/Поглед.инфо/ „Програма за безотговорност на бъдещия президент“ – това би трябвало да е заглавието на програмата за работа на Бойко Борисов и неговото второ правителство. „Материалът“ съдържа 158 страници, 21 раздела, десетина цели и още толкова принципи. Уводът е амбициозен, текстът още повече. Той е пример за поставяне на политиката на твърдо научна основа. Българският министър-председател и неговите министри се спират на футурологията и социалното инженерство, които творчески се свързват с визионерския чисто абстрактен подход. На основата на последователния неолиберализъм – вярата, че живеем в общество, в което всичко е пазар и пари и държавата не е виновна на никой от родените тук. Коалицията на Борисов от левия през десния център та до крайната десница смятат, че всички останали граждани ще се радват на високия стил на писане и разбира се, нищо няма да разберат, защото програмата не е направена за разбиране, а за качване в сайтаwww.government.bgи забравянето й там до следващите избори. Тогава опозицията може да припомни обещанията, но какво от това. Мечтите на Борисов са красиви и подхождат за български президент. А нацията ще кара на автопилот. Вярно е, че не само управлението на Борисов е създало сегашните проблеми, лошото е, че той няма намерение да ги решава и само ще ги задълбочава, както през първия си мандат. И не защото не иска да ги реши, но нито знае как, нито може дасеразбере с хора, които разбират от държавност. На него по определение държавата му е враг, на него му трябват верни акрани и фанатични почитатели, а каквото му трябва, той ще си вземе сам.

Определено в програмата има желание за светло бъдеще на нацията с върховенство на закона в него, за честност, прозрачност, електронност и добри практики. Но управленската програма на едно правителство не е предизборна програма. Това трябваше да разбере Стоян Мавродиев, който се опитваше да напише нещо като програма за първото правителство на Борисов. Тогава се твърдеше, че такава има, а нямаше,и нестройните страници на Мавродиев трябваше да скрият проблема на еднопартийната власт. Сега, в коалиционни условия, след повече от два месеца управление, правителството даде на обществото програма. Веднага след обявяването й Борисов „слава богу“ ни успокои, че той само Библията и Корана не може да промени, а всичко в програмата може, и затова да не се притесняваме, като знаем колко бързо и лесно сменя.

Аз мисля, обаче, че нищо в програмата не бива да се променя, защото ще излезе пак същото. След като това е таванът на административния капацитет на правителството, току-виж сме взели направо „Десетте божи заповеди“ и толкова. Впрочем, те ще свършат много повече работа. След 2007 г. администрацията се обучава по европейски на програмното бюджетиране на дейностите според целите, ресурсите и очакваните резултати. За административен капацитет са дадени десетки или стотици милиони и са проведени най-много обучения и тийм-билдинги. Бойко Борисов иска да управлява четири години и именно за това четиригодишната програма трябва да се обвърже конкретно и ясно с налични ресурси и очаквани резултати. Като съвременен подход в програмата присъстват само отговорниците за всичките реформи и усъвършенствания в лицето на министри и зам.министри, срокове няма, целите са мъгляви, но принципите са демократични и лексиката е наукообразна.

В увода на текста се казва, че ще се усъвършенстват институции. Кои, с какво, със закони или как, по Конституцията или извън нея? Впрочем Конституцията изобщо не е уважена от това правителство. И правилно. Първият мандат на Борисов показа, че той може колкото иска, толкова да не се съобразява с Конституцията.

Програмата не подбира какво ще прави изпълнителната власт и какво законодателната. Тя ще подобрява, усъвършенства, развива и тепърва ще анализира всичко налично в различните министерства. Да, и ще прилага нови добри практики, само дето не знаем какви. Тези практики откъде ще дойдат, много рядко се казва, че ще се въвеждат по законов път.

Това, че всичко ще се реформира, е ясно. Но не е ясно защо и как и какво ще се постигне след това. Най от корен ще се смени Законът за обществените поръчки, и то от правителството. Парламентът ще прави каквото каже правителството. Авторитарният изпълнителски подход на Борисов е негов управленски подход. Диалогичността, която артистично демонстрира, не е негово амплоа. Корупцията в обществените поръчки ще се изкорени – добре. А тези, които са правили сегашния закон, не бяха ли пак от правителство на Борисов? А процедурите по сегашния закон с корупционни практики ли ще се завършат? Като за нищо не става ЗОП, защо не се замрази неговото действие, вместо да се краде и лобира още по него?

Любопитно е, че и това правителство се ангажира да предложи Закон за лобизма. Вярно, казано е скромно, но е обещано. Само че когато корупцията върши добра работа за управляващите, няма никакъв смисъл от Закон за лобизма. А и кой ще го прилага? Този, който прави Закона за обществените поръчки, или някой друг? Вярно е, че приемането на Закон за лобизма може да даде работа на стотина лоялни бели якички, които да си седят също както си седят тези в Комисията за финансов надзор, в Българската агенция за инвестиции, в Комисията за защита на конкуренцията и пр. и пр. Тези сегменти от висшата държавна администрация, производни на изпълнителната власт и парламента комисии, са изключително важни за функционирането на демократичната българска партийна система. Без тези, сигурно стигащи хиляди синекурни длъжности, българските партии ще загинат от липса на клиенти.

Критичният ми патос по отношение на програмата на правителството идва преди всичко от това, че управляващите отново подценяват гражданите. Смятат, че правят красиво покривало за рутинната си дейност, която вече върви на автопилот и е ясно, че управляващият елит най-малко се интересува какво мислят гражданите-поданици за неговите намерения. А намеренията са ясни – рестрикции в потреблението, фискални предимства за бизнеса, спасение на бедните банки, помощи за бедните, ама според възможностите на държавата. Заемите са за банките и едрия бизнес. Събираемост на акцизи и митнически контрол – колкото Ваньо Танов смогне. Държавата няма пари за железници, много хитро е формулирана в програмата за Транспортното министерство възможността за приватизация на товарните превози, без да се използа думата приватизация.

Обещани са всякакви електронни услуги и дори електронно здравеопазване. А министър Москов наистина може да вкара държавен ред в гета и махали, без да държи непременно на това, че само бедните цигани са агресивни. Агресивни са всички отчаяни хора, които не виждат изход и за това страдат лекарите навсякъде.

Проблемите с агресията в ромските гета идва от безработицата и мързела на държавните органи от социалното, образователното, здравното и други министерства да предложат обмислени мерки за задължително образование на всички български граждани. Всички граждани, които не изпълняват закона – не пращат децата на училище или не си плащат ел.ток, подлежат на санкции. Такива има – глоби, принудителен труд както за хулиганство, така и за неподчинение на закона. Само че за това трябва работа по общините, трябва чиновниците да се размърдат. И ако не успеят да прилагат закона, каквато е тяхната практика, да бъдат освобождавани. Държавната администрация прилага законите. МВР е също орган за задължително спазване на законите.

И чак след като администрация и МВР не са успели да приложат закона, идва ред на съдебната власт. Тя трябва да се реформира, но каквито и реформи да се правят в нея, ако не се смени отношението на политиците към съдебната власт и работата на МВР, то тази власт така и ще остане за политическо-олигархична употреба.

И накрая – две според мен важни констатации. Кои са най-успешните раздели на програмата на правителството? На първо място е разработената роля на НАТО в българската външна политика и ролята на България в НАТО. За пръв път българските политици формулират и разбират общата отбранителна политика на НАТО. В НАТО вече ние не сме само ученици, личи, че военните ни са най-обучени в целите и спазването на договореностите в НАТО. Независимо че България е с особено емоционално отношение към Русия, Министерството на отбраната е наясно с условията на алианса и ще ги спазва, защото вече 20 години бяха безкомпромисно обучавано на това.

Не е такъв случаят с Европейския съюз. Към най-близките ни партньори България има отношение като към донори, към чиновници, които могат и да бъдат подвеждани. Политиката ни с ЕС ще се развива преди всичко на комуникационно ниво. А как ще участваме във вземането на решения, т.е. с какви идеи и предложения? – такива няма. Програмите ще се усвояват в периода 2014-2020, но как ще станат публични, как гражданите ще имат достъп (и то навременен!) до програмите – не е ясно. И ако продължим да се задоволяваме само с лъжите на Томислав Дончев по спирането и пускането на програмите – тежко ни и горко.

Румяна Бъчварова като вицепремиер обеща конкретизация на правителствената програма, това до сега е направено, добре или зле, е факт само от Министерството на транспорта. Горката култура изглежда най-зле. По-зле и от Министерството на икономиката. Министърът на финансите, който е най-важната фигура в планирането, си служи само с ограничения на разходи. Този път идеите не са от Световната банка, както при Дянков, а от Свищов. Но надеждите, че свищовското образование ще е по-адекватно на българските условия, засега са увехнали.

Увлякох се по писане на излишни текстове заради предмета, който разглеждам – Програмата на правителството 2014-2018 г. В този вариант тя е напълно излишна и е на огромно разстояние от актуалните реални проблеми на българските граждани. Ако от нещо те вече са преяли, то е от обещания и подценяване на житейския им опит. Последното е най-обидно.

Ако Борисов иска да управява – да направи програма, в която да сложи на масата всички държавни средства, с които разполага бюджетът, средствата, които ще дойдат или могат да дойдат от ЕС и точно какво се предвижда да се направи с тях. Експертите знаят кое колко струва, а министрите да кажат какво да се свърши с тези средства. Ние гражданите ще упражняваме контрол и ще следим кой какво говори и какво прави. За това се правят програми, а не за прах в очите и произвеждане на олигархични схеми с всички пари, които българският народ притежава.