/Поглед.инфо/ Борбата за световно господство днес вече не прикрива доведения до крайност свой характер на борба, изцяло посветена на унищожаване на доброто, красивото, нравственото и утвърждаване на злото, разрушението, демагогията, грубата сила и възвеличаването на сатаната като истинския бог и повелител на земния свят. И всичко, което препятства, отрича и се съпротивлява на този неудържим идеологически бяс, е враг на новия световен ред, пречка пред успеха на хората, отричане и отказ от свободата.
Сатаната е врагът на мира, човека и човешкото благополучие и спасение. По негов подтик, порив, помощ и с пряката му намеса и съучастие са създадени и всички политически, нравствени, естетически учения, теории, идеологии, които проповядват човечеството така да устрои своя живот, труд, размишления, че да изключи Господа от себе си и да се отдаде на свободата да прави, каквото си иска. За да изпита щастието и тържеството на неограничаваната човешка воля.
Когато в зората на Модерната епоха човекът се отказа от Бога и обяви, че сам е творец и владетел на всичко, той отвори широко вратите на душата си за сатаната и му се поклони и покори. От тогава насетне още по-здраво се обвърза човешката дързост с обществената реалност, общността на човечеството, човешкия ум и душевните пориви за благополучие, възход и триумф с бесовете и тяхната тъмна и убийствена сила.
Светът се предаде на сатаната.
Борбата между доброто и злото обаче не престана. Злото бе подсилено от обществото и държавата, но доброто все по- често измолваше силата на Бога, за да се съхрани. Затова и Модерната епоха е епохата с най-много войни, в това число и граждански, протести, бунтове, въстания, революция.
След като човекът се отказа от Бога, Църквата и религията, Модерната епоха се запали от илюзията, че с идеологии ще обединява хората, с тях ще им показва верните пътища, ще ги насочва към истината и ще създава справедливо устройвани човешки общества. Но всички идеологии в крайна сметка са оправдание, че сатаната е овладял земния живот, видимото и човешкото. Главната цел на идеологиите е да оправдаят злото и сатаната, придавайки им градивна сила с грижа за благото на човека.
През ХХ и ХХІ век сатаната бе легитимиран не от ересите, а от идеологиите! И от парарелигиозните учения и организации, някои от които придобиха много широка популярност. Появата им се превърна в истинска напаст – толкова са много, но всичките си приличат. Защото освен че възхваляват сатаната или му се прекланят, говорят още за прераждане на душите, за това как човек да се възползва от благата на живота, как да диша, да говори, да крачи в планината, да въздига ръце към небето, за да моли боговете. Но не и да се смирява, да иска прошка, да се моли, да се страхува от Господа и чака възкресение в бъдещия век. Не, в тях всичко е отдадено на практическите неща, на ползите, които човек трябва да търси и извлича от живота, за да успее.
Сатанизмът не отваря дума за бъдещето; той е изцяло в настоящето. Защото успехът, наслаждението, радостта от живота, много пари не мамят в бъдещето, а са нужни в момента. Те изобщо не предполагат бъдеще – да не говорим за спасение на душата и прощение на греховете. В това е коварството на тези идеологии и „религиозни“ учения, отричащи Христос и приемащи сатаната за бог.
Днешният сатанизъм е смесване на езичество с апология и преклонение пред сатаната. Впрочем, всичко, което е против Христос или изключва Христос като Бог и Господ, творец на всичко видимо и невидимо, е поклонник на дявола и избира злото вместо доброто.
Устроеният по западноевропейски и евроатлантически принцип свят е моделът на света, изграден по внушение на сатаната. Дори хуманизмът като философия и идеология е по-близо до сатанизма отколкото до Иисус Христос. Защото е опит да се изгради друг тип християнство, ала без Христос и Църквата. Такова християнство е съчинявано от различни идеологии и неговата същност винаги е била насилственото им налагане за основа на секуларното общество. То е отделило Църквата от държавата, за да дискредитира Църквата и християнството и да убие авторитета им в обществото.
Сатанизмът е философия и идеологическо учение, но то е преди всичко ежедневна практика на атеизма, либерализма, материализма и неоезичеството. Тази практика е борба против християнството и най-вече срещу православието. Борбата ту се прикрива под различни маски, ту рязко се показва нейния характер и цел. В нея са включени огромен брой хора, някои от които са авторитетни учени, политици, държавници, специалисти, та дори и православни духовници и деца.
Българският сатанизъм винаги тръгва в своя поход срещу православието с коментар на решението на светия цар Борис-Михаил Покръстител да приеме християнството от Константинопол, а не от Рим. Ако бил избрал Рим, то днес България е щяла да бъде друга държава и българите щели да живеят по съвсем друг начин. После се преминава към религиозността на българския народ, като се подчертава, че понеже е бил насила покръстен, не се е подчинил на волята на властта и е съхранил в себе си езичеството. И го носел до днес.
Важен момент в тази борба е апологията на богомилството, което дори се обявява за най-големия български принос в световната мисъл. Към него се добавят и не малкото на брой езотерически бъркотии, „пророчици“ и „пророци“, гадателки и гадатели, врачки, за да се покаже, че българската мисъл придобива висока стойност не в догмата и каноните на християнството, а в свободата на еретическите учения и секти. Те се възхваляват, защото са продукт на гордост и неподчинение на Църквата. Сатанизмът проповядва, че догматът и каноните са нещо много лошо, защото силно ограничават личността и дори я лишават от самостоятелност и я обричат на сляпо и унизително подчинение. Срещу такова подчинение е нужна воля и решителност, за да бъде отхвърлено и човек да заживее отново свободен и отдаден на своите желания и амбиции. И че тази воля трябва непременно да се подкрепя.
Тук трябва да посоча и само едно от битовите проявление на родния сатанизъм, показващ колко елементарно, бездарно и пошло се отнасят хората и уж на шега правят своя избор между доброто и злото. Популярна е закачката от рода на: „предпочитам да отида в ада, защото в Рая е скучно. Там всичко е кротко и спокойно, идеално, никой не нарушава реда, няма приключения“.
Сатанизмът обаче е световно разпространена философия и идеология, която устройва световния ред и гарантира триумфа на злото. Той е световно господство на един или двама хегемона, които всичко решават и определят съдбите на всички останали държави и народи. Всички политически идеологии са подхранени от лъжата, че са верни и техните формули за устройството на света и на държавите са най-правилни. Защото гарантират демокрацията, свободните избори, чрез които се определя кой да управлява, а също и ценностите, които определят обществения морал и критериите за добро и зло. Но демокрацията ражда не справедливост и хармоничен ред, за да живеят хората благополучно, а дълбоки социални неравенства, противоречия, конфликти и вражди между съсловията, непреодолими напрежения между държавите и постоянни заплахи за войни и разрушения. На хегемона е позволено да напада други държави и да установява в тях правителство и устройство по свой образ и подобие. Целият свят се страхува от него и този страх и гаранция за подчинение и безпрекословно изпълнение на неговата непреклонна воля. Той е самият сатана!
Чудно ли е тогава, че в щурма на украинските разколници срещу Киевско Печорската лавра най-силните и зловещи скандирания бяха „Да живее сатаната“, Долу Христос“. Такива възгласи не са звучали дори и във времената на гоненията на първите християни, принудени да живеят в пещери и тайно да извършват своите богослужения. А днес отявлените сатанисти биват показвани по телевизиите и възвеличавани като борци за славата на своята държава. Но каква е тази слава, когато се постига под знамето на сатаната и върховното зло и срещу православни християни и тяхната канонична Църква.
Доскоро буржоазията и капиталът се свеняха да признават, че принадлежат на сатанизма, защото са родени от дявола, за да утвърждават злото сред хората Но днес те започнаха да се гордеят с този свой произход и нямат задръжки в гордостта си. Защото тя ги прави свободни, никому неподчинени и абсолютни владетели на света. В циничното си безсрамие те нямат никакви задръжки и заради вечното си господство са готови дори на собственото си самоубийство. Толкова са заслепени, но и изплашени за бъдещето си, че преминават вече и последните ограничения, останали от Десетте Божи заповеди. Сега измислиха т. нар. „джендър идеологията“, за да убият окончателно човека и човечеството, като преди това ги вкарат в смъртния грях на еднополовите бракове, свободна и безразборна смяна на половете, апология на сексуалните отклонения. Но това не са просто смъртни грехове, които Бог не прощава и наказва строго, а обричане на човечеството на фактически безбрачие и възможност за продължение на рода. Защото с тези социопатични операции човек се лишава от детеродните си възможности и не е повече в състояние да се възпроизвежда.
Няма как сатаната да не е доволен от такава идеология!
И успешно да я налага упорито и неотстъпчиво по цялата земя.
Страшно, но нека не забравяме, че настъпва друго време…
