Крайно време е БСП да преобърне това ужасно дясно статукво в София

/Поглед.инфо/ Позиция на професор Михаил Мирчев, кандидат за кмет на София от "БСП - Лява България",  споделена пред дискусионен клуб "Възраждане"

София е София – столица, град с претенция, че е европейски град, концентрира вече огромна част от българското население и най-вече жизнеспособната част на българското население, което значи сравнително млади хора, млади, на средна възраст, образовани и много образовани, занимаващи се с модерен бизнес, огромната част от държавната администрация е тук, с експертните си равнища – те са важни. Ние в София произвеждаме голяма част от европейската имиграция, що се отнася просто до млади хора, млади хора с потенциал, които ние тук ги създаваме, образоваме, правим ги красиви, умни, амбициозни, претенциозни, но за съжаление, България ги гони в последните 15-20-25 години и ги подаряваме на развитите западни държави и нации, за да станат още по-развити и високомерни, а на нас да ни лепят етикетите на най-бедна, най-нещастна, най- не знам си каква нация в Европейския съюз.

Така че непрекъснато се казва по различни поводи, че София не е България, но в същото време София е лицето на България и от тази гледна точка е крайно време БСП да събере сили да преобърне това ужасно статукво на дясното запечатване на София. Все по-криминално, все по-анти, все по-крадливо, все по-корупционно и все по-селяндурско. Използвам тази дума без страх.

Така че крайно време е на това статукво всъщност да започне да му се слага краят. Дали на тези избори ще успеем или няма да успеем, но можем да направим първите един, два, три пробива, за да може при следващи избори всъщност да се успее.

Има ли сили и ресурс БСП да се справи с тази общонационална задача тук, в София, тъй като това не е софийска задача, това е общонационална задача?

На пръв поглед изглежда, че няма ресурс, защото БСП е в много тежка кадрова, организационна, морална, уставна, финансова бизнес номенклатурна и т. н. ситуация. Моята представа на експерт и социолог е, че БСП по принцип в момента се намира в насипно състояние и до голяма степен е загубила организационния си капацитет. Това е една от големите задачи на Михаил Миков и новото ръководство да върнат организираността в БСП.

Това обаче не може да стане някакси само с организационни мерки. Трябва да се даде нов дух на организацията БСП, а това го правят личности. Личности с хъс, а не със страх, личности, които в много тежка ситуация не се отчайват, започват да правят странни ходове, да атакуват неща, които на пръв поглед изглеждат непреборваеми, личности с енергия, а не полузаспали номенклатури, които се разхождат по някакви коридори.

Така че целият проблем е този процес в БСП да се появи с нови лица. Но не онези нови лица, за които се говори в последните 5-10-15 години, включително БСП има много млади хора, но голяма част от тези млади хора идват със своята младост, физическа, но не идват със своята модерност като хора, като мислене, като хъс, като идеализъм, ако щете, защото днешният идеализъм изобщо не прилича на идеализма отпреди 25 години, изобщо не прилича на идеализма отпреди 45 години и т.н., с чувство за народностна, държавническа, левичарска мисия. За такъв тип нови лица трябва да става дума.

Всъщност, ако става дума за моята кандидатура, има ли основание, има ли някакви шансове, то е да ме прецените аз такъв тип ново лице ли съм или поредният човек, който досега е бил някъде в периферията на структурите на БСП. Примерно, аз никога не съм заемал някаква организационна позиция и т. н. Поредният човек, който ще изиграе някаква роля, БСП ще си избърше ръцете с него и ще прехвърли цялата вина за някои неуспехи върху него и след това ще си стиснем ръцете, ще си кажем довиждане, БСП ще продължи да пропада, пък Михаил Мирчев – той си има своето, ще си отиде там и няма да стане нищо особено с него.

Така че това е, Вие като избиратели, като важни хора в организацията на БСП, от които се очаква не само Вие да гласувате и да бъдете мобилизирани, а и Вие да създавате кръгове около себе си, първо, с интерес към тази кандидатура, второ, с внимание и съучастие, ако успеем да направим интересни неща в кампанията, и с нахъсване, нахъсване, нахъсване.

От такава гледна точка трябва да погледнете на мен. Ако мога аз да го формулирам, за да Ви изпреваря, нали, такова ново лице ли съм или не? Сега, да не казвам аз какво мисля за себе си, Румен написа един апотеоз за Михаил Мирчев, който звучи просто неприлично положително. Той получи много широка разгласа вече в интернет-пространството. Сега, като Ви гледам като поколение, не знам дали ежедневно сте в интернет, но Вашите деца, внуци могат да Ви покажат. Действително е апотеоз, дано 1/3 от това е истина.

Защо се хващам аз с цялата тази работа, след като имам около четири работи, които върша едновременно? Аз съм изключително работоспособен човек и много ми се чудят отстрани – мазохист ли съм… Чакайте да видя тук какво съм написал – „човек с глуповата смелост ли съм, малко неадекватна, глуповата смелост, неистов кариерист ли съм, дето не му стигат всичките статусни върхове – защото аз имам доста такива в момента – ами сега иска да става и кмет на София”? Нали, ще има хора, които ще си задават тези въпроси и в мен един ще разпознае кариериста, другият ще разпознае глупака, третият ще разпознае мазохиста.

Ако мога да кажа от себе си, не съм нито едно от трите или поне в някаква умерена комбинация между трите. Не съм мазохист, защото считам, че може да се направи пробив. А най-сладките пробиви са тогава, когато никой не очаква, нали така? Тогава, когато всички те подценяват.

Ето сега, мен много ме подценяват, защото казват – абе, хубав човек, ама няма никакъв организационен, властови опит. Хайде сега, как да ходя да им доказвам колко много опит, и то абсолютно систематичен, по цялата йерархия на държавата… Подценяване, подценяват БСП, че БСП в София е толкова залиняла, унила организация, че не може да събере сили. Подценяват българския избирател, че той толкова е изпростял и лумпенизиран, че се интересува само от евтини телевизионни трикове или от 20 лв. Подценяване, подценяване, подценяване. Много е сладко да се направи пробив, много предизвикателно – и от личностна, и от партийна, и от професионална гледна точка да се направи пробив точно в една такава ситуация.

Ето затова се хващам, защото е много голямо предизвикателство и аз от своята експертна позиция считам, че сега е моментът да се опита. И не само че сега е моментът да се опита, а сега е моментът да успеем. Загубвайки, да успеем.

И тук ще направя едно разяснение. Когато се разсъждава – абе, тези, нашите, като са се хванали, защо са се хванали и защо си вярват, след като са обречени на неуспех, дайте малко да конкретизираме и да станем наясно какво значи успех, успяване на тези избори.

Има пет стъпки на успеха. При всички случаи ние ще се качим на първата или на втората, така че няма как да загубим в София. Това е моята прогноза.

Първи успех – трябва да имаме над 103 000 гласа. При сегашната конюнктура, при сегашните простотии, които творят гербаджиите, при сегашната влошаваща се външна, геополитическа ситуация, която до есента ще бъде неблагоприятна за тях, което значи, че ще бъде благоприятна за алтернативата, ако ние бъдем разпознати като алтернатива, при започналите цигански метежи, които са ужасно опасни за сегашната власт, защото те на втория, на третия, на четвъртия път ще бъдат принудени да вкарат армията и тези човешки орди, които там правят едни безумия, да въведат ред в него. Което значи, че автоматично загубват тази си част от купения електорат. Нещата не са благоприятни.

Така че не виждам по каква причина, дори почти нищо да не правим, само горе-долу лицеприятно да стоим в телевизора, да получим по-малко от 103 000 гласа.

Ами, ако регистрираме 130 000 гласа, това е успех, дори и да сме на трета позиция преди втория тур и на втория тур отидат Йорданка Фандъкова от ГЕРБ и Вили Лилков от Реформаторския блок. Но това би бил много голям успех. Защото не само качваме 20 000 гласа отгоре, не само БСП се оказва, че не е окончателно умираща партия, а е някакси партия, която е ударила дъното и започва да се връща нагоре. Увеличаваме с цели 20 000 гласа, което означава, че от миналите избори дотук ние сме загубили по физически причини 20 000 гласа, което означава, че сме увеличили с 40 000 гласа, което е нов електорат, което значи млади хора, което значи хора от средното поколение. Вижте колко са прости сметките. И покрай тази сметка на достойно представяне на кмета, си представете, че сме вкарали междувременно и 4 души допълнителни общински съветници. Защото кметът, ако добре се представи, той дърпа и партийния процент, колкото и да изостане партийният процент, той не може да изостане с повече от 2-3% спрямо кметския. Така че кметът автоматично дърпа нагоре и бройката на общински съветници. Да се надявам столичната организация все пак да направи читава кметска листа с кандидат-общински съветници.

А я си представете, че със 130 000 гласа ние се оказваме с 3000 гласа повече от Реформаторския блок, тъй като те в момента са на кота 97 000 гласа, докато ние сме на кота 103 000. Какво означава това, че правим първото електорално чудо. Отиваме на втори тур. На втория тур вече става прегрупиране. Единият кмет, който е обречен да спечели, расте, и другият кмет, който по изненада е влязъл във втория тур, също расте. Какво става там? Намалява ли се дистанцията между двамата или се увеличава?

Каквото и да е, самото участие на втория тур е следваща, трета, много голяма победа. Нека сега си ограничим въображението дотук и повече да не говорим.

Какъв е моят електорален потенциал?

Вижте, ситуацията на електоралната група на БСП е, че има едни хора софиянци, които казват – ние сме бесепари, а като дойдат изборите, 35% от тези хора не отиват да гласуват.

Значи, първата задача е тези, които казват, че са бесепари и чинно продължават да гласуват, да си гласуват пак.

А втората задача е бесепарите, които казват – абе, ние сме си от БСП, ама така не го харесваме нашия сегашен кандидат за кмет, че за този никога няма да гласуваме. Всъщност да отпадне тази бариера и всичките бесепари в София да отидат да гласуват. Това са едни 20 000 гласа отгоре. Това са мрънкащите бесепари в София, тези, които ходят за гъби, отиват на село и не успяват да се върнат, гледат в Германия внучето и не си вземат 3 дни по-рано билета, за да дойдат да гласуват. Много добре знаете колко много хора – Ваши познати, Ваши колеги, Ваши съседи, такива мрънкащи бесепари има.

Значи, ако имаме или ако разпознаете в мен една убедителна кандидатура, първият ресурс е този – да си върнем ядрото. Защото в момента братята социолози говорят за ядро, обаче от бесепарското ядро е останало само 60%. Имаме проблем на първо място, със самите бесепари.

Втора група – имате бесепари, които вече не искат да се наричат бесепари, били са такива преди 10 години. Много са разочаровани, търпели са, гласували са, търпели са и в един момент са казали –вече оправяйте се сами, ние за Вас повече няма да гласуваме. Но тези хора продължават да бъдат леви, тези хора продължават да милеят за едно по-добро БСП – такова, каквото те си го представят. Голямата част от тези хора или не гласуват, или са се литкали – гласували са малко за ГЕРБ, гласували са малко за "Атака", гласували са малко за Георги Първанов на последните избори. Те обаче си търсят по-истинското, по-автентичното, по-близкото до техния идеализиран образ БСП.

Така че ако се даде един знак, една визия, едно усещане в тези избори – не само чрез кандидата за кмет, но и с другите лидери – цялото говорене, имаме огромен ресурс в тези 24 района в София. Аз това на Паргов му казах – половината от кандидатите за районни кметове да са читави и да им се види ликът, това е нещо, което БСП много отдавна го е изпуснала. За общинските съветници, ако са читави хора и също им се види ликът в публичното пространство, това са ресурси, които БСП отдавна не е използвала.

Така че ние имаме възможност да си върнем загубените бесепари, които обаче си носят лявата идея и си чакат, условно казано, новата лява партия. И тъй като нова лява партия, във физическия смисъл на думата, няма в България, БСП трябва да стане новата лява партия. Това е задачата. Поне да извърви няколко много важни стъпки и да даде няколко много важни внушения, обещания, че този процес сериозно е тръгнал не само на думи и декларации от конгресната трибуна, а чрез реалната политика, чрез реалните оценки, чрез намесата в скандалите.

Ами тук са още между 20 000 и 30 000 души.

И последно, за да не Ви отегчавам с наукообразни неща, имаме възможност включително за десен вот, ако нашето представителство не е сектантско бесепарско, не е затворено в онзи глупашки вид, в който най-често ние затваряме БСП-кандидатурите си, а бъде малко по-отворено.

В момента има десни в София, които мразят Бойко Борисов и се срамуват от псевдо-дясната ГЕРБ. В момента има десни, които вече мразят и се срамуват от Радан Кънев, Реформаторския блок. Това са интелигентните десни. Не бива ние, от левицата, да слагаме знак – щом си десен, значи си ненормален. Има нормални десни хора. Има интелигентни десни хора. Има морални, дори, десни хора, не говоря за лидерите, където по-трудно ще открием, но в по-широката гражданска маса, която си търси такива представители.

Ние направихме, аз имам много мощни платформи във фейсбук и тук от няколко дена, от миналата седмица правим експерименти. Най-изненадващото и най-окриляващото, че вече от моите лични познати, защото аз имам изключително широк кръг познати, вече се появиха две или три групи, които казаха – Мишо, бихме гласували за теб. Крайно десни са, либерално, радикално десни са едната група. Другата група са хора, които бяха от най-активните във вувузелските демонстрации от юли месец миналата година. Обаче сега кой се оказа излъган? Ами те са най-излъганите. Десет месеца сваляха БСП от власт и като падна БСП от власт, кого те избраха? Нещо ужасно. Ами това са разумни хора.

Така че имаме възможност в София за т.нар. наказателен вот – десни, които да наказват своите десни. Както бесепарите наказват своите леви лидери дълго време, така и десните да започнат да наказват своите десни лидери, може би за първи път.

И така бройките се събират. Ако, ако, ако – тези „ако”-та трябва да ги изработим. Аз, колкото и да съм добър, сам няма да мога. Една предизборна кампания – това е един оркестър, който трябва да си има режисьорите, сценаристите, хора – втора, трета роля, миманс. Трябва да бъдат разпределени ролите, трябва да има съответна организация. В тази кампания ние няма да имаме пари. Ще имаме пари, но малко и крайно незадоволително. Значи тази кампания трябва да се направи от човешкия фактор и от ентусиазма, от доброволци – доброволци, доброволци!

Хората ги има. Въпросът е първо тук да си извадим от главите, че ги няма, страха, че ги няма, второ, да направим усилието, да им предложим просто по един човешки начин, и оттам нататък нещата могат да си тръгнат.

Аз съм оптимист. Няма как да загубим – на първа стъпка, на втора стъпка, на трета стъпка, нещо ще спечелим. Въпросът е колко от тези стъпки ще можем да си организираме.

Предполагам, последно, че ще можем да пробием медийната цензура. Много неща в момента ни помагат, дори скандалът с Георги Кадиев отвчера, всъщност може да помага на нашата кампания.

Така че самата ситуация създава добри предпоставки да влизаме в медиите.

Не знам това, което казвам, дали е разумно, дали не ви се струва прекалено оптимистично, но вижте, тръгвайки по тази игра, малко трябва и да си вярваме, може би малко повече от реалността, но без вътрешна убеденост няма енергия, без енергия избори не се печелят.

Така че ето, това съм аз, на тази база приех. Благодаря на Румен Петков и на Бойко Маринков, че се сетиха. Всъщност моята кандидатура е класическа кандидатура отдолу нагоре. Тя беше издигната, донякъде организирана и чак тогава шефовете с изненада научиха за нея. За мое голямо удовлетворение и двамата шефове първо се изненадаха, след което казаха – да, добре. И работата върви.