Като гледам, слушам и чета всеобщото хленчене, си казвам - ако ще я караме така, то несъмнено ситуацията постепенно ще се нормализира. Всичко ще се върне на местата си, само че още по-зле.
Протестиращите свършиха огромна работа в полза на обществото. Шепа хора успяха, въпреки масовата апатия, всеобщото безразличие, абсолютната пасивност и тоталното неверие.
Публиката обаче отказва да бъде свободна, отказва да бъде смела, на нея й харесва да бъде публика.
Публиката иска да коментира критично, но не желае да помогне на страната.
Публиката иска да е иронична, саркастична, остроумна, но не желае да се пребори за нещо по-демократично.
Публиката иска да страда, да хленчи, да пъшка, но не желае да бъде ангажирана и съпричастна.
Публиката ще донесе от 100 кладенеца вода за да докаже как нещата ще пропаднат, но няма да донесе и една идея как нещата да успеят.
Е, щом нямаме гражданско общество, а публика, няма да имаме общество, а масово - вече с модерните възможности на социалните мрежи - сеирджийство в поредното реалити шоу - не Big Brother, a Small Bulgarian...
Ние отново се опитваме да докажем, че сме едно нещастно племе, което само не може да се освободи.
То иска да бъде освободено, защото знае, че това е най-краткият път към новото робство.
Защото, както още Мойсей го е установил, робството не е социален статут, то е ментално състояние - на дълбоко безверие в собствените сили и широко безхаберие към бъдещето на Отечеството...
За такава публика няма да ми бъде жал, защото за нищо жалко не ми е жал - то не го заслужава.
