/Поглед.инфо/ През последните десетина година не се говори за глобализация.
Мюнхенската реч на руския президент Владимир Путин през 2007 г. възвести въздигането на Русия и отхвърляне на установения от САЩ „нов световен ред“. След тази реч Русия излезе от глобализацията по американски и пое заедно с Китай, Индия и Бразилия по път извън коловозите, които американците им бяха отредили. Речта беше първото, но много важно предупреждение към капитализма, че е навлязъл в зоната на своя окончателен разпад и че е настъпила нова епоха.
Първият знак на новата епоха бе, че Русия предяви претенциите си към собствената си зона на влияние, заета от САЩ след разпада на СССР и Варшавския договор. САЩ знаеха, че това рано или късно ще се случи и не му обърнаха внимание. Това си беше право на Русия, а и на всяка велика сила, която след преживяна тежка криза не е можела да прилага влиянието си там, където то й е дадено по право. Но когато кризата й отмине, то автоматично се възстановява и започва да действа.
Възстановяването на руската зона на влияние е възстановяване на политическата, икономическата и военната сила на Русия. Възстановеното й могъщество й възвръща правото да решава световните проблеми и да установява нов световен ред. Това по същество каза и Путин през 2007 г. И добави към смисъла на казаното, че НАТО и Европейският съюз губят досегашното си значение, обезсмислят се и е време да бъдат разпуснати. Следователно е време за нов световен ред, в който САЩ ще е само един от факторите, които ще го определят, а не единственият. Това означава, че глобализацията по американски вече е приключила. А с нея и абсолютното господство на САЩ над света!
Мисля, че САЩ разбраха това. Но като велика сила не можеха да се примирят и доброволно да се откажат от заграбеното. Макар и в залеза на своето всемогъщество те трябваше да демонстрират несекващата си сила и непоклатимост на царския си трон и да окуражат сателитите си, че нищо не се е променило и че животът (им) продължава.
САЩ разбраха, но сателитите и особено по-малките като България, нищо не разбраха. Те гледаха не реалностите, а в устата на американския си господар и жадно поглъщаха уверенията му за тяхното светло бъдеще. У тях (по-точно на техните държавници и политици, както и на либералната им интелигенция) не възникваше и сянка на съмнение в способността и готовността на САЩ да ги имат за свои верни съюзници и приятели и че никога дори няма да ги изоставят. Те и днес смятат така, ала мисленето и поведението на великите държави, особено на най-големите са подчинени на друга логика и правила. В тяхното нравствено съдържание е изключен моралът и състраданието и благодарността към сателита. Сателитът е длъжен да слуша и да служи, както и да си понася последствията за своята лоялност и послушание.
Сателитите (не само България, но и всички останали като нея и нейните управници) не искаха да проумеят, че в края на миналия век те бяха въвлечени в една проста, но жестока игра, в която трябваше да играят уж важна роля: а именно да променят съотношението на силите в света и бъдат подготвени за „огневи цели“, когато се изострят един ден отношенията с Русия и с набиращия мощ и могъщество Китай. Затова те трябваше да бъдат събрани в европейските политически, икономически и военно-политически структури, за да бъдат държани под наблюдение и ръководени пряко и отблизо. Те бяха, така да се каже, мобилизирани още преди да се е наложило в подкрепа на Запада. Армиите им бяха почти напълно ликвидирани, но могат бързо да бъдат пооправени от тук-от там, за да бъдат хвърлени във война с Русия и да понесат ударите на руското оръжие. Виждаме как това става в Украйна и как САШ воюват с Русия „до последния украинец“. На всичките сателити е определена такава роля! И всеки длъжен да чака като пред заколение да му дойде редът, за да бъде хвърлен в огъня. Пък нека си мислят, че означават нещо за своите господари и че сега именно са придобили историческо значение. То какво значение може да има за света една държава, която не е способна да вижда с очите си реалностите и да си внушава, че означава нещо, когато я готвят за война „до последния й жител“.
Това е глобализацията, която аз наричам „глобализация на сателитите“. Другата глобализация – тази на великите сили бе недостъпна за тях, макар че ги залъгваха, че е и тяхна. Но не е!
Русия обяви своето възкресение от мъртвите, но тя знаеше, че за да влезе напълно в старите си владения и да започне да изпълнява полагащата й се роля на велика държава, е необходимо да измине известно време. То бе необходимо, за да могат всички да свикнат с новата ситуация, да се приспособят към нея, като приемат очертаващото се ново статукво и да не го нарушават. Както е ставало винаги преди и така се е гарантирал мирният преход към всеки нов световен ред.
Този път обаче се оказа, че кризата на капитализма е толкова напреднала, че системата е станала негодна да реагира адекватно на измененията, защото мисленето й се е забавило, умът й е залинял, изгубил е остротата си и трудно преценява какво се случва. В редица случаи капитализмът приема желаното за реално и допуска сериозни грешки. Вярно е, че правилата на геополитиката позволяват, докато трае междинния период на адаптации, да се провокират конфликти, разрушения, демонстрации на сила, но в същото време да се е провежда сериозна работа по новото регулиране на света, както и да се подготви разчертаването на политическата му карта и дори да се формира нова политическа риторика. Европа се оказа напълно изтощена икономически, военно и интелектуално, за да е в състояние да мисли адекватно и да действа съобразно новите условия. Непремереното разширяване на Европейския съюз и НАТО и особено с преобразуването на ЕС в пара държава с общи и задължителни за всички правила и закони бе като камък на шията, теглещ Европа упорито към дъното. Новите членове бяха твърде далеч от икономическия стандарт на големите държави и натовариха Съюза с грижата да бъдат теглени и подпомагани. А той беше неспособен за това, защото бе доста отслабнал и комай беше започнал вече да се клати и преплита крака от старческа немощ и неизлечими болести. Това създаде допълнителни вътрешни напрежения и породи в всичките държави (старите и новите членки) негативно отношение към „обединена Европа“ и Европейския съюз. Подобно отношение настъпателно ерозира европейските структури и постепенно обезсмисли и ЕС, и НАТО – колкото и великите сили да се мъчат все още да съхранят тяхното значение и сила.
Тогава Западът осъзна, че думите на Путин не са празни, а предупреждение, и тогава отново Русия бе обявена за заплаха за бъдещето на системата и „демократичните ценности“ и реши, че ще върне отнетото от нейната зона на влияние, едва след като я обезсили и разстрои функционалното политическо й единство.
В колкото по-безобразно състояние върнат тази държава, толкова повече проблеми ще възникнат пред възвръщащата влиянието си велика сила. Тогава и продължаващото противодействие с нея ще бъде малко по-лесно. Подчертавам това, защото такава именно цел е въведена от Запада в неговия проект „Украйна“, породил военния сблъсък с Русия. Този сблъсък е между Русия и Запада, но той не е само за възстановяването на руската зона на влияние, а началото на новото преначертаване на световната политическа карта и за установяване на нов световен ред. И по същество за фиксиране края на значението на Европа като глобален икономически, политически и военно-политически фактор в геополитиката. С нейното обезличаване се поставят под съмнение и Европейския съюз, и НАТО в сегашния им вид. Вижда се дори, че и ООН вече не може да бъде онази световна организация, която бе създадена да регулира отношенията и конфликтите между държавите, защото е нова йерархията им.
Тогава каква ще е участта на сателитите след края на глобализацията и революционните промени в глобалния свят?
Биха могли да се направят аналогии с времето след Втората световна война, ала те няма да са съвсем точни. Защото сега не е възможно да се установява нова социално-икономическа система от рода на тази, която СССР наложи в редица европейски държави, а после и в Азия. Но завърналите се в традиционните си сфери държави (в това число и България!) най-напред ще трябва бързо да осмислят миналото си и да означат основните грешки в него, а после и да преустроят политическите си системи, като сменят управляващите ги политици. Ще бъдат необходими без съмнение нов тип политици и държавници и те ще трябва в много кратки срокове да бъдат създадени и възпитани. Разбира се, ще се наложи и да пренасочат външната си търговия към нови пазари на стоки, услуги и суровини. Те ще излязат от Европейския съюз и от НАТО или по-скоро ЕС и НАТО ще ги изхвърлят от себе си, защото няма да са им необходими. Това ще доведе от сериозни вътрешно политически и икономически трусове. Трудностите ще бъдат доста големи, понеже веднага ще трябва да започне възстановяване на разрушеното и привеждането на целия живот върху нови основи, принципи и стандарти. И в нови общности от държави.
Формулата, по която се устройваше света досега, вече е изчерпана и скоро ще видим как този наш свят ще се промени радикално и ще придобие съвсем различен вид. Трудно е да се каже какъв ще бъде той. Но е напълно сигурно, че епохата на глобализацията по американски, която трябваше да събере на едно място държавите сателитите на великите сили, вече приключи. А и глобализацията на великите сили ще изглежда по различен от досегашния начин.
Ще живеем в друга епоха и в свят, подреден по новому!
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
