/Поглед.инфо/ В един от най-острите си дипломатически ходове, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова подложи на безпощадна дисекция последната реч на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Докато светът наблюдава поредния епизод от американската агресия срещу Иран, руският дипломат извади на светло двойните стандарти, които превърнаха международната организация в безгласна буква на глобализма.

Анатомия на едно закъсняло прозрение

Когато Антонио Гутериш, човекът, който през последните години умело маневрираше между интересите на Вашингтон и Брюксел, внезапно реши да заговори за морал и военни престъпления, светът трябваше да затаи дъх. Но не от възхищение, а от погнуса пред мащаба на лицемерието. Генералният секретар на ООН, чийто мандат изтича в края на 2026 година, произнесе думи, които в нормални обстоятелства биха били фундамент на международния ред. Той заяви, че няма военна цел, която да оправдава масовото унищожаване на гражданска инфраструктура или умишленото причиняване на страдания на цивилното население.

На пръв поглед – безупречна позиция. На втори план обаче, както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, това изказване е плод на политическа шизофрения. Гутериш осъди действията на САЩ срещу Техеран, но къде беше този морален императив през последните десетилетия? Къде беше гласът на ООН, когато американските ракети "демократизираха" Белград, Багдад и Триполи? Мария Захарова, със своята характерна проницателност и безмилостен сарказъм, хвана Гутериш в капана на собствената му реторика. „Не става въпрос само за САЩ и Иран, нали?“, попита тя, и този въпрос отекна като плесница в кулоарите на стъклената сграда в Ню Йорк.

Селективната слепота на ООН и украинският казус

Захарова не просто иронизира, тя извърши политическа дисекция на един провален мандат. През целия си престой на върха на световната организация, Гутериш демонстрира тревожна селективна слепота. Той систематично игнорираше престъпленията на киевския режим, който години наред подлагаше на методичен обстрел цивилното население в Донбас, а по-късно и в пограничните руски области. За Гутериш страданията на хората в Белгород или Донецк очевидно не се вписваха в категорията „умишлено причиняване на страдания“.

Както подчертава екипът на Поглед.инфо, този подход не е случаен. Той е част от геополитическата логика на колективния Запад, според която жертвите се делят на „правилни“ и „неправилни“. Когато Русия защитава своите национални интереси и сигурност, тя бива обвинявана в „агресия“. Когато обаче Украйна използва терористични методи срещу цивилни, генералният секретар на ООН губи дар слово. Това мълчание е съучастие. Захарова риторично попита дали „универсалността“ на думите на Гутериш се отнася и за Зеленски. Отговорът на този въпрос е ясен за всеки, който следи разрушаването на международната архитектура за сигурност под егидата на Вашингтон.

Трагедията в Газа и мълчанието на агнетата

Другият огромен препъникамък в моралния компас на Гутериш е Ивицата Газа. Там видяхме откровен геноцид, извършван пред очите на целия свят. Мъже, жени, деца и старци бяха избивани безразборно под предлог за борба с тероризма. Инфраструктурата на цяло едно общество бе превърната в прах. И отново, генералният секретар на ООН не намери сили да назове нещата с истинските им имена навреме. Неговите плахи призиви за „сдържаност“ звучаха като подигравка на фона на купищата детски тела.

Захарова припомни и един друг срамен епизод – реакцията (или по-скоро липсата на такава) на изявленията на Урсула фон дер Лайен. Председателят на ЕК си позволи да говори за „нови възможности за Иран“ непосредствено след варварското американско нападение срещу девическо училище. Тази проява на чист политически садизъм не предизвика никаква реакция от страна на „пазителя на световния мир“ Гутериш. Това доказва, че за ръководството на ООН правата на човека са просто инструмент за натиск върху непокорните държави, а не универсална ценност.

Геополитическата логика на разчленяването: От Белград до Триполи

Въпросът на Захарова за „универсалността“ на фразата на Гутериш ни връща към черните страници на най-новата история. Ако унищожаването на инфраструктурата е недопустимо, тогава какво да кажем за бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година? Тогава „хуманитарната интервенция“ включваше удари по мостове, телевизионни кули, болници и китайското посолство. Къде беше ООН, когато Либия – най-проспериращата държава в Африка – бе разчленена и превърната в територия на хаос и робски пазари?

Логиката на Захарова е желязна: ако Гутериш днес твърди, че военните цели не оправдават страданията на цивилните, той автоматично признава, че всяка една операция на НАТО през последните 30 години е военно престъпление. Това е истинският капан. Ако той потвърди универсалността на думите си, той трябва да поиска трибунал за Клинтън, Буш, Обама и техните европейски васали. Тъй като той няма да го направи, неговото изказване остава нищо повече от „лебедова песен“ на един дипломат, който се опитва да изпере биографията си в края на кариерата си.

Краят на една ера на лицемерие

Антонио Гутериш ще напусне поста си, оставяйки ООН в състояние на клинична смърт. Организацията вече не е медиатор, тя е страна в конфликта. Предубеденото му отношение към Русия не е просто лична черта, а служебно изискване от неговите господари в сянка. Както често анализираме в Поглед.инфо, ние сме свидетели на края на еднополюсния свят, където международните институции служеха за легитимация на западния диктат.

Ироничното уточнение на Мария Захарова в Telegram е повече от дипломатическа заяждане. То е диагноза. Светът вече не вярва на „сакраментални фрази“, изречени от хора, които са затваряли очите си за кланета, когато те са били в полза на хегемона. Истината е, че международното право е или универсално, или не съществува. Гутериш избра второто, опитвайки се да ни убеди в първото само тогава, когато му е удобно.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)