/Поглед.инфо/ Ако хората са покварени, демокрацията е безсилна. Оперативното мероприятие на ГЕРБ и остатъчната десница, наречено „Протести”, неприятно цикли и все повече се проваля, и няма да произведе абсолютно нищо, ако не бъде подкрепено мощно от външно-политическо поле. Дали пък случаят „Христо Бисеров” не е началото, дали не е явно подсказване какво предстои, дали не е показно за всички останали, дали не е опит управляващите да размислят за оставка?!

Пълната деградация на политическата ни класа дава възможност тя лесно да бъде управлявана и насочвана, ако това се наложи. Корупцията и кражбите поставят политическия ни държавен апарат в позиция той да бъде компроматно управляван от вътрешни, външни и въобще от всички заинтересовани служби. Това е едната страна на политическото ни битие. Другата е, че поначало същността на демократичната политика, на демокрацията, трябва да бъде мислена като непрестанен диалог, но у нас диалогът е заместен от изключително гнусни практики. Това не са само политически удари в контекста на политическата битка. Това е едно потресително нискокултурие, което се е настанило в публичното ни пространство.

Протестиращите, които протестират за демократични ценности и за нов морал, показват знаци на отчайващ болшевизъм. Съчиняват списъци и посочват враговете на нацията. Налице са вече и призиви как избраните да се борят с враговете, да ги игнорват и елиминират, нещо като шестнайсетте точки на Мао как да се съкрушат хората, които са тръгнали по неправилния идеологически път. Сините хунвейбини толкова са се разпищолили, че започват да тероризират публичното пространство, ползвайки откровени клевети и заплашвайки всички останали много да внимават, че да не попаднат в черния списък с враговете на народа!

„Ще обновяваме списъка” – плашат те.

Не мога да се въздържа да не цитирам чешкия писател Милан Кундера, който брилянтно е прозрял политическата история на света:

„Престъпните режими се създават не от престъпници, а от фанатици, открили единствения път към рая.”

Ето ви и едно мнение на активист от протестиращите, който е написал следното във фейсбук:

„Смърт за социалистите! Всичко друго е бош лаф!”

Ама ще кажете, авторът сигурно е маломислещ. Ето ви тогава друго, многомислещо мнение, извадено от блога на друг протестиращ, който призовава за това, тези, които са нарочени за врагове, да се страхуват да влязат в кварталната бакалия:

„Помнете лицата и имената на тези, които днес воюват срещу нас – политици, журналисти, ректори, държавни служители и пр... Те са паразити, които трябва да бъдат игнорирани и изолирани от обществения живот... Помнете ги! За да не станат част от познатите ви, за да избягвате да правите бизнес с тях и да купувате стоки и услуги, които техният нечистоплътен бизнес продава. За да не ги избирате за кметове, съветници и депутати, да не ставате техни служители. За да не четете статиите и да не гледате предаванията им, които ще продължават да бъдат манипулативни...Можем да ги накараме да ги е срам от децата им, да се страхуват да влязат в кварталната бакалия ...” И прочее подробности. Следва идентификация с надписите:#ДАНСwithme #оставка #occupySU

Всъщност, ако не беше идентификационния код, бих помислила, че това е някаква историческа документалистика от времето на нацизма. Става дума, обаче, за призив за игнор на хора, които днес, тук и сега, са врагове на протестиращите.Всъщност дясното пространство в България винаги е било свърталище на секта, която търси врагове и съчинява морално-обществени екзекуции. Изповядване на антидемократизъм или казано по друг начин - син болшевизъм.

Четвърт век идеолозите на дясното не слязоха от екраните, облъчвайки нацията с това как трябва да се управлява страната, какви реформи е нужно да се направят, кое да се приватизира, кое да се разруши, кое да се заклейми, кой да се обеси, ако можеше, но понеже не можеше, достатъчно беше да се спретне една кампания по очерняне от сектата и „край” с човека. Четвърт век тези хора не разбраха, че да бъдеш партия, означава да приобщаваш хора, а не да отмахваш, обиждаш и губиш симпатизанти. Десницата в България бе обладана от емоциите на ранния, средния и късния комунизъм, да унищожи всеки, който не е встрастен в нейните политически доктрини. Тя бе просто производна на комунистическите порочни практики, които много искахме да изкореним и да започнем нов, демократичен, благоденстващ живот.

Защо й повярвахме преди години ли?

Защото и камшикът може да цъфне и да върже, ако попадне на благодатна почва, каквато беше еуфорията от падането на комунизма. Днес тази десница се моли отново за властта, пришивайки се към невежия карнавал на ГЕРБ. Би изглеждало нормално да се е поучила от грешките и загубите. Но уви, не е. Ние виждаме една неумерена, истерична, отново мразеща до краен предел десница, която ежеминутно търси, измисля и изобретява свои врагове, някои от които подрежда в списъци.

Бездарие, бездарие, бездарие!

И нискограмотна омраза.

Това е автоимунното заболяване на българската демокрация. Както казва Джими Хендрикс: „Блусът се свири лесно, трудното е да го почувстваш.”

Та и с демокрацията така.

Лесно се вменява демокрация, трудното е да я изповядваш наистина. Умът ти да е демократичен, душата ти да е фина, хоризонтът ти да е широк и отворен...

Деконструкция, БНР


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели