/Поглед.инфо/ Управлението на ГЕРБ и Реформаторския блок беше не просто катастрофално. То представляваше обида. Обида за всеки нормален българин. Съюзът на „новата” и „старата” десница произведе резултат, носещ най-уродливите черти на нашия политически живот. Държавните структури се напълниха с герберско-реформаторски калинки, чийто хищнически нрав и склонност към безогледно грабене надминаха всякакви очаквания. Положението във външнополитически план беше още по-отчайващо. Българските управляващи се държаха като безмозъчни лакеи, които не са в състояние да формулират дори и най-скромната собствена мисъл. Единственото, на което бяха способни, бе да преповтарят все по-безсмислените клишета, идващи от Брюксел, Берлин или Вашингтон. Окончателно падение на управляващите в сферата на международната политика дойде, когато те се оставиха да ги изиграят по най-бунашкия начин, включвайки ги в интригата по провалянето на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален сектетар на ООН. Бойко Борисов, който никога не се е отличавал с особени познания по темите, засягащи глобалната политика, изигра може би най-глупавия си ход, номинирайки тотално неизбираемата Кристалина Георгиева. Няма спор, че тъкмо този гаф допринесе много за срива на популярността на управляващите през последната половин година.
Все по-бързия им ход към дъното се дължеше не само на неадекватното поведение на ГЕРБ. Голяма роля за това изигра и „автентичната” десница в лицето на Реформаторския блок. Днес някои от „автентично” десните, като Радан Кънев и Христо Иванов, участват на изборите с нови партийки и се държат така все едно не само не са се гушкали доскоро с Бойкo Борисов, ами и не са чували за него. Избирателите обаче съвсем не са толкова късопаметни и със сигурност ще накажат това нахално поведение. Ще бъде много хубаво, ако резултатите на изборите са такива, че както „новата”, така и „старата” десница бъдат отстранени за дълго от властта. Само така може да има процеси на нормализация, както във вътрешната, така и във външната политика. Тази нормализация може да се случи, само при положение, че изборите бъдат спечелени от БСП. Знам, че много хора ще възроптаят срещу подобно твърдение. При това далеч не само психодесни, а и съвсем нормални хора. Те имат основания да не вярват на БСП. Спомените от последното управление на тази партия са твърде пресни. Срамни събития като назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и припкането на Кристиан Вигенин до Киев, за да легитимира майданската хунта, едва ли някога ще бъдат забравени. Вероятно и редица мои приятели с леви убеждения нямат особено желание да гласуват за БСП. Според тях това не е истинска лява партия и затова не виждат смисъл да я подкрепят. Да, донякъде съм съгласен с тях. БСП не е идеалната лява партия. Не е „Подемос”, не е Бърни Сандърс. Щях да добавя тук, че не е и СИРИЗА само че днес някогашните гръцки радикално леви тотално са клекнали пред „Тройката”, така че дори и БСП е по-автентично лява от тях. Така че да си останем в България. Няма спор, че социалистическата партия е правила много компромиси със своята лявост. Само че аз имам питане към всички онези „чисти” и „непокварени” левичари, които критикуват БСП много по-страстно, отколкото критикуват десницата – скъпи приятели, бихте ли ми посочили лява българска партия или направо каквато и да е българска партия, която на 26 март е в състояние да победи ГЕРБ? Риторичен въпрос, разбира се. Колкото и грешки да е правила БСП, в момента единствено тя е в състояние да се противопостави на дясната некадърност и нахалство, олицетворявани от ГЕРБ и остатъците на Реформаторския блок. На нормалните български граждани им е писнало от мутренския диктат на герберите, от кариеризма на реформаторите, от истеричната русофобия на психодесните. Тези хора трябва да бъдат държани на много далечна дистанция от властта, ако не искаме България да се провали съвсем. БСП вероятно не е идеалната алтернатива, но поне е алтернатива. При това единствената. И затова трябва да бъде подкрепена. Не само от хората с леви убеждения, но изобщо от нормалните българи. От всички, които искат България да се измъкне от дясното безвремие и външнополитическия васалитет.
