/Поглед.инфо/ Когато партиите се явяват на избори, те полагат огромни усилия, за да ни убедят колко различни са една от друга. Подробно ни разказват визиите си за бъдещето управление, принципите си, идеите, които изповядват. Благодарение на тази информация и на собствените си предпочитания - били те леви, десни, центристки - ние правим своя избор в деня на гласуването. Дотук добре. Даже много добре. Какво обаче се случва след изборите. След изборите нещата доста се променят. Оказва се, че няма никакъв проблем партии, които в предизборната кампания са ни убеждавали колко несъвместими са програмите им и как никога не биха управлявали заедно, изключително бързо забравят за различията си и се коалират под една или друга форма. Разбира се, в името на България и добруването на всички нас.
Тази склонност към моментална и безпринципна колаборация ни убеждава, че за повечето български партии желанието да бъдат във властта, с всички благоприятни за тях последици, е несравнимо по-силно, отколкото спазването на програмите и верността към декларираните идеи. Идеите се оказват просто удобен параван, зад който се крият материалните интереси на партиите. Да, гласоподавателите прощават тази измама, но само до известно време. Когато им писне партийците да им обещават едно, а веднага след изборите да правят коренно противоположни неща, хората просто отказват да гласуват. След което политиците се правят на обидени, изразяват огромно съжаление заради ниската избирателна активност и предлагат безумни идеи за нейното повишаване от сорта на задължително гласуване. Независимо дали ще бъде приложена тази или някоя друга репресивна мярка, избирателната активност ще продължи да пада дотогава, докато партиите продължат да изповядват едни идеи преди изборите, а след тях да правят точно обратното на това, за което са призовавали.
Има и още един важен момент, който допринася изключително много за отвращението на гражданите към политическата класа. Имам предвид натискът от чужбина за съставяне на правителство. Крайно нахално е представители на т.нар. големи европейски политически семейства - ЕНП, ПЕС или АЛДЕ - да казват кой можело и кой не можело да влиза в новия кабинет. Крайно непочтено е също така да притискат българските партии да влизат в противоестествени коалиции. Понякога съвсем искрено се чудя на подобни съвети. Нима тези европейски съветници не виждат какво става в собствените им държави? Нима не забелязват, че колкото повече непримиримите /уж!/ идейни противници се съюзяват, колкото повече се размиват границите между левите и десните формации, толкова повече нараства влиянието на политици като Марин Льо Пен, Найджъл Фараж или Беппе Грило? Просто хората са отвратени от безпринципните комбинации и ако все пак решат да гласуват, отдават предпочитанията си на партийни лидери, които също като тях громят лицемерието на традиционните политици. Изобщо колкото повече съвети ни дават зализаните евробюрократи за това как да управляваме държавата си, толкова повече ще нараства влиянието на антисистемните партии, толкова по-силен ще става евроскептицизмът.
Между другото, безпринципното коалиране много често е самоубийствено дори за партии, които минават за много силни. Спомнете си какво се случи с НДСВ след участието на тази формация в Тройната коалиция. Скоропостижно се спомина. Напълно съм убеден, че подобна съдба ще сполети и БСП, ако заяви участие в новото правителство под каквато и да е форма. Направи ли това, на следващите избори социалистическата партия ще се бори за влизане в парламента така, както го прави "Атака". Дори "Атака" ще има повече шансове да попадне в Народното събрание от БСП. Предполагам, че соцпартиятата има поне силен инстинкт за самосъхранение и няма да предприема самоубийствени ходове от сорта на участие в новата власт. Направи ли го, кончината й ще бъде напълно заслужена.
