма никакво значение кой с колко номинации е. На пленума дори не бе съобщено кой каква подкрепа има в страната. Партията беше впрегната да номинира, да отсява кандидатури, някъде дори с тайно гласуване, с бюлетини, тъмни стаички и комисии. Всичко това обаче се оказа просто "суха тренировка". А после ни упрекнаха, че не сме мотивирали структурите за вота. Сякаш мотивацията не започва с номинацията. Що се отнася до шансовете, вярно е, че българинът не обича да повтаря, камо ли да повери три пъти управлението някому. Но е вярно и че с изключение на далечната 1991 г. избирателят не е давал цялата власт на една и съща партия. Така че шансове има, важно е да умеем да ги оползотворим.
- Може би със Стефан Данаилов?
- Ламбо безспорно е най-популярната ни фигура. Ние обаче не сме съвсем почтени към него. Когато след загубите поиска най-важната оставка, не го подкрепихме. Когато призова бившите министри да излязат от парламента, някои дори се присмяха. А сега: "Ела, че ни трябваш!" Как тогава да не отказва! Щом имаме такава авторитетна фигура, трябва да се вслушваме често в думите й, а не само когато се озовем натясно. И още нещо. Стефан си е създал авторитета в друга сфера и после го е пренесъл в политиката. И след като при всяка по-трудна ситуация опираме до него, възниква въпросът: толкова ли нямаме кадри, които да са изградили името си вътре в политиката и "да стават" за кандидат-президенти? След като Георги Първанов спечели втория мандат и беше ясно, че няма право на трети, веднага трябваше да се инвестира в няколко души, които целенасочено да се готвят. И сега да избираме измежду тях според конкретната ситуация.
- Социалната мрежа Фейсбук прави революции не само в арабския свят, г-н Атанасов. Ето, събраха се хора, при това - от най-различни цветове, и ви номинираха за кандидат-президент...
- Онези, които мислят с понятия като "апаратни игри" и "кулоарни интриги", внушават, че целта на групата "Иво Атанасов - президент" е да си правя пиар. Сякаш нещо им пречеше след загубите и те да се оттеглят като мен, пък да си правят пиар, колкото си искат. Не за тях, а за другите ще кажа, че с най-активните фигури от групата съм се виждал два-три пъти в живота си, и то след създаването й. Инициативата е плод на желанието да не се предрешава изборът на гражданите, а те да бъдат чути още във фазата на номинациите. Всеки ден нови и нови хора застават с имената и биографиите си зад каузата, вече са към четири хиляди. Сред тях има и популярни личности, но повечето от присъединилите се са на младежка възраст, и то без да принадлежат към някоя партия. Толкова са активни и изобретателни, та политическите формации само могат да съжаляват, че не са ги привлекли в екипите си.
- Сигурно ви е скъпа тази номинация, тя идва, както казвахме навремето, точно "от народа". Но сте номиниран и от много общински организации, както и от младежите в БСП. Е, сега накъде, като ръководството мълчи?
- Процесът на номинациите сега е в разгара си. Предложен съм и от пет софийски района, включително и централни като "Оборище" или пък "Възраждане", на чиято територия е "Позитано" 20 и където членува лидерът Станишев. След младите социалисти от Благоевград ме подкрепиха и тези от Кюстендил, обаждат ми се и от други общини. Всъщност по-важно е друго. Може в крайна сметка да не съм аз, но мислещият човек е наясно, че точно това е типажът, с който БСП може да се представи успешно. Любопитно е още нещо. Шест години не съм бил на екрана. През четирите години, в които участвахме в управлението, БСП не смяташе, че може да се представя с мен в телевизионните предавания, а в последните две години като секретар на държавния глава нямам право на публични изяви. Специалистите твърдят, че дори ако кока-кола не бъде рекламирана само един месец, ще бъде забравена. В моя случай не просто няма забравяне, но и мнозина смятат, че кандидатурата може да бъде успешна. В партията има и други дейци от този типаж.
- Всъщност защо социалистическата партия се дистанцира от номинацията ви за държавен глава? Поне досега така изглежда...
- Навярно на ръководството му изглежда необичайно откровено партийна фигура като моята да получи такава силна подкрепа от гражданския сектор. Но това всъщност е голям плюс. Подобен профил напълно се вписва в тезата на Станишев, че кандидатът ни трябва не само да е добре приет в партията, но и да има поддръжка извън нея. Опасенията вероятно са свързани с това, че неведнъж и два пъти съм показвал характер пред централата на БСП. Сигурен съм, че това също е плюс, защото президентът е на всички българи, а не на една партия. И ако досега не е доказал, че се подчинява на принципи, а не на ръководства, едва ли в хода на кампанията ще успее да убеди някого, че ще бъде държавен глава на всички граждани.
- Кой ще бъде номиниран за високия пост от социалистите, по устав ли, г-н Атанасов, или по други критерии? Вие знаете ли? Защото повечето бесепари, да кажем най-честно, още не са съвсем наясно.
- В последните години при формиране на листите сякаш повече задавахме въпроса: "Кого да уредим?", вместо: "С кого да победим?" Това е част от обяснението за трите ни поредни загуби. Със сигурност и сега има кръгове, които с фаворизирането на една или друга кандидатура целят не толкова спечелване на изборите, колкото подготовка на почвата за битка вътре в БСП след вота. Тези похвати са ми дълбоко чужди, но те имат своите привърженици и от тях могат да се очакват манипулации. Преди десет години Първанов беше четвърти според изследванията, пък спечели. Ръководството на партията и най-вече нейният лидер, особено пък ако вече две петилетки е начело, трябва да има нюх с кого може да бие. И да убеди конгреса, че това е правилното решение.
- Как се опазихте от изкушенията на властта толкова дълги години, че и в скандал не ви замесиха името? "Много внимавахте", или просто за почтения човек не е трудно да е почтен политик, да не ви е уроки...
- Животът ми двадесет години е под лупа. Стремял съм се да бъда изряден - не само аз, но и семейството ми, както и близките. Човек не може толкова време да се представя за един, а всъщност да бъде друг. Ще се преструваш година-две-три, но не и две десетилетия. Разбира се, в хода на кампанията може да се случи всичко. Нормалният човек обаче ще повярва на онова, което е трупал като впечатления през годините, а не на това, което един или друг противников щаб ще поднесе с цел да злепостави.
- На два пъти извеждахте кюстендилската организация на първо място в България по спечеления за БСП процент. И сте един от малкото хора, които поеха отговорност след предрешената загуба на кметските избори. Липсва ли това на БСП - поемането на ясна, на категорична, на персонална отговорност?
- Уви, липсва. Виждате, че след загубите моето оттегляне се оказа почти единствено в цялата партия. Убеден съм, че отговорността трябва да се носи, а не да се замъглява или, както може би сега ще се случи, да се прехвърля на социолозите.
- Оптимист ли сте за изхода от изборите?
- Предлагам ви малък тест. Хайде да видим дали в анкетната карта на социологическото изследване, поръчано от БСП, ще бъде включено името ми като възможен отговор за кандидат-президент. Това ще бъде лакмус дали състезанието е честно, или с машинации някои от номинираните ще отпаднат не "на", а "преди" конгреса. Ако конкуренцията е почтена, който и да бъде нашият кандидат, партията ще се настрои за добро представяне.
Дума
