Дойде мигът, когато аз цитирам текст на Евгений Дайнов, макар че единственото общо, което имахме доскоро помежду ни, бе ... дископатията. Даже мога да му препоръчам една народна лечителка, която ме вдигна на крака и така ми помогна да ходя изправен! :)
Този текст на Евгений Дайнов си струва да бъде прочетен - той съдържа много важни расъждения...
А аз го привеждам, защото в него се говори за нещо, за което много съм писал и над което често съм разсъждавал.
За мен едно от най-ключовите различия между несъгласното общество и милионерите от страната "Позитания", присвоили си БСП, е
в обяснителните модели, в речевите актове, с които се тълкува действителността.
Това се видя вчера и на Бузлуджа (вече го коментирах във ФБ) - събирането там бе псевдорелигиозно, шаманско, с елементи на стадност и на първосигнално скупчване като рекация на насаждани от богаташите-лидери страхове и тревоги у обикновените хора.
Събирането на Бузлуджа бе в не малка степен унизително за 21 век, за постмодерното, високотехнологично и рисково общество, защото прилага политтехнологии за промиване на мозъци и сплотяване на племето, типични за Първата вълна (Аграрната) по Алвин Тофлър, когато светът в пълна мяра е навлязъл вече в Третата вълна (Информационната).
Евгений Дайнов на практика говори за същото - за обяснителните модели, за речевите актове, с които се тълкува действителността.
Кръгът "Йосифова-Станишев" (да го нарека така чрез фамилиите на главния PR-олог и главния манипулатор) прилага методи на откровена PRопаганда, разчитащи на психологически въздействия върху физиологични нужди и рефлекси.
- Тази PRопаганда дърпа човека назад в развитието, държи го на по-ниско ниво на осъзнаване, акцентира върху биологичното в него, за сметка на социалното. Тя постоянно разпада обществото в тълпа. Обществото има необходимост от лидери, тълпата - от спасители...
- Тази PRопаганда не иска обществото да се развива, защото, когато има развитие, има и избор, даже избори - многовариантни избори, има размисъл на алтернативи. Докато когато няма развитие, има тъпчене на едно място, въртене в кръг, а това изисква потребност някой да ти сочи виновните - не да те подпомогне да намериш алтернативите, а да те подтикне да намериш виновните.
- Тази PRопаганда кара обществото да си задава въпроса "Какво се случва?", за да му попречи то да си зададе въпроса "Защо се случва?"
- Тази PRопаганда задължително натрапва усещането, че тези, които са несъгласни, са нечии маши, инструменти, средства - неавтономни, подкупени, платени. Тя не иска обществото да си спомня, че Несъгласието е предпоставка за Развитието.
- Тази PRопаганда винаги дискредитира Промяната и омаскарява търсещите тази Промяна. Тя вирее от Не-промяната, от статуквото, от нищо-не-случването, от чувството за безизходица, от липсата на смисъл да се съпротивляваш.
- Тази PRопаганда гледа на хората като на тор, на материал, на стадо, на сива маса, която да бъде застинала, нервна, измъчена, напътствана, ръчкана с остена, струпвана на едно място и надъхвана с омраза, с отрицание, с вдигнат юмрук. Тя панически се страхува от усмивката, от танца, от карнавала, от иронията, от хепинънга, от живостта, от жизнеността.
Жив в социалния смисъл човек е този, който съзнава, че има интереси. Жизнен в социалния смисъл човек е този, който се бори да реализира интересите си. Същото важи и за общностите и обществата.
Ето това са някои от причините, които ме карат да смятам, че основната разлика днес между онези, срещу които се протестира и тези, които протестират е в обяснителните модели, в речевите актове, с които се тълкува действителността.
Първите, онези, срещу които се протестира, имат едномерен обяснителен модел - на предварително заложената схема, на конспирацията, на заговора, на заверата, на плащането, за да си несъгласен.
Те имат един-единствен речеви акт, с който тълкуват действителността - и той е изпълнен с думи като "страх", "тревога", "омраза", "разграден двор", "разрушаване", "слуги на Запада", "агенти на чужди сили"...
Те вземат всичките страхове, комплекси, антипатии, притеснения, омрази, паники, физиологични безпомощности и бесове, които бушуват у нас, у хората, у индивидите и общностите и им предлагат обяснителен модел, който най-добре легитимира съществуването на тези чувства и инстинкти, като правят това със специфичен словесен, речеви арсенал, който внушава усещането за обсадена крепост, за безпомощно стадо, за животинска потребност от спасители ("спасители" е мека форма на "фюрери").
Вторите, тези, които протестират, имат множество обяснителни модели, обърнати към бъдещето - като търсене на алтернативи - лява или дясна, синя или червена, социална или либерална, проевропейска или проамериканска, национална или интернационална, локална или глобална и т.н.
Техните речеви актове, с които тълкуват действителността, са многопластови, многофакторни, многосмислови, многочувствени.
Защото такива са пътищата на развитието, защото вече няма ясно разделение на причина и следствие, породено от тази причина, а има взаимосвързани причини и следствия, които се пораждат едни други и се самоускоряват или "гасят" едни други.
Защото времето е сложно, динамично, нелинейно, непропорционално и малки въздействия могат да имат огромни последици и обратно - огромни въздействия могат да имат малки последици.
Именно тази многообразност, тази поливалентност, тази широка палитра от емоции и страсти, обичи и любови, амбиции и несъгласия, възторзи и илюзии, енергии и ентропии не се разбира от агентите на PRопагандата, които, понеже са изпуснали влака на времето, вопят неистово - Протестиращите не знаят какво искат.
Сивата, безлика тълпа има само едно желание. Многоликото общество има много желания, понякога, но само понякога, тези много желания са несъвместими...
Адептите на PRопагандата постоянно държат обществото в гетото на Не-промяната, те искат хората в това гето да приличат на онези, останали извън коловоза на развитието наши мургави събратя, които от злоба и безпомощност хвърлят камъни по електричката София-Перник, вместо да поттърсят начини и те да се качат някой ден на тази електричка като равноправни и свободни граждани...
Тук някъде, в обяснителните модели, в речевите актове, чрез които се тълкува действтелността, е основното, апокалиптично противоречие между онези, срещу които се протестира и тези, които протестират днес.
Първите са останали ментално в домодерното общество, което е обществото на патриархалната политическа култура, обществото на едната социална роля, натрапена от клана, племето, общността, партията, социалната класа...
Вторите са вече заедно и поотделно в постмодерното общество, което е обществото на активната гражданска политическа култура, обществото на множеството социални роли, през които индивидите сърфират свободно или с минимум цена за транзакцията при преминаване от една роля към друга.
Да, постмодерното общество също си има своите нелеки предизвикателства и рискове, но сега въпросът е друг - как да се освободим от постоянните усилия на една върхушка, от неистовите опити на милионерите от страната "Позитания" да ни върнат назад - от постмодерното, през модерното, та чак в домодерното общество...
Защото, ако "ГЕРБ" беше опасна едра шарка, която обществото преболедува, слава Богу без летален изход и макар да остави грозни петна по лицето на обществото, тя не повтаря, то милионерите от страната "Позитания" са истинската болест, която съсипва обществото ни и която се лекува само с тежка химиотерапия или с крайно рискова хирургическа операция - в краен случай....
