Някога, през пролетта на 1991 г., в един хотел насред Лос Анджелис, влязохме в силно политизиран спор с една депутатка от БСП. В един момент, тя ме засегна с лоша дума по адрес на СДС и аз й отговорих по начин, който я обиди като жена.
Тогава Кирил Маричков ми каза приятелски - можем да спориш за политика яростно, но никога не бива да забравяш, че другият има достойнство, а ако е жена - трябва да помниш, че си преди всичко и винаги кавалер, човек, мъж, а после и то само за известно време политик, депутат, партиец!
Тази случка изплува в съзнанието ми, след като прочетох какво се е случило днес при заклеването на конституционните съдии.
Изпитах огромно чувство на срам от станалото!
Президентът можеше преди това да се обади на Венета Марковска по телефона и да й каже, че ако тя не подаде оставка, той няма да вземе участие в клетвата й. Така въпросът щеше да бъде решен бързо и лесно. Вместо това, с предварително обсъден сценарий – кой в какъв ред да се закълне, с лек привкус от времената в СССР през годините 1937-1938-а, на Венета Марковска е бил заложен направо ченгесарски капан, роден в главата на някой съветник, който или сам има стаж в ДС, или с баща си е ползвал като чавадарче, пионерче и комсомолче всички привилегии, гарантирани на висши офицери от ДС.
Чрез този капан президентът Плевнелиев на практика съвсем грубо, безпардонно, арогантно и не по мъжки, а като мека китка е унижил тази жена пред лицето на цяла България!!!!
Аз самият на този сайт дадох оценка за драпането на Марковска към Конституционния съд, но днешната гавра с една жена не прави чест на нито един мъж, камо ли на държавен мъж, още повече на държавен глава!
Често казано, стана ми гадно и продължава да ми е гадно...
Не, това не е сексизъм с обратен знак. Тук говоря за личното си убеждение, че дори в политиката последното, може би, което ни остава като мъже-човеци е да бъдем кавалери, да уважаваме жената като жена.
Иначе, в случай, че следваме логиката на разсъждение – „в политиката няма мъж, жена, има политици”, то първо ще отстъпим от уважението на мъжа към жената, утре ще приемем неуважението към човек с увреждания („в политиката няма нормални или инвалиди, има политици”!!), после ще приемем неуважението към бременната жена („в политиката няма не-бременни и бременни, има политици”), сетне към беловласия старец („в политиката няма млади и стари, има политици”).
Тогава какво ще остане от човешкото у хората? Политически вълци, които в името на своята кауза прегризват гърлата на опонентите, политически върколаци, таласъми, вампири...
Това мисля аз. Така мисля аз. Вероятно може да ми бъде убедително доказвано, че не съм прав. Да ми бъде убедително казвано – по принцип си прав, но каква жена е Марковска! Ето, във Фейсбук един приятел по тази социална мрежа ми написа гневно, как Джек Лондон (сякаш Джек Лондон е абсолютният авторитет, истината от последна инстанция!!) в разказа си "Под палубната тента" отговорил вече на въпроса може ли джентълмен да обиди дама: Да, може, щом дамата е морално деградирала във висша степен...
Винаги съм смятал, че няма такова нещо „по принцип”, има принцип – или този принцип се спазва, или това изобщо не е принцип, а нещо много относително и отчасти съмнително...
