Николай Слатински

За абсолютно несъвместимите обяснителни модели, за домодерното и постмодерното общества и за още нещо

Дойде мигът, когато аз цитирам текст на Евгений Дайнов, макар че единственото общо, което имахме доскоро помежду ни, бе ... дископатията. Даже мога да му препоръчам една народна лечителка, която ме вдигна на крака и така ми помогна да ходя изправен! :)

Николай Слатински 6155 прочитания
За абсолютно несъвместимите обяснителни модели, за домодерното и постмодерното общества и за още нещо

Дойде мигът, когато аз цитирам текст на Евгений Дайнов, макар че единственото общо, което имахме доскоро помежду ни, бе ... дископатията. Даже мога да му препоръчам една народна лечителка, която ме вдигна на крака и така ми помогна да ходя изправен! :)

Този текст на Евгений Дайнов си струва да бъде прочетен - той съдържа много важни расъждения...
А аз го привеждам, защото в него се говори за нещо, за което много съм писал и над което често съм разсъждавал.

За мен едно от най-ключовите различия между несъгласното общество и милионерите от страната "Позитания", присвоили си БСП, е
в обяснителните модели, в речевите актове, с които се тълкува действителността.

Това се видя вчера и на Бузлуджа (вече го коментирах във ФБ) - събирането там бе псевдорелигиозно, шаманско, с елементи на стадност и на първосигнално скупчване като рекация на насаждани от богаташите-лидери страхове и тревоги у обикновените хора.
Събирането на Бузлуджа бе в не малка степен унизително за 21 век, за постмодерното, високотехнологично и рисково общество, защото прилага политтехнологии за промиване на мозъци и сплотяване на племето, типични за Първата вълна (Аграрната) по Алвин Тофлър, когато светът в пълна мяра е навлязъл вече в Третата вълна (Информационната).

Евгений Дайнов на практика говори за същото - за обяснителните модели, за речевите актове, с които се тълкува действителността.

Кръгът "Йосифова-Станишев" (да го нарека така чрез фамилиите на главния PR-олог и главния манипулатор) прилага методи на откровена PRопаганда, разчитащи на психологически въздействия върху физиологични нужди и рефлекси.

- Тази PRопаганда дърпа човека назад в развитието, държи го на по-ниско ниво на осъзнаване, акцентира върху биологичното в него, за сметка на социалното. Тя постоянно разпада обществото в тълпа. Обществото има необходимост от лидери, тълпата - от спасители...

- Тази PRопаганда не иска обществото да се развива, защото, когато има развитие, има и избор, даже избори - многовариантни избори, има размисъл на алтернативи. Докато когато няма развитие, има тъпчене на едно място, въртене в кръг, а това изисква потребност някой да ти сочи виновните - не да те подпомогне да намериш алтернативите, а да те подтикне да намериш виновните.

- Тази PRопаганда кара обществото да си задава въпроса "Какво се случва?", за да му попречи то да си зададе въпроса "Защо се случва?"

- Тази PRопаганда задължително натрапва усещането, че тези, които са несъгласни, са нечии маши, инструменти, средства - неавтономни, подкупени, платени. Тя не иска обществото да си спомня, че Несъгласието е предпоставка за Развитието.

- Тази PRопаганда винаги дискредитира Промяната и омаскарява търсещите тази Промяна. Тя вирее от Не-промяната, от статуквото, от нищо-не-случването, от чувството за безизходица, от липсата на смисъл да се съпротивляваш.

- Тази PRопаганда гледа на хората като на тор, на материал, на стадо, на сива маса, която да бъде застинала, нервна, измъчена, напътствана, ръчкана с остена, струпвана на едно място и надъхвана с омраза, с отрицание, с вдигнат юмрук. Тя панически се страхува от усмивката, от танца, от карнавала, от иронията, от хепинънга, от живостта, от жизнеността.
Жив в социалния смисъл човек е този, който съзнава, че има интереси. Жизнен в социалния смисъл човек е този, който се бори да реализира интересите си. Същото важи и за общностите и обществата.

Ето това са някои от причините, които ме карат да смятам, че основната разлика днес между онези, срещу които се протестира и тези, които протестират е в обяснителните модели, в речевите актове, с които се тълкува действителността.

Първите, онези, срещу които се протестира, имат едномерен обяснителен модел - на предварително заложената схема, на конспирацията, на заговора, на заверата, на плащането, за да си несъгласен.

Те имат един-единствен речеви акт, с който тълкуват действителността - и той е изпълнен с думи като "страх", "тревога", "омраза", "разграден двор", "разрушаване", "слуги на Запада", "агенти на чужди сили"...

Те вземат всичките страхове, комплекси, антипатии, притеснения, омрази, паники, физиологични безпомощности и бесове, които бушуват у нас, у хората, у индивидите и общностите и им предлагат обяснителен модел, който най-добре легитимира съществуването на тези чувства и инстинкти, като правят това със специфичен словесен, речеви арсенал, който внушава усещането за обсадена крепост, за безпомощно стадо, за животинска потребност от спасители ("спасители" е мека форма на "фюрери").

Вторите, тези, които протестират, имат множество обяснителни модели, обърнати към бъдещето - като търсене на алтернативи - лява или дясна, синя или червена, социална или либерална, проевропейска или проамериканска, национална или интернационална, локална или глобална и т.н.

Техните речеви актове, с които тълкуват действителността, са многопластови, многофакторни, многосмислови, многочувствени.

Защото такива са пътищата на развитието, защото вече няма ясно разделение на причина и следствие, породено от тази причина, а има взаимосвързани причини и следствия, които се пораждат едни други и се самоускоряват или "гасят" едни други.

Защото времето е сложно, динамично, нелинейно, непропорционално и малки въздействия могат да имат огромни последици и обратно - огромни въздействия могат да имат малки последици.

Именно тази многообразност, тази поливалентност, тази широка палитра от емоции и страсти, обичи и любови, амбиции и несъгласия, възторзи и илюзии, енергии и ентропии не се разбира от агентите на PRопагандата, които, понеже са изпуснали влака на времето, вопят неистово - Протестиращите не знаят какво искат.

Сивата, безлика тълпа има само едно желание. Многоликото общество има много желания, понякога, но само понякога, тези много желания са несъвместими...

Адептите на PRопагандата постоянно държат обществото в гетото на Не-промяната, те искат хората в това гето да приличат на онези, останали извън коловоза на развитието наши мургави събратя, които от злоба и безпомощност хвърлят камъни по електричката София-Перник, вместо да поттърсят начини и те да се качат някой ден на тази електричка като равноправни и свободни граждани...

Тук някъде, в обяснителните модели, в речевите актове, чрез които се тълкува действтелността, е основното, апокалиптично противоречие между онези, срещу които се протестира и тези, които протестират днес.

Първите са останали ментално в домодерното общество, което е обществото на патриархалната политическа култура, обществото на едната социална роля, натрапена от клана, племето, общността, партията, социалната класа...

Вторите са вече заедно и поотделно в постмодерното общество, което е обществото на активната гражданска политическа култура, обществото на множеството социални роли, през които индивидите сърфират свободно или с минимум цена за транзакцията при преминаване от една роля към друга.

Да, постмодерното общество също си има своите нелеки предизвикателства и рискове, но сега въпросът е друг - как да се освободим от постоянните усилия на една върхушка, от неистовите опити на милионерите от страната "Позитания" да ни върнат назад - от постмодерното, през модерното, та чак в домодерното общество...

Защото, ако "ГЕРБ" беше опасна едра шарка, която обществото преболедува, слава Богу без летален изход и макар да остави грозни петна по лицето на обществото, тя не повтаря, то милионерите от страната "Позитания" са истинската болест, която съсипва обществото ни и която се лекува само с тежка химиотерапия или с крайно рискова хирургическа операция - в краен случай....

 

http://nslatinski.org

Още от Николай Слатински

Голямата Столица и Малката България: нЕкои впечатления
Николай Слатински

Голямата Столица и Малката България: нЕкои впечатления

/Поглед.инфо/ Гарантирам - временното откъсване от политическото кукувиче гнездо е много здравословно. Когато човек се завърне от Малката България в Голямата Столица, осъзнава с пълна сила, че животът е далеч по-различен от потресаващо изкривената действителност, която медиите набиват в съзнанието на хората. А хората имат проблеми, които липсват в медиите.

01.10.2014 11:20
В това критично време няма "Въздържал се"
Николай Слатински

В това критично време няма "Въздържал се"

Да го кажа веднага и много ясно:Всякакви списъци, проскрипции, дадзибао-та, подписки, надписки, задписки и дописки, както и всякакви подобни масовки на подмяна на личността със стадна принадлежност са ми дълбоко, до отвращение противни.Затова и в колективните усилия съм се опитвал да покажа себе си, собствената си позиция. И ако не става дума за много истинско общо усилие - например за изпаднал в беда човек, нуждаещ се от рядко лекарство или медицинска намеса и други такива, избягвам да бъда долуподписан, да слагам името си под гневни декларации и грижовни апели, да се подреждам в групи на възмутени или възбудени граждани, макар да съм виждал тълпи интелектуалци, пристъпващи нервно от крак на крак, за да им стисне десницата някой много временен и преходен човечец, приседнал за мандат или два във височко и представително държавно кресло...

06.11.2013 09:35
Да, подкрепям!
Николай Слатински

Да, подкрепям!

Като гражданин,като родител,като университетски преподаватели като бивш политик, натоварен с огромно чувство на вина, че бях от първия и истински Съюз на демократичните сили, който не успя да се пребори за демократична, европейска, модерна и развита България,

30.10.2013 19:43

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45