Вчера един колега във Военна академия ми каза нещо, което първоначално не исках да споделям, за да не стане дума пак за нови разделения между протестиращите и не-протестиращите. Но мисля постоянно за това.
Този колега ми каза следното:
- Аз съм си червен - като военен, отдал 31 години на армията. И когато ме питат, си признавам честно, че съм за БСП.
Против протестите съм. Но се опитвам да разбера протестиращите. Ходих два-три пъти да ги гледам. В протестите има и много свежи емоции, пълно е с младежи, с веселие, с радостни лица, с карнавалност, голяма част от хората са там просто заради чувството за общност, зарад усещането, че могат да са полезни на страната си.
А ние пред НДК размахваме юмруци, Но пасаран! Венсеремос! Физиономиите ни озлобени, сърдити, като че ли ще водим партизанска война... Няма тръпка, няма позитивни чувства. Някакви мимики от старите ленти!
Но и това не е важно! Виж, Ники, какво си помислих - много от протестиращите сега живеят нормално и с тяхното образование, езици, интелигентност ще продължат да живеят добре, а ако не се получи, ще заминат на Запад.
И те, тези, които живеят никак не лошо, са месец на площадите, водят си децата, стоят под дъжда, лишават се от отдих вечерта и искат промяна.
Единици са тези сред тях, които търсят власт, депутатстване, личен келепир.
Те протестират защото искат промяна на тази вредна политическа система. Искат промяната, въпреки че лично те се справят чудесно или вярват, че в този живот няма да са на дъното.
Добре, тези младежи и тези справящи се в живота хора няма да могат да протестират вечно, ще се уморят, ще бъдат нахулени от всички мрънкачи, от онези бесепари, които са с капаци.
И може и да не успеят.
Но на следващия ден след неуспеха на протестите те пак ще имат добра работа, амбиции, планове и пак ще мислят за реализация на Запад, ако тук не се получи.
А ние, които ще "успеем", които ще ги "победим", които развяваме червените знамена със сърпа и чука, които целите беловласи се събираме до НДК или си седим по къщите и говорим срещу тях... Ние, какво ще правим на следващия ден след неуспеха на протестите?
Много ясно какво, Ники, много ясно - ще си седим бедни, отчаяни, живеещи в блатото, ще търпим корупцията, ще търпим олигарсите, ще търпим богатите си партийни лидери, ще говорим с омраза като се събирам в компании за Станишев, който уби партията, ще гледаме как ни се мъчат децата, как не ги вземат на работа заради герберски, червени или сини калинки, ще псуваме сърдито и ще издигаме юмруци с Но пасаран! и Венсеремос!
И ще се вайкаме, че България си отива, че има калпави управници и се е превърнала в разграден двор..
